Решение № 1425 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2732/2023
- Вид
- Решение № 1425
- Подписан
- 15.08.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1425 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202732 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4725444 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Г. К. Д., с ЕГН **********, в качеството му на представител на „Максметал 2012“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, с жалбата и в допълнително депозирана от процесуалния му представител молба, оспорва издадения електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен, издаден в нарушение на матералния закон и процесуалните правила. Моли Съда да го отмени. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.
Въззиваемата страна - ОДМВР– гр.Пловдив, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като я намира за неоснователна и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Възразява за претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.04.2021г. в 17:08ч. лек автомобил марка „Мерцедес ГЛС 63 АМГ“ с рег. № ****, собственост на „Максметал 2012“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателя Г. Д., се движел в гр. Пловдив на бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока гр.Пловдив. При ограничение на скоростта на движение в населено място от 50 км/ч, скоростта на МПС била 78 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол АТСС CORDON M2 № MD1196.
Впоследствие бил разпечатан електронния фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото – електронен фиш, снимков материал, справка от база данни КАТ за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на превозното средство, протокол за използване на АТСС, снимка на разположение на АТСС, справка АИС АНД на ОДМВР Пловдив, сектор „ПП“ Пловдив за намерени фишове, заповед № 8121з931/30.08.2016г. и приложение № 1 към нея, протокол от проверка № 4-СИСИС/12.02.2021г. на БИМ, писмо на БИМ за вписан тип средство за измерване, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
При така възприетата фактическа обстановка и представените доказателства, съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес ГЛС 63 АМГ“ с рег. № ****, тъй като същият се е движил със скорост от 78 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч, с което е превишил скоростта с 28 км/ч.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението. В случая категорично се касае за нарушение на скоростта на движение на територия на гр. Пловдив, пътен възел "Скобелева майка", на надлеза, в посока гр.Пловдив, който е общоизвестно, че е част от бул. "Цариградско шосе", последният попадащ в рамките на населеното място гр. Пловдив. В населено място ограничението е 50 км/ч, независимо от посоката на движение на МПС, като по делото няма данни скоростта да е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място и да е сигнализирана с нарочен пътен знак. В потвърждение на този извод са както горепосочения снимков материал, така и приложения по преписката протокол за използване на АТСС.
Ето защо Съдът приема за категорично и безспорно доказано 2 нарушение на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП, според което при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, която за населеното място и съобразно категорията на процесното МПС е 50 км/ч.
Правилно жалбоподателят Д. е определен за субект на административнонаказателната отговорност, който е санкциониран в качеството му на представител на юридическото лице собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Същият не е посочил друго лице като фактически водач съгласно предоставеното му от закона право с подаване на писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в съответната структура на МВР.
Като доказателство за собствеността на МПС служи представената и приета като справка за собственост на МПС. Следователно законосъобразно е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
За така установеното нарушение е изготвен ЕФ, който съответства на одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити.
Датата на издаване на електронния фиш не е сред тях и липсата й не води до пропуск при издаването му и в този смисъл не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство тип CORDON M2 № MD1196, представляващо видео-радарна ситема за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Техническото средство е вписано под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, видно от приложената справка на БИМ и отговаря на метрологичните изисквания, съгласно заключението на извършена последваща проверка и издадения за това протокол от проверка № 4-СИСИС/12.02.2021 г.
Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на процесното АТСС. Съставен и представен по преписката е Протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата, в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване и посока за задействане. Действително в протокола по чл.10 от Наредбата не са посочени №№ на първо и последно статични изображения, но това според Съда по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани.
Индивидуализиран е и служебният автомобил, както и преминатата 3 метрологична проверка.
Разположението на АТСС е документирано с приложената по преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената Наредба.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателят Д. е управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП с издаване на електронен фиш и санкционирането му с глоба в размер на 100 лв. Размерът на наказанието е фиксиран в закона и не подлежи на изменение в по-нисък размер.
По делото не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност да е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Нито стойността на допуснатото в случая превишение на скоростта води до извод за маловажност на деянието, нито разпоредбата на чл.189з от ЗДвП позволява приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира такива с депозираното писмено становище. Ето защо, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за правната помощ, Съдът определя размер на възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от 80 лв. Размерът, Съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото, протекло в рамките на едно съдебно заседание, както и с оглед обема на извършената юрисконсултска защита.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4725444 издаден от ОДМВР-гр.Пловдив, с който на Г. К. Д., с ЕГН **********, в качеството му на представител на „Максметал 2012“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. К. Д., с ЕГН **********, в качеството му на представител на „Максметал 2012“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ОДМВР-гр.Пловдив, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до 4 страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5