Решение № 216 от 25.10.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Враца, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500275 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№

1676/17.05.2023 г. на

"Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт К. М., против Решение № 71/25.04.2023 г. по гр.д.№ 474/2022 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружествотовъззивник искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.318, ал.1 ТЗ вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на наследника на починалия Т. М. П., б.ж. на гр.Оряхово, а именно – Р. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи сумите от 4 849,46 лв. – главница по фактура № 0003288067/28.10.2020 г.; 651,98 лв. – лихва за периода 13.11.2020 г. – 16.03.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 160/10.05.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 254/22 г. по описа на РС-Оряхово.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че по делото няма данни ответникът Р. М., в качеството си на единствен законен наследник на Т. М. П., да е приел наследството, за да отговаря за тези задължения, с които то е обременено, вкл. не се твърди наличие на приемане на наследството чрез конклудентни действия, извършени от Р. М. преди вписания от него отказ от наследство.

Посочва се, че констативният протокол е съставен на името на Т. М.

1

П., тъй като неговите наследници не са изпълнили задълженията си по чл.15, ал.6 от Общите условия за уведомяването относно всички промени във връзка със сключения договор. Навеждат се доводи, че съгласно чл.5, ал.5 ОУ при смърт на лицето, което е отразено като клиент на ЕРМ Запад, правата и задълженията се поемат от неговите наследници. В случая след настъпилата смърт на титуляра по партидата не е предоставена каквато и да е информация за това събитие от наследниците му, поради което наследникът Р. Т. М. в условията на универсално правоприемство се явява клиент на ответното дружество, както и собственик на гаража, находящ се в ***.

Посочва се, че правното основание за издаване на процесната фактура са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, а корекцията е извършена по реда на чл.49-чл.58 ПИКЕЕ.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за срок не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, а количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа при 24-часово натоварване. Твърди се, че въз основа на тази норма е изготвена и справката за преизчисление на количествата електрическа енергия, въз основа на която е издадена процесната фактура, е при изчислението на периода на преизчислението е спазена стриктно разпоредбата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ.

Навеждат се доводи относно материално-правната легитимация на дружество-въззивник, като в тази насока се извършва позоваване на множество съдебни актове на ВКС и на съдилища в страната.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че Р. Т. М., в качеството си на единствен законен наследник на Т. М. П., дължи на въззивника процесните суми. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1980/14.06.2023 г. от Р. Т. М., чрез пълномощника му адв.Н. Н., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Изразява се становище, че изводът на РС-Оряхово относно липсата на правоприемство между Т. М. и неговия син Р. М. е правилен. Навеждат се доводи, че Р. М. е конституиран като страна в производството в качеството си на правоприемник на своя баща Т. М., но по делото е представено удостоверение от РС-Оряхово, от което е видно, че в особената книга на съда е вписан отказ от наследство под № 3 от 21.03.2023 г., поради което не може да отговаря за задълженията, с които наследството евентуално е обременено.

Във връзка с изложените в жалбата доводи, че Р. М. е собственик на гаража по силата на универсално правоприемство, се посочва, че лицето е собственик на този имот, но по силата на извършено през 2022 г. дарение.

Твърди се, че въззиваемият не е извършил никакви фактически действия по приемане на наследството, както и че не е приемал ОУ на въззивника, не е встъпвал в правата на своя баща и не е поемал задължения.

Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване 2 на обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената по реда на чл.269 ГПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав констатира следното:

Въз основа на подадено на 05.05.2022 г. от " Електроразпределителни мрежи Запад" АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Оряхово е образувано ч.гр.д. № 254/2022 г. по описа на същия съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 160/10.05.2022 г., по силата на която длъжникът Т. М. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на заявителя следните суми: 4 849,46 лв. - главница по фактура № 0003288067/28.10.2020 г., дължима на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ; 651,98 лв. – лихва за периода 13.11.2020 г. – 16.03.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането; 111,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника Т. М. П. на 06.06.2022 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК от същия е постъпило възражение.

С Разпореждане № 704/01.07.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Препис от този съдебен акт е връчен на заявителя на 11.07.2022 г. и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК – на 10.08.2022 г. , заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение против длъжника Т. М. П..

В хода на първоинстанционното съдебно производство – на 18.02.2023 г. ответникът Т. М. П. е починал и на основание чл.227 ГПК съдът е конституирал на негово място правоприемника му Р. Т. М..

От новоконституирания ответник Р. Т. М. е постъпила молба вх.№ 1099/27.03.2023 г., в която заявява, че е извършил отказ от наследството, останало след смъртта на баща му Т. М. П., и моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на него. Към молбата е приложено удостоверение изх.№ 395/21-.03.2023 г., издадено от Районен съд-Оряхово, от което е видно, че съгласно Определение № 86/21.03.2023 г. в особената книга на съда е вписан отказа на Р. Т. М., ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на Т. М. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.Оряхово, починал на ***

Районният съд е приел като доказателство по делото представеното удостоверение, без да се произнесе по направеното в молбата на Р. Т. М. искане за прекратяване на производството по делото по отношение на него и заличаването му като страна по делото.

С обжалваното Решение № 71/25.04.2023 г. по гр.д.№ 474/2022 г. по описа на РС-Оряхово, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, мотивирайки се с това, че ответникът Р. М. не носи отговорност за задълженията на своя баща Т. П., поради вписания отказ от наследство.

Настоящият съдебен акт намира така постановения съдебен акт за процесуално недопустим, поради следните съображения:

3

В практиката на ВКС (вж. Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК ; Решение № 86 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр.д.

№ 5563/2014 г., ІV г.о., ГК и др.) са дадени подробни разяснения по въпроса за процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник.

Според тези разяснения, участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по чл.230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона.

В случай на смърт на ищеца, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да установи неговите наследници (по закон или по завещание, ако такова е представено по делото) и да издири техните адреси.

При смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания, последният да посочи в шестмесечен срок от връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници или други годни доказателства). Същите правила се прилагат съответно и когато престане да съществува юридическо лице, което е страна по делото, и прекратяването (заличаването) му е съпроводено с правоприемство (а ако то е без правоприемство, производството по делото се прекратява, като обжалваното решение на долустоящата съдебна инстанция се обезсилва). В случаите на незаето наследство по чл. 59 от ЗН, ако е починал ищецът (физическо лице) по делото, мерките по назначаване на управител на незаетото наследство и по призоваването по реда на чл. 48 от ГПК на наследниците с неизвестно местожителство и без регистриран постоянен и настоящ адрес се предприемат служебно от съда, а при смърт на ответника съдът дава указания за това на ищеца, който следва да ги изпълни в преклузивния шестмесечен срок по чл.

230, ал. 2 от ГПК. Ако в рамките на този срок ищецът не посочи правоприемниците на ответника и техните адреси, респ. – не предприеме мерките за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК, съгласно чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК производството по делото се прекратява. В останалите случаи – когато ищецът изпълни в срок тези указания, респ. – когато съдът служебно установи правоприемниците на починалия ищец и издири техните адреси, производството по делото се възобновява и продължава с призоваването и участието на правопремниците на починалата страна, които съдът конституира на нейно място (респ. – с призоваването и участието на 4 назначения управител на незаетото наследство – чл. 59, ал. 2 от ЗН).

В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал.