Решение № 198 от 23.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000612 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Г. Т. Г., ЕГН ********** против Решение № 260305 от 29.04.2022 година по търговско дело № 2084/2020 година са СГС ,с което съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателя против „Дрийм Тийм Филмс“ ООД, с ЕИК 201850587 искове, както следва: частичен иск за сумата от 60 000 лева от общ размер на вземането от 599 532,19 лева на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ – стойност на дружествения дял от имуществото на дружеството по междинен баланс към 30.04.2020 година, поради прекратяване на участието на ищеца като съдружник в ответното дружество, настъпило на 06.04.2020 година, като за размера от 92,19 лева – искът е погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ответника с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от общо 47 134,65 лева – вреди причинени от ищеца на ответното дружество при сключване на договор от името на „Дрийм Тийм Филмс“ ООД с „Милстейн Прадакшън“ЛТД, в изпълнение на който на 24.04.2018 година заемната сума по договора е заплатена на „Милстейн Прадакшън“ЛТД иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 488, 89 лева -лихва за забава за периода 16.09.2020 година- 29.10.2020 година, начислена върху главница от 40 000 лева.

Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя спорният момент се свежда до преценка дали правилно е провизирано като несъбираемо вземането на ответното дружество по договор от 05.05.2018 година за инвестиционен заем, 1 сключен с ДжиБи Еф Кепитъл Лимитид. Поради това,че по договора за заем от 05.05.2018 година заемната сума следва да бъде погасявана с постъпления от реализацията на филма, съдът неправилно направил извод, че след като заемополучателят не е включен в Приложение № 4 , същият няма да получава постъпления по споразумението за набирателна сметка, респективно няма да е във възможност да погасява задълженията си по сключения договор за заем. Неправилно било прието и ,че филмът “Умираме млади” е изчерпал голяма част от потенциала си за търговска реализация поради извършени продажби на права за територии и поради обстоятелството, че “обикновено, най-големите приходи се реализират преди официалната премиера”.От решението не било ясно как съдът е достигнал до тези “безспорни факти”, след като е посочил, че липсва доказана търговска практика относно времетраенето на търговската реализация за такъв продукт. Същественото,според жалбоподателя е, че и след датата на съставяне на междинния баланс на основание чл.125, ал.З ТЗ филмовата продукция е продължила да генерира приходи и това обстоятелство е безспорно установено в материалите по делото.

По отношение на уваженото възражение за прихващане се подържа,че решението в тази му част е незаконосъобразно.Въпросния превод, извършен на 24.04.2018 година,е извършен не от жапбоподателя, а от лицето, което е посочено в банковия документ - Е. П.

К.. При условие, че съдът е възприел тезата, че към момента на сключване на договор, респективно извършване на плащането Г. Г. не е имал качеството на управител, следва извода, че не е било в неговата компетентност да разпореди извършване на плащането, поради което и фактически не е нанесъл вредата, която се сочи в съдебното решение. В конкретния случай, поетото задължение и самото плащане е възприето от действащите органи на дружеството, поради което е и извършено от съответния служител на дружеството-т.е. не е извършено от жалбоподателя.

Поради това се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор от „Дрийм Тийм Филмс“ ООД,ЕИК 201850587, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Кракра №18, с който се оспорва жалбата.Подържа се,че вещото лице по изготвената и приета от страните без забележки съдебно-счетоводна експертиза установило, че счетоводните книги на въззиваемото дружество и записванията в тях са водени редовно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството,не били установени нередовности на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност.От заключението на вещото лице се установявало,че междинният счетоводен баланс към 30.04.2020 г. реално отразява стойността на чистото имущество на дружеството, отговаря на изискванията на чл.24 от ЗСч и следва да послужи за база за уреждане на имуществените отношения между страните, съгласно чл.125. ал.З от ТЗ. Подържа се,че а вещото лице установило, че съгласно представена от въззивника Г. справка към 31.07.2020 г.,което е най-близката дата до датата 2 на баланса 30.04.2020 г. генерираните от филма приходи възлизат на 1 537 573 щ.д„ при вложени по проектобюджета на филма минимум 1 550 000 ш.д..-т.е. към тази дата филмът все още е генерирал загуби.По отношение на уваженото възражение за прихващане се подържа,че обжалваното решение е правилно.Подържа се,че жалбоподателя не е имал право да управлява ответното дружество самостоятелно, а само заедно с управителя И. С..

Договорът за заем от 23.04.2018 г. е бил сключен без знанието и съгласието, както на И. С., така и на новия управител П. П., които веднага след узнаването му са се противопоставили.

Скючването на договора за заем и превода на средствата не били оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Със сключването на договора за заем и с превода на сумата жалбоподателя увредил дружеството с това,че и към момента на подаване на отговора заемателя не върнал заетата сума.Отделно от това при сключването на договора за заем бил предвиден неясен срок за връщането на заетата сума.Поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Производство е образувано по искова молба на настоящия жалбоподател против „Дрийм Тийм Филмс“ ООД, с ЕИК 201850587 по предявен частичен иск за сумата от 60 000 лева /от общ размер на вземането от 599 532,19 лева/ по чл. 125, ал. 3 ТЗ и процесуално възражение за прихващане с насрещно вземане с правно основание чл. 45 ЗЗД за причинени от ищеца на ответното дружество, вреди в размер на 47 134,65 лева – по предоставен на трето лице заем на 24.04.2018 година от страна на ответника. Предявен е и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 488, 89 лева – лихва за забава върху главница от 40 000 лева /първоначално претендиран частичен размер на претенцията/ за периода 16.09.2020 година – 29.10.2020 година.Подържа се в исковата молба,че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, което правоотношение е прекратил по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, с изтичане срок на отправено предизвестие – на 06.04.2020 година, което обстоятелство е вписано и по партидата на ответника в търговския регистър.Към посочената дата е притежавал 28 % от капитала, като стойността на дружествения дял към 30.04.2020 година възлиза на поне 600 000 лева, от които ответникът му е заплатил 467,81 лева. От дължимият остатък от 599 532,19 лева в процеса претендира част от 60 000 лева, като твърди, че ответникът не е определил правилно размерът на дружествения му дял. Подържа се, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, поради което и некоректно е отразен натрупаният финансов резултат и съответно- счетоводния баланс е неверен. По повод направеното от ответника възражение за прихващане се подържа,че същото е неоснователно, тъй като договорът за заем бил сключен със знание и съгласие на всички съдружници и от същия не 3 са произтекли имуществени вреди за ответното дружество.

От страна на ответника се оспорва предявения иск като се подържа,че стойността на дела на ищеца е определена по междинен счетоводен баланс към 30.04.2020 година при редовно воденото от него счетоводство. Сочи, че в баланса не следва да бъдат включени като нетекущи дълготрайни материални активи сумите от 1 433 304 паунда – продажна цена за прехвърлени права върху филм, както и от 1 317 187 паунда заем, предоставен на чуждестранно дружество, тъй като такива суми не са получавани от ответното дружество и вземане в размер на 1 317 187 паунда не съществува и съответно – не представлява действителен актив. Евентуално възразява, че дори и да съществува такова вземане по договор за заем – то същото е несъбираемо, тъй като е обвързано с приходи от филма, чиито права са прехвърлени, като заемополучателят не е бенефициер, а и да беше- приходите от филма не биха били достатъчни да погасят горната сума.От страна на ответника е направено евентуално възражение за прихващане за сумата 47 134,65лв. за нанесени вреди от ищеца в качеството му на съуправител на дружеството ответник ,които вреди произлезли от еднолично сключен от него договор за заем от името на дружеството за посочената сума с дружеството Милстейн Прадакшън ЛТД,при неясно определен падеж,която сума не била върната на дружеството-ответник.

За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено от следното:

Ищецът бил съдружник в ответното дружество, като участието му е прекратено с изтичане срок на предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ на 06.04.2020 година. Прекратяването на членственото правоотношение поражда вземане на съдружника срещу дружеството в размер на стойността на дружествения му дял, определен съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В случая, членството е прекратено на 06.04.2020 г. и релевантна за преценката е датата 30.04.2020 г.

Видно от обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на дружеството, към датата на напускане на съдружника Г. , капиталът е бил в размер на 1000 лева, като съдружникът е притежавал дялово участие от 280 лева или 28 % от капитала. От протокол от 17.06.2020 г. се установява, че на тази дата е проведено общо събрание на съдружниците, на което са присъствали съдружниците Е. М. и И. С..В протокола е обективирана констатацията, че съдружникът Г. е прекратил членственото си правоотношение с изтичане на 3-месечен срок от връченото на 06.01.2020 година писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ-т.е. за ищеца е възникнало правото да получи равностойността на своето дялово участие към края на месеца, в който е прекратено участието му в дружеството – по счетоводен баланс към 30.04.2020 год. С платежно нареждане от 16.09.2020 година и след отправена покана от ищеца, ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 467,81 лева – като стойност на дружествения му дял по счетоводен баланс от 30.04.2020 година. От заключенията назначеното по делото вещо лице съдът е приел за установено, че ответното дружество в целия изследван от вещото лице период от 2017 година до релевантната дата е водило счетоводство съобразно законовите изисквания и стандарти, при съобразяване данните от предходните периоди и принципите на историческа цена и действащото 4 предприятие, при извършване на преоценка при обоснована причина за това на пасиви и активи, както и конкретно при изготвяне на междинния счетоводен баланс към 30.04.2020 година. Съдът е приел,че спорът по делото е относно наличието на превишение на актива над пасива и неговата стойност. Дейността на ответното дружество е свързана с продуциране на филми и сериали, сред които е и продукцията „Умираме млади“, започната през 2017 година и завършена през второто полугодие на 2018 година, във връзка с която са и сключени от ответника инвестиционни договори за заем /Договор от 21.08.2017 година с Беър 03 Корпорейшън за сумата от 400 000 щ.д. л. 420 и сл. от делото, Договор за заем от 25.09.2017 година с Дрийм тийм продакшън за сума от 2 000 000 лева /като сумата е предадена на части, последно на 23.10.2017 година/, Договор от 26.10.2017 година с М. Н. – 50 000 щ.д. /л. 182/, Договор за заем от 17.11.2017 година с И. А. за 120 000 щ.д. /като сумата е върната на 15.06.2018 година – л. 218/ и др., видно от част от които заемодателите са придобили бенефициерски права при разпределение на приходите от реализацията на филма.Съгласно заключението на вещото лице,договорите за заем са отразени коректно съобразно нормативните счетоводни изисквания в счетоводството на ответника.С договор от 10.05.2018 година с Павилион Акузишън Лтд са прехвърлени и правата върху филма срещу цена от 1 433 304 паунда.От договорената сума по сметката на ответника са преведени 116 117 паунда на 25.05.2018 година. За останалата част от сумата от 1 317 187 паунда ответникът, като заемодател, е сключил договор за инвестиционен заем на 05.05.2018 година , за срок от 15 години с Джи би еф Кепитъл Лимитид , по която сметка е следвало да бъде преведена сумата от 1 317 187 паунда от Павилион Акузишън Лтд , като краткосрочното вземане на ответника за продажната цена е трансформирано в заем.Връщането на сумата е обвързано от приходите от филма, които ще реализира заемополучателят така както е договорено в чл. 7.2 от договора.Със споразумение от 04.05.2018 година Павилион Акузишън Лтд е прехвърлило всички свои настоящи и бъдещи права върху филма /с изключение тези на разпространение/ на Виктория Кроуз, дружество регистрирано на територията на Обединеното Кралство. От своя страна, по споразумение от 25.05.2019 година, Виктория Кроуз е прехвърлило притежаваните права върху филма на WDY.LLC,което дружество е носител на авторските права върху филма. Според отчета, представен от ответника за периода до 04.09.2019 година и към 30.04.2020 година нетните приходи от филма са били в размер на 1 396 849, 76 щатски долара , при прогнозен максимален резултат от 3.9 милиона щатски долара.Съдът е приел,че съобразно договореното с Джи би еф Кепитъл Лимитид , връщането на сумата е обвързано единствено с приходите от филма и тяхното разпределение и изрично е уговорено, че не се дължи връщане със собствени на чуждото дружество средства. От събраните по делото доказателства, към 30.04.2020 година /след официалната премиера на филма на 01.03.2019 година/ са събрани приходи от продажби в размер на 1 396 849,76 щатски долара, при първоначално заложен максимален прогнозен приход от 3 900 000 щатски долара.Съдът е приел,че според счетоводен стандарт № 36 финансовите активи подлежат на обезценка и при формиране на баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ, с оглед спазване на принципа по чл. 26, ал. 1, т. 3, вр. т. 9 от ЗСч обезценката следва да бъде отчетена, при спазване установените правила 5 по НСС № 36 и чл. 4.1 и чл. 5.1 от НСС № 34. В случая това е сторено, като решението, взето на ОС от 20.04.2020 година за отписване на част от стойността на актива като несъбираемо вземане е обосновано, при наличието на обективни предпоставки. Продажбата на филма е осъществявана на твърда цена на територии /което прави предвидими очакванията за евентуалните бъдещи постъпления/, както и обстоятелството, че обикновено най-големите приходи се реализират в този случай преди официалната премиера. Частта, определена като несъбираема е съобразена с горните обстоятелства, в съответствие с критериите, заложени в СС 36. В подкрепа на тези изводи са фактите, че ответникът не притежава правата за разпространение на филма, които е прехвърлил на трето дружество, както и че няма нормативно установен ред или доказана търговска практика за това, че търговската реализация на филм трае 52 седмици, като приход се генерира непрекъснато в такъв период. Вещото лице е посочило, че при приемане на провизията, дружеството е действало в съответствие с възприетата стопанска политика.С оглед заключението на вещото лице съдът е приел, че в междинния баланс стойността на оспорения финансов актив правилно е отразена при отчитане на обезценка на търговското вземане в справедлив размер, определен към датата на изготвяне на баланса и така вярно отразява имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието на ответника и собствения капитал.Съдът е приел,че правилно ответното дружество е отписало като несъбираем актив 56,66 % /1 679 531,84 лева/ от спорното търговско вземане от ДжиБиЕф Кеупитъл Лимититид, с решението от 20.04.2020 година.При приспадане от групата на дългосрочни финансови активи от раздел нетекущи дълготрайни активи на 56,66 % от вземането към ДжиБиЕф Кеупитъл Лимититид, или на сумата от 1 679 531,84 лева, общият размер на актива възлиза на 2 156 000 лв., от който следва да се приспаднат задълженията в размер на 2155000 лв., т.е. чистият актив възлиза на 2000 лв. Следователно, равностойността на дружествения дял на съдружник възлиза на 560 лева /28% от 2000/, определена по историческа цена на придобиване на активите на дружеството и приетата стопанска политика.Съдът е приел,че в този размер е дължимия дружественият дял на ищеца, но предвид доказателствата за заплащане на сумата от 467,81 лева, искът е основателен в размер на 92,19 лева.