Решение № 5459 от 27.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5459 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110209129 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от ЛАМ чрез пълномощника му – адв.Т. Р. САК срещу заповед за задържане на лице рег. № 4332зз-222/25.05.2023 г., издадена от Георги Иванов Балабанов, на длъжност младши автоконтрольол при ОПП-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че липсва фактическо основание за задържането и мотиви за това, като единствено е посочено правно основание.

Поддържа се и становище, че обжалваната заповед е постановена в несъответствие с целта на закона.

В заключение се прави искане заповедта за бъде отменена и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.Р., която в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на обжалвания административен акт, с оглед доводите развити в жалбата и предвид събраните по делото доказателства. При такъв изход на делото, прави искане за присъждане на направените от доверителя й разноски в производството в размер на 760 лева, 1 за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.

Ответникът –полицейски орган при ОПП - СДВР, редовно призован, се явява лично. Последният в пледоарията си пред съда оспорва основателността на жалбата. Сочи, че от събраните доказателства по делото безспорно се установявало основанието за задържането на жалбоподателя М., което било законосъобразно. Заповедта била издадена от името на ответника на място и написана под индиго, поради което ако част от текста не бил четлив, това се дължало на техническа причина, а не поради дописване и поправяне.

По изложените съображения ответникът счита, че съдът следва да се произнесе с решение, с което да потвърди процесната заповед.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице рег. № 4332зз222/25.05.2023 г., издадена от полицейски орган при ОПП - СДВР, на ЛАМ на основание чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 02 РУ – СДВР.

Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено “чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР –установяване на самоличност“.

Жалбоподателят е отказал да подпише оспорваната заповед. Същият е отказал да попълни и подпише и предоставената му на основание чл.74, ал.3 от ЗМВР декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) за удостоверяване на факта, че задържаното лице е запознато с правата си по чл.

72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР.

Към административната преписка са представени оригиналът на оспорената заповед за задържане, екземпляр от същата заповед, написан под индиго, протокол за обиск на лице, разписка за върнати вещи на задържаното лице, докладна записка от 25.05.2023 г., съставена от Георги Иванов Балабанов –мл.автоконтрольор в 02 гр., 01 –ви сектор „КПД“ при ОППСДВР, писмено сведение от Т. П., длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър МВР, квитанция за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно. Съдът проведе непосредствен разпит на свидетелите Т. П. и И. Д., присъставили при задържането на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност 2 п о чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

По правило задържането на лица от органите на МВР за срок до 24 часа се допуска само на предвидените в чл. 72, ал. 1 ЗМВР нормативни основания и при наличието на обстоятелства налагащи прилагането им, като както правните, така и фактическите основания за задържането следва да се надлежно отразени в издадената заповед и сведение до знанието на задържаното лице. В настоящия случай не е надлежно изпълнено нито едно от тези изисквания.

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно описаното в оригиналния екземпляр на заповедта, приложен към административната преписка (л.16 от делото), като основание за издаването й, респективно за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР – установяване на самоличност, без посочване на допълнителни пояснения.

Същата заповед е написана със синя химикална паста и не е подписана от своя издател и от задържаното лице. Отбелязано е, че задържаното лице е освободено в 23:50 часа на 25.05.2023 г., след което е положен подпис от полицейския орган. В приложената по –нататък към административната преписка (л.22 от делото) заповед за задържане, написана под индиго са налице дописвания, както с химикална паста - поправка на часа на задържане на 21:30 часа, така и на заповедта са нанесени допълнителни корекции (които са очевадни, тъй като са написани под синьо индиго, докато основният текст на заповедта е под черно индиго) както в правното основание на задържането, където е дописана т.2 на чл.72, ал.1, така и във фактическото такова, където е дописано „съзнателно пречене на полицейски органи да изпълнят служебните си задължения (след разправия не представя лична карта или друг документ)“. На този екземпляр от заповедта за задържане е положен подпис под индиго от полицейския орган, като е отбелязано, че задържаното лице отказва да подпише заповедта, като е положен и подписа на един свидетел. В долната част на заповедта със синя химикална паста е написано, че задържаното лице ЛАМ е освободено в 23:50 часа на 25.05.2023 г., като е положен и подпис с химикал от полицейския орган.

При съпоставката на двата екземпляра от процесната заповед за задържане се мотивира обоснования извод, че е налице както поправка, така и дописване на фактическите и правни основания за задържане на лицето, което опорочава издаването на същата. Следва да се отбележи, че наличието на екземпляри от един и същ акт- Заповед за задържане заповед за задържане на лице рег. № 4332зз-222/25.05.2023 г. с различно съдържание, респективно с очевидни поправки и дописвания, съдът намира за абсолютно недопустимо, като нанасянето на същите тангира с престъпление по Глава Девета от Особената част на НК, а само по себе си разминаването между двата екземпляра е сериозен порок, който представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Нещо повече, по този начин е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало 3 изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.

С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Л. М. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл е и практиката на АССГ, например Решение № 4301 от 27.06.2022 г. по адм. д. № 3980/2021 г., Решение № 4094 от 17.06.2022 г. по адм. д. № 7988/2021 г., Решение № 4355 от 01.07.2021 г. по адм. д. № 2659/2021 г., Решение № 4402 от 02.07.2021 г. по адм. д. № 4952/2021 г., Решение № 4441 от 05.07.2021 г. по адм. д. № 4898/2021 г., всички по описа на АССГ).

Наред с това различното посочване на фактическите и правни основания за издаване на заповедта, в двата приложени екземпляра от същата, прави невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда.

В заключение, само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото бяха събрани доказателства относно причините за задържането на жалбоподателя, които съдът не намира за нужно да коментира, предвид опорочената процедура по издаването на процесната заповед.

При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска присъждането на такива в размер на 760 лева, от които 750 лева –адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса), като от страна на ответника не беше направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗМВР, минималното възнаграждение е 750 (седемстотин и петдесет лева) лева. Ето защо, в полза на оспорващия следва да се присъди пълният поискан размер на разноските от 760 лева, за които са налице доказателства за извършеното им плащане –адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и квитанция за платена държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 4332зз-222/25.05.2023 г., издадена от Георги Иванов Балабанов, на длъжност младши автоконтрольол при ОПП-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.4 от ЗМВР на ЛАМ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок 4 до 24 часа".

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на на ЛАМ, ЕГН ********** сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, сторени разноски в производството по обжалване на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

АПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5