Акт от 13.05.2015, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90 гр.

Габрово, 13.05.2015 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. ГЕНЖОВА

Г. КОСЕВА при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Косева в.гр.д. № 92 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №248/22.05.2014 г., допълнено с решение №283/17.06.2014 г., по гр.д.№2258/2013 г., Районен съд - Ловеч е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на О. Й.Д. *** сумата: 1 200 лева обезщетение за имуществени вреди и 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.07.2013 г. до изплащане на сумите, на осн. чл. 2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ. В останалата част, до пълната претендирана сума обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 15 000 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С решение №283/17.06.2014 г. е отхвърлена молбата на О.Й.Д. за допълване на решение №248/22.05.2014 г., като се присъди лихва за забава в размер на 51,10 лева и 212,93 лева върху главниците за имуществени и неимуществени вреди. Със същото решение са присъдени разноски - Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на О.Й.Д. *** сумата 386,08 лева.

В законния срок решението е обжалвано от двете страни по делото.

В жалба вх. №4974/06.06.2014 г. на Районна Прокуратура - Ловеч, срещу решение №248/22.05.2014 г., се възразява срещу определения размер на неимуществени вреди, като завишен. Излага се, че през периода 2010 г. – 2013 г. срещу Д. имало образувани и водени още други две наказателни производства, по които му били повдигнати обвинения за престъпления от общ характер и по едно от тях била наложена мярка „задържане под стража”. Тези дела също били свързани с основната дейност на фирмата му - дърводобив и дървопреработване. В периода посочен в исковата молба, по друго, трето дело, Д. имал влязла в сила присъда, с която му било наложено наказание „лишаване от свобода”, отложено с 4 години изпитателен срок и глоба, която глоба в последствие била отменена. Следователно не била доказана причинно-следствената връзка между претендираните неимуществени вреди и незаконосъобразните действия на прокуратурата по делото, предмет на настоящото производство. От изслушаната по делото експертиза не се установявало ищецът да страда от психично заболяване - депресия или да е вземал лекарства /успокоителни/.

Свидетелите - съпруга, син на ищеца и негов близък приятел, били заинтересовани от делото, поради което размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да се обвърже не само с техните показания, а и с обективни доказателства. Дори на ищеца да са били причинени негативните последици от воденото срещу него наказателно производство, изразяващи се в болки и засягане на доброто име в обществото, дискомфорт и отрицателни изживявания, то те били единствено в личен план и не са причинени единствено от конкретното наказателно производство, нито обосновавали размер на обезщетение от 5 000 лева.

Претендирано е да се намали размера на определеното и присъдено от районния съд обезщетение за неимуществени вреди.

В жалба вх. №5732/30.06.2014 г. на Районна Прокуратура - Ловеч, срещу решение №283/17.06.2014 г., се възразява срещу присъдените разноски по делото в полза на Д., в размер на 386,08 лева, които Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати. В случая Д. не бил заплатил възнаграждение на адвокат - в договора за правна помощ с двамата адвокати, които го представлявали, било посочено, че това е „безплатно” при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. След като ищеца не е направил разноски за адвокатско възнаграждение, няма основание такива да му бъдат присъдени. Ако все пак се приеме, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат, то следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 78 ал.11 ГПК.

Претендирано е решението да се отмени в частта за разноските.

В насрещната въззивна жалба на О.Д., срещу основното и допълнителното решение по делото, се възразява срещу отказа на районния съд да присъди поисканите мораторни лихви върху главниците определени по размер и срещу размера на определените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение във връзка с броя искове - адвокатско възнаграждение се дължало в размер на минимума и за тези два акцесорни искове за лихви. Възразява се също и срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като занижено и несправедливо. Срещу Д. било повдигнато обвинение за тежко престъпление и наказателното преследване продължило три години. Наказанието, което се предвиждало за това обвинение, включвало и конфискация на ½ от имуществото. Всичко това обосновавало по-голям размер на обезщетение за неимуществени вреди от определения и от посочените примерни казуси в съдебния акт на районния съд. Начина на водене на досъдебното производство показвал тенденциозността на повдигнатото обвинение. Освен това неправилно районния съд изчислил разноските за ДТ и депозит за вещо лице по съразмерност с уважената и отхвърлената част от иска, както при адвокатските възнаграждения, а не ги присъдил изцяло.

Претендирано е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части, като: се присъди пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, да се присъдят мораторните лихви върху главниците на обезщетенията, както и законната лихва от завеждане на делото върху същите; се присъдят изцяло разноските за ДТ и депозит за вещо лице; да се присъди като разноски по делото адвокатски хонорар в размер на сумата 1 984 лева; да се присъди адвокатски хонорар и за настоящата съдебна инстанция.

Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства /пред първата инстанция/ и след като обсъди възраженията в двете жалби, както и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред районният съд са предявени искове с правно осн. чл. 2 ал.1 т.2 пр.1 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, претендирани в размер на 15 000 лева и имуществени вреди, претендирани в размер на 1 200 лева.

По отношение на установената от районният съд фактическа обстановка по делото няма възражения във въззивните жалби - че спрямо О.Д. е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК, за което същия е признат за невиновен и оправдан на първа съдебна инстанция, като съдебния акт е потвърден от въззивния съд.

Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.

Същото не е обжалвано от страните в частта, в която са определени и присъдени имуществени вреди, поради което в тази част съдебния акт на районния съд е влязъл в сила.

За да уважи предявеният иск за неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лева и да го отхвърли в останалата част, до пълната претендирана сума от 15 000 лева, районният съд е изложил следните съображения: свидетелските показания по делото установили, че след привличането като обвиняем до окончателното оправдаване от съда, в период от 2 години /от 09.05.2011 г. - 18.07.2013 г./, ищецът е изживял притеснения свързани с възможността да бъде осъден, бил е под психическо напрежение; бил е заплашен от налагането на сравнително тежко по вид наказание; наложило се е явяването му пред разследващия орган и пред съда - 11 открити съдебни заседания /като пет от тях не са проведени поради служебна ангажираност на адвоката на Д. и болнични на същия/; факта на воденото срещу Д. наказателно производство е станал достояние в населеното място, където живее и се е отразило на добро му име и авторитет и на работниците във фирмата му.

Настоящият състав на Окръжен съд - Габрово също приема за доказан от правна страна искът за неимуществени вреди по отношение на ответника - Прокуратура на Република България, тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи - в случая прокуратура, следва да отговаря за вредите, причинени на Д. поради приетото по надлежния ред, че същият не е извършил престъпление /оправдан с влязла в сила присъда/.

Имайки предвид, че неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява се в търпенето на негативни преживявания от негова страна, въззивният съд счита, че за определяне на нейният размер са важни: съобразяването на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице.

При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на ГОС намира, че първата инстанция неправилно е приложила принципа на справедливост, определяйки завишен размер от 5 000 лева на обезщетението за неимуществени вреди. Действително, в продължение на период от 2 години /2011-2013 г./, Д. е преживял негативни емоции и психическо напрежение, които подлежат на обезщетение. Естествено е от житейска гледна точка през този период той да е изпитвал несигурност и притеснения от обстоятелството, че срещу него е образувано и водено наказателно производство е и извършвано разследване, както и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство. Но следва да се отчете и обстоятелството, че не са налице доказателства, експертизи и данни, от които да се направи извод, че това е довело до възникване на заболявания и проблеми със здравословното му състояние - физическо или психическо. По делото не е спорно, че преди и през този период от време срещу Д. са водени още други две наказателни производства, свързани и с дейността на фирмата му, по едно от които му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и към момента на привличането му като обвиняем е имал влязла в сила присъда, с която е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 НК. Тоест в рамките на периода, в който срещу Д. е водено наказателното производство, по което е оправдан, е имало и други висящи производства и всяко от тях е предизвикало в същия стрес, несигурност и притеснения. Не са налице доказателства, от които да се установи и заключи, че производството по настоящото наказателно дело, по което Д. е оправдан, е провокирало и му е причинило тревоги и неимуществени вреди в такъв размер, в какъвто вече постановената осъдителна присъда спрямо същия или другите разследвания не са се отразили.

Факт е също, че Д. не е търпял съществени ограничения на гражданските си права - мярката за неотклонение спрямо същия за целият период от 2 години, докато е траело наказателното производство, е била най-леката - подписка, за разлика от мярката за неотклонение по другото дело - „задържане под стража”. По делото няма данни и доказателства, от които да се направи извод, че Д. е бил дискредитиран пред своите близки, познати, партньори и работници във фирмата именно поради съдебното производство, по което същия е бил оправдан. Видно от показанията на разпитаните свидетели, работниците във фирмата на Д. са били разпитвани и по другите производства срещу него, включително и по това, по което е признат за виновен и осъден, семейството и познатите му са били уплашени при задържането му под стража по другото съдебно производство.

На основание гореизложеното въззивният съд счита, че след преценка тежестта на повдигнатото срещу Д. обвинение, продължителността на воденото срещу него наказателно производство, вида на взетата срещу него мярка за неотклонение "подписка" за целият период, характерът и интензивността на причинените му вреди от морално естество, районният съд е определил неоснователно завишен размер на присъденото обезщетение, не съответстващ на действително претърпените вреди, доколкото са доказани по делото, на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и задължителната практика на Върховния съд - ППлВС № 4 /23.12.1968 г. по прилагането му; Решение № 191 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска и др.