Решение № 4153 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4153 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100503134 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение по гр. д. № 49314/2019 год. на СРС І ГО 41 състав решение по гр. д. № 49314/2019 год. на СРС І ГО 41 състав частично са уважени и частично са отхвърлени положителни установителни искове, предявени от ВТА секюрити сървиз ЕООД срещу Б.К. ЕООД с правно квалификация по чл. 124 ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. С решението са възложени разноски.

С решение от 08. 02. 2022 год. е допусната поправка на ОФГ в решението относно съдебен адрес на ответника.

С въззивна жалба ответникът атакува решението в установителната, неблагоприятна за тази страна част.

Решението счита да е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон, както и съществуващо нарушение на съдопроизводствените правила. Осчетоводяването на фактурите не е равнозначно на приемане на работа по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД. Свидетелските показания са ценени необективно от районния съдия. Възразяват се документи, събрани от неучастващи по делото лица. Липсва анализ на уведомителните писма на районните управления – официални документи. Позовава се на чл. 265 ЗЗД. Не е спазено правилото за разпределяне на доказателствената тежест правилно – ищецът не е доказал, че е изправна страна по процесните договори. Не са доказани вида и стойността на липсващите вещи.

Иска отмяна на решението в обжалваната част и да постанови съдът решение, с което да отхвърли исковете.

Претендират се разноски за настоящето производство, и адвокатски хонорар.

Не се сочат нови доказателства и не се заявяват нови искания по доказателствата от тази страна пред въззивния съдебен състав.

В отговор на въззивната жалба ищецът моли постановяване на ново решение, с което да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди решението на районния съдия.

Претендират се сторени разноски във въззивното производство.

Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, с което е констатирано, че страните пред въззивния съд 1 доказателствени искания нямат, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Разпореждането е надлежно връчено на страните.

По реда и смисъла на чл. 266 ГПК страните не са ангажирали нови доказателства и не направили нови доказателствени искания, видно от категоричните изявления на процесуалните им представители в единственото и редовно проведено публично съдебно заседание на 05. 04. 4013 год.

Адвокат П. за въззивника претендира разноски, представя списък.

Адвокат И. за ищеца претендира разноски, по представен към отговора на исковата молба списък.

Адвокат П. прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Жалбата отговаря на изискванията за допустимост и редовност, но се явява неоснователна.

Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл. 272 ГПК.

Решението е правилно, по следните съображения :

Удостоверява се от доказателствата по делото установената за безспорна и еднозначна фактическа обстановка, която налага правните изводи на районния съдия и на настоящия въззивен съдебен състав да съвпадат изцяло.

По делото е представен отговор на исковата молба от ответника и настоящ въззивник, според който искът е предявен от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледан. Искът е неоснователен. Изложени са съображения, преповторени впоследствие в самата въззивна жалба. Произнесени са всички искания на страните в проект за доклад, обективирано в определение от 02. 12. 2019 год.

Изключително прецизно, точно и пълно е разпределена доказателствената тежест на страните по спора, като оплакването на въззивника на тази плоскост е несъстоятелно.

Докладът е финализиран да е окончателен без възражения на страните на 05. 02. 2020 год.

Допуснати са писмени документи като писмени доказателства, изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, изслушване на свидетелски показания. Отделено е спорното от безспорното по делото – валидни облигационни отношения между страните по трите договора; във връзка с тях издадени са описаните в исковата молба фактури; ответното дружество е извършило заплащане на 10. 06. 2019 год. сумата от 8174.62 лева.

Представените писмени документи са приети като писмени доказателства.

Всички писмени доказателства не са надлежно оспорени по реда и в смисъла на чл. 193 ГПК.

Според вещо лице П.Д. в заключението на ССЕ ищецът е издал претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК фактури с получател ответника.

Посочените 17 фактури са надлежно своевременно осчетоводени при ищеца, включени в дневниците са продажби по ДДС, отразени са в съответствие със справки-декларации и данните са подадени в ТД НАП.

На 10. 06. 2019 год. е извършено плащане от ответника по процесните фактури в размер на 8174.62 лева, като в счетоводството на ищеца са погасени по хронологичен ред най-старите задължения.

След извършеното частично плащане, в счетоводството на ищеца са останали неплатени задължения на обща стойност 16329.62 лева по 12 броя фактури

Сумата фигурира счетоводните регистри на ищеца като крайно салдо, представляващо непогасено вземане на ищеца от ответника.

Счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно по отношение на процесните 17 броя фактури. Спазени са изискванията на ЗСч за хронологична последователност и документална обоснованост.

В счетоводството на ответника са осчетоводени 15 от процесните фактури – надлежно и своевременно от ответника, включени в дневниците за продажби по ДДС, отразени са в съответствие със справки-декларации и данните са подадени в ТД НАП с уведомления. Ползвал е данъчен кредит в размер, начисления по фактурите ДДС.

2

Заключението е прието 27. 02. 2020 год. без въпроси и без оспорване по реда на чл. 200 ГПК.

Разпитан свидетелят И. съобщава, че работи при ответника и бил разбит фургон. Не разбрал кои точно са вещите, които са откраднати.

Свидетелят Маринов работи при ответника, вратата на фургона била разбита, била извикана полиция.

В последното открито съдебно заседание страните не са заявили доказателства пред районния съдия и същият е приключил съдебното дирене, като е дал ход на устните състезания.

Приетите като допустими, необходими и релевантни по спора доказателства установяват едностранно фактическата обстановка с поддържаните факти и обстоятелства от страна на ищеца, съответно обуславят – обосновават, мотивират – изводите на районния съдия в тази връзка на правна плоскост.

Логични и аргументирани са изложените обстоятелства и факти в отговора на въззивната жалба, твърдени и в отговора на исковата молба. Изводът на районния съдия за наличието на извършеното в хода на заповедното производство плащане на част от претендираната сума и изложеното във връзка с двете неосчетоводени фактури при ответника, искът за главница следва да бъде уважен в размер от 15740.54 лева, а за разликата до пълен предявен размер следва да бъде отхвърлен.Върху тази сума се дължи и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12. 04. 2019 год. Липсва се дължи и върху сумата от 8174.62 лева до датата на извършеното в хода на процеса плащане, която лихва по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 133.97 лева.

Правният извод, който се налага е, че при наличието на валидно договорно правоотношение, е възникнало спорното материално право за предявяване на иск с посочената правна квалификация.

Вследствие на това искът следва да бъде уважен, като доказан по основание и по размер, както е сторил районният съдия, в обжалваните части.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Следват се разноски на въззиваемия в размер на 3450.07 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, което с оглед по-високата сложност на делото и обема на изявленията на страните, както и многобройните доказателства, не е прекомерно.

Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3 пр. 2 ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03. 09. 2020 год. по гр. д. № 49314/2019 год. на СРС І ГО 41 състав.

ОСЪЖДА Б.К. ЕООД ЕИК ******* да заплати на ВТА секюрити сървиз ЕООД ЕИК ******* на основание чл. 78 ГПК разноски по делото за въззивното производство в размер на 3450.07 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове: