Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260781 от 04.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4746/2019
Вид
Решение № 260781
Подписан
04.03.2022
В сила
16.04.2022
Състав
АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 04.03.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4746/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. №

46629/05.04.2019 г., уточнена с молба от 08.05.2019 г. (л. 38 от делото ) и с молба от 03.08.2021 г. (л. 88), предявена от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, против Е.К.К., с ЕГН: **********, с обявен настоящ адрес: ***,,********.

Ищецът твърди, че на 08.08.2006 г., между „Б.П.Б.“ АД, ЕИК********, като кредитор, и ЕТ „К.-Е.К.”, с ЕИК********, рег. по ф.д. № 10982/2002 г. на СГС,

ФО, като кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит, Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ” №

1685/08.08.2006 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя, банков кредит в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Банката изпълнила задължението си по договора и сумата била усвоена в пълен размер от кредитополучателя.

Впоследствие, наименованието на „Б.П.Б.“ АД било променено на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, а след това на „Ю.Б.“ АД.

Съгласно чл. 4 от Договор за банков кредит № 1685/08.08.2006 г., годишната лихва за предоставения кредит включвала сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4.5 пункта, която с Анекс № 1/21.08.2007 г. била променена на 3.5 %. Към датата на подписване на договора, обявеният от банката БЛПМФ бил в размер на 10 процента. Съгласно чл. 5 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал. 1 се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта.

Въпреки поетите с договора задължения, кредитополучателят не обслужвал кредита редовно, който считано от 21.12.2007 г. бил в просрочие.

Ищецът твърди, че с договор за цесия от 21.06.2017 г., „Ю.Б.“ АД е прехвърлило на „М.Б.“ ЕАД, всички свои вземания и права по Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ” № 1685/08.08.2006 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и други принадлежности.

В исковата молба се твърди също, че

ЕТ „К.-Е.К.”, с ЕИК******** е служебно заличен, поради което като длъжник по договора отговаря физическото лице – ответник.

За извършената цесия, ответникът бил уведомен на 07.01.2019 г. – с нотариална покана, връчена му по реда на чл.

47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди (съобразно уточненията, направени с молбата от 08.05.2019 г. и с молбата от 03.08.2021 г.), че ответникът му дължи, както следва:

1. сумата от 29 999.44 лева – главница по Договор за банков кредит Продукт ,,Бизнес револвираща линия плюс” № 1685/08.08.2006 г.,

2. сумата от 48.54 лева - незаплатени банкови такси и разноски, за периода от 30.09.2008 г. до 25.01.2010 г.,

3. сумата от 9 634.70 лева – възнаградителна лихва, за периода от 21.12.2007 г. до 25.01.2010 г., 4. сумата от 1 385.11 лв. – наказателна лихва, за периода от 21.01.2008 г. до 25.01.2010 г.,

5. сумата от 4 149.11 лева – законна лихва за забава, за периода от 26.03.2016 г. до 03.08.2017 г., начислена върху главницата от 29 999.44 лева;

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до изплащането на вземането. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е.К.К., действащ чрез адв. Д.П. – особен представител, назначен по реда на чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Сочи, че видно от представената от ищеца справка – извлечение от счетоводните книги, забавата за плащане на главницата е настъпила на 21.12.2007 г. Излага съображения, че съгласно чл. 3 от договора за кредит, на 21-во число всеки месец след откриване на заемната сметка, което било извършено на 09.08.2006 г., ответникът е бил длъжен да внася сума в размер на 6 % от сбора от усвоената към 21-во число на месеца главница и дължимата лихва.

Следователно, ответникът бил длъжен периодично да погасява усвоените суми ежемесечно на 21-во число, когато настъпвала и изискуемостта на вноската.

Поради това и неоснователни били твърденията на ищеца, че падежът за връщане на заемната сума бил на 09.08.2016 г. Ответникът се позовава на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС и възразява, че към датата на предявяване на исковата молба, претендираните вземания са погасени поради изтичане на приложимия тригодишен давностен срок.

Ответникът счита и че липсват доказателства, от които да се установи какъв е размерът на преведената сума по разкритата банкова сметка, ***. Възразява и за липсата на доказателства за размера на вземанията, които се прехвърлят с договора за цесия. Сочи и че на основание чл. 2, ал. 8 от договора за цесия, погасените по давност вземания са изключени от обхвата на договора. Основание договорът за цесия да не произведе действие било и наличието на оспорване от страна на длъжника в рамките на настоящото производство. Нямало данни и договорът за цесия да е произвел действие си, доколкото бил предпоставен от плащане, което не се установявало по делото.

Съдът приема следното от фактическа страна:

На 08.08.2006 г., между „Б.П.Б.“ АД, и ЕТ „К.-Е.К.”, с

ЕИК********, рег. по ф.д. № 10982/2002 г. на СГС, ФО, като кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит, Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ” № 1685/08.08.2006 г.

Това се установява от представения по делото Договор за банков кредит, Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ” № 1685/08.08.2006 г. (л. 29 и сл.), чиято формална доказателствена сила не е опровергана.

По силата на този договор, банката е предоставила на кредитополучателя, банков кредит в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. С договора кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора (чл. 1, ал. 1 от договора).

Банката е изпълнила задължението си по договора и сумата била усвоена от кредитополучателя. Това се установява и заключението по ССчЕ

(отговор на задача 1 и таблица 1), според което, на 09.08.2006 г., по сметката обслужваща кредита и посочена в чл. 2, ал. 1 от договора, а именно сметка с IBAN ***, е постъпила сумата от 29 700 лева (представляваща уговорения максимален размер на кредита, намален с предвидената в чл. 6, ал. 1 такса в размер на 1 %).

За периода от 09.08.2006 г. до 31.12.2007 г., постъпилите суми с основание „Усвояване на кредит“ са в общ размер на 45 070.85 лева (видно от ССчЕ).

Чл. 1, ал. 2 от договора предвижда, че крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка на кредита, което е станало на 09.08.2006 г. – видно от двустранно подписаното Приложение към договора (л. 33).

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита до максималния му разрешен от банката размер, в рамките на срока по чл. 1, ал. 2.

Съгласно чл. 3 от договора, на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка, кредитополучателят е длъжен да внесе по сметката си, посочена в чл. 2, ал. 1, сума в размер на 6% върху сбора от усвоената към 21-во число на месеца главница по кредита и дължимата към същата дата лихва, но не по-малко от дължимата лихва. В случай, че кредитополучателят е в просрочие, размерът на вноската по предходното изречение се увеличава със сума в размер на 6% върху размера на просрочената главница и дължимата върху нея лихва (ал. 1). Частта от сумата по предходната алинея в размер на дължимата лихва представлява погашение на задължението на кредитополучателя за плащане на лихва, а останалата част намалява задължението на кредитополучателя по главницата на кредита (ал. 2).

В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4.5 пункта. Към датата на подписване на договора, обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер на 10 процента. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка.

Съгласно чл. 5 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.

На 21.08.2007 г., страните са променили чл. 4, ал. 1 от договора по следния начин: „Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката намален в размер на 3.5 пункта“ – с Анекс № 1 към договора (л. 34).

Не се спори по делото, че „Б.П.Б.“ АД е променило наименованието си на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, а след това – на „Ю.Б.“ АД.

На

21.06.2017 г., „Ю.Б.“ АД е прехвърлило на „М.Б.“ ЕАД свои вземания по договори за кредит, индивидуализирани в приложение към договора, сред които са и вземанията по процесния договор (видно от Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. и Приложение № 1 къв него, л. 11 и сл. от делото).

На

05.12.2017 г., „Ю.Б.“ АД, действащо чрез „М.Б.“ ЕАД (упълномощено с нотариално заверено пълномощно, л. 27), е изпратило до Е.К.К. уведомление, с което е уведомило ответника за извършената цесия и го е поканило да погаси доброволно задълженията (л. 22, л. 24 и сл.).

Видно от извършеното отбелязване, уведомлението е връчено на ответника по реда на чл.

47 ГПК, чрез ЧСИ с рег. № 921 от КЧСИ.

По делото е прието заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза. Видно от ССчЕ, за периода от 09.08.2006 г. до 05.10.2021 г., по сметката обслужваща процесния кредит с IBAN ***, са постъпили суми в общ размер на 55 719.41 лева (посочени подробно в таблица 2 към заключението). Постъпилите суми с основание „Усвояване на кредит“ са в общ размер на 45 070.85 лева, като последната усвоена сума е постъпила на 03.12.2007 г. (в размер на 536 лева).

Към датата на представяне на заключението в СГС (22.11.2021 г.), дължимите от ответника суми са както следва:

- главница в размер на 29 999.44 лева,

- възнаградителна лихва в размер на 9 634.70 лева, дължима за периода от 21.12.2007 г. до 25.01.2010 г.,

- наказателна лихва в размер на 1 385.11 лева, за периода от 21.01.2008 г. до 25.01.2010 г.,

- законна лихва в размер на 17 466.07 лева, за периода от 25.03.2016 г. до 28.01.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за главниците, иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната лихва по договор за банков кредит, по чл. 92 ЗЗД – за неустойката и по чл. 86, ал.1 ЗЗД – за мораторна лихва.

Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.