Решение № 73 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Столична община и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 26.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 08.03.2024 г. ) обжалва в цялост Решение № 855/15.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 2306/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 30 състав, с което съдът е уважил изцяло иска на Д. Т. С. за сумата от 30 000 лв., представляващи претърпени от нея неимуществени вреди от увреждане на здравето настъпило на 26.07.2019 г. в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител М. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 27.03.2024 г., представен по делото с молба от 29.03.2024 г.

Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

1

Въззивникът-ответник поддържа, че решението е неправилно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед на събраните по делото доказателства се явява необосновано и като такова моли да бъде отменено. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за установен механизма на инцидента, следствие на който се твърдят причинените на Д. С. вреди. Твърди се, че същият не е доказан със събраните по делото доказателства, няма преки свидетели. Поддържа се още, че механизмът и причината за увреждането не могат да бъдат изяснени и от приетата по делото СМЕ. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил фактическата обстановка и е отхвърлил наличието на съпричиняване. Счита за прекомерно претендираното и присъдено в цялост обезщетение за причинени болки и страдания на ищцата.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, в условията на евентуалност да намали присъдения размер на обезщетението като прекомерно завишен. Претендира разноски и за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната жалбата страна-ищцата Д. Т. С. чрез процесуалния й представител адвокат Д. с надлежно учредена по делото представителна власт, съобразно пълномощно на л.20 от първоинстанционното дело. Оспорва изцяло въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение по съображения изложени в отговора. Адвокат Д. претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 855/15.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 2306/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 30 състав се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ответник, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да прекрати образуваното производство с оглед обстоятелствата, установени пред настоящата инстанция. Претендира сторените разноски, но не от ищцата, а от адвокат Д..

Въззиваемите-ищци Е. М. и К. М., конституирани на мястото на 2 починалата в хода на настоящото производство първоначална ищца Д. С., се явяват лично в съдебно заседание като поддържат молбата си, с която са уведомили съда, че тяхната майка никога не е упълномощавала адвокат да води дело от нейно име. Поддържат липса на представителна власт на самозвания процесуален представител.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди, предявен от Д. Т. С. срещу Столична Община.

Исковата молба е продадена чрез процесуален представител адвокат М.

Д. – САК.

В хода на настоящото въззивно производство се установи, че така подадената искова молба е нередовна, поради липса на надлежно учредена представителна власт в полза на адвокат М. Д..

Установява се, че ищцата Д. Т. С. не е упълномощавала адвокат М. Д. за настоящото исково производство, както и че отразените в исковата молба факти не са верни, тъй като ищцата си е счупила крака в дома си, а не така както е изложено в исковата молба.

Във връзка с така установените факти и с Разпореждане № 1732/15.04.2025 г. и на основание чл.129, ал.3 и чл.101, ал.1-ал.3 от ГПК, съдът е дал указанията до ищцата, като я е уведомил за неблагоприятните последици от неизпълнение на тези указания.

Същите не са изпълнени в посочения от съда срок. Междувременно в хода на настоящото въззивно производство ищцата е починала и е заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон нейните деца Е. Б. М. и К. Б. М., които заявяват пред съда, че тяхната майка никога не е упълномощавала адвокат от нейно име да води дело и няма нищо общо с него.

Същото е установено от тях при разговор с тяхната майка, преди смъртта й.

3

С оглед на горното и съобразно мотивите в т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г., т.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при тази хипотеза на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

Безспорно наличието на представителна власт на представителя, когато правото на иск се упражнява от представител, както е и в настоящия случай, е от групата на положителните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск. Съдът в изпълнение на своите задължения и констатирайки липсата на положителна процесуална предпоставка е взел мерки, за да се поправи порокът. Същият не е отстранен.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед на установеното пред настоящата инстанция, искът е бил предявен от адвокат Д. без представителна власт, този порок не е отстранен, поради което искът е недопустим.

С оглед на горното постановеното първоинстанционно решение ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено като недопустимо.

Въззивният съд намира, че на ищците не следва да бъдат възлагани разноските направени от ответника пред двете инстанции, доколкото същите не са дали повод за завеждане на настоящото дело.

Направените от ответника разноски са в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на адвокат Д., но в рамките на настоящото производство същите не могат да бъдат възложени в негова тежест, доколкото същият няма качеството на страна. Ответникът следва да ги претендира като причинени му вреди, но в друго исково производство.

4

Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 855/15.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 2306/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 30 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В ърховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5