Решение № 334 от 13.03.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110200262 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. З. З. , с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител –адв.Т.Н.-С. от ВАК срещу Наказателно постановление №03-2300669/16.08.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004г./, на основание чл.416, ал.1 вр.чл.413, ал.1 от КТ на З. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат пространни аргументи за това. Сочи се, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал, 1, т. 5 от ЗАНН, мястото на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание на същото и посочването на различно място е нарушение на императивните разпоредби. На следващо място се сочи, че в нарушение на процесуалните правила административно наказващият орган не е изследвал до край фактическата обстановка и не е установил кой реално е извършител на процесното нарушение - възложителят, изписан в информационната 1 табела на място в строителния обект или трето лице - Изпълнител, не е изследвал дали И. З. е единствен възложител на обекта, не е поискал и допълнителни писмени документи във връзка с това - Нотариален акт за учредяване прав на строеж, Договор за СМР или друго. Излагат се и съждение за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се се представлява от процесуален представител -адв.Н.-С., която пъддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Асенова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност относно претендирания адвокатски хонорар.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2023 г. служители при Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна , сред които и св.Н.И., извършили проверка на строителен обект „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в ПИ ***, гр. Варна, ул. „Св. Теодор Стратилат“ 7 . В момента на проверката се извършвали строително- монтажни работи в обекта. Било констатирано, че на обекта е поставена информационна табела, съдържаща указания за строежа, както и възложител физическото лице И. З. З.. Информационната табела съдържала данни и за строителя : „Виница СТС“ ООД. В обекта били установени работници, извършващи строително- монтажни работи, полагащи труд за „Строй мар инвест“ ЕООД.

В хода на проверката, от изисканите документи, в това число и договор за извършване на строително-монтажни работи , било установено, че изпълнител на обекта е „Строй мар инвест“ ЕООД, а възложители са И. З. З. и „Виница СТС“ ООД.

Разрешение за строеж било издадено в полза на възз.З..

С оглед изисканите документи относно строителството в обекта и извършена проверка, служителите на ДИТ-Варна преценили, че възз. в качеството на възложител не е изпълнило задължението си преди започване на СМР да уведоми за открИ.е на строителната площадка като изпрати копие от съдържанието на информационната табела за този обект в съответното поделение на ИА"ГИТ". Съдържанието на информационна табела за обекта не постъпила и не била регистрирана в ДИТ- Варна и до приключване на документалната проверка в случая.

Прието било, че нарушението е извършено на 12.05.2023 г. в гр.Варна, на ул.

2

„Христо Самсаров“ 2а-адреса на Дирекция „ИТ“-Варна

При така установените факти, свид. И. изпратил покана до възз. за съставяне на АУАН. Същата била връчена на 5.07.23г. на З., с указание, че следва да се яви за съставяне на АУАН на 13.07.23г. Тъй като възз. не се явил за съставяне на АУАН, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, на 14.07.23г. св.И. съставил срещу него АУАН за нарушение на чл. 12, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил изпратен за връчване на възз., като по делото отсъстват доказателства дали и кога е връчен същият.

Въз основа на акта, без изследване на обстоятелството дали и кога той е връчен на възз., АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл. 413 ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства , а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, разрешение за строеж, договор за строителство и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св.Н.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед № 3-0864/17.10.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА"ГИТ“ , АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

3

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

В хода на АНП е нарушена процедурата по връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита посредством нарушеното право на участие в АНП на санкционираното лице. От приложените по АНП доказателства, отсъстват такива, че АУАН е връчен на възз. Разпоредбата на чл. 416, ал.3 от КТ, предвижда редът за връчване на АУАН. Тази разпоредба е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставкиневъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че възз. е бил търсен, призоваван и прочие за връчване на АУАН. Не са представени доказателства и че актът е изпращан по пощата за връчване, че лицето не е намерено на посочения адрес. По АНП фигурира писмо до възз. в този смисъл, но липсват доказателства това писмо да е изпратено до него. Липсват доказателства и за предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като не е предприел действия по връчване на АУАН, актосъставителят е опорочил цялото АНП. Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното лице, като 4 същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза. АНО е нарушил правото му на участие, респективно правото му на защита в досъдебната фаза на процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си незаконосъобразност на НП. В този смисъл неоснователно е твърдението на представителя на наказващия орган относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП.

Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса.

На следващо място, съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП липсват каквито и да било факти, от които да е видно защо е прието, че възз. е осъществило нарушение на чл. 12, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Липсват факти, какви действия е следвало да извърши или какви бездействия е дължал наказания субект именно на датата на проверката. В НП съществува само един правен извод, че възз. като възложител преди започване на СМР в строителния обект не е уведомил Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” ДИТ-Варна" за открИ.е на строителната площадка. Липсата на пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата при които е извършено нарушението е от значение за гарантиране правото на защита на обвинения правен субект. Недопустимо е съставомерни обстоятелства да се установяват по тълкувателен път от материалите по АНП и от събраните в хода на съдебното следствие гласни. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението от една страна съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон.