Определение № 2771 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2771 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502499 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 407, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Г. М., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.С. П. , против Разпореждане №12192/29.06.2026г. , постановено по гр.д. № 12488/2025г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на жалбоподателката за издаване на изпълнителен лист за присъдената с постановеното по делото Решение № 2385/16.05.2026г. сума за главница в размер от 313,93 евро- получена без основание по Договор за потребителски кредит № 949852 от 24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2025 г. до окончателното й погасяване.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразен акт. Посочва, че решението в частта за главницата не е обжалвано в законовия срок и е влязло в законна сила, поради което съществува годно изпълнително основание. Моли съда да отмени отказа и да разпореди издаването на изпълнителен лист.

Окръжният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл.

407, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Решение № 2385/16.05.2026г. районният съд е уважил предявените искове от Е. Г. М., ЕГН **********, като е осъдил ответното „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, да й заплати сумата от 598.57 евро - главница, 1 получена без основание по Договор за потребителски кредит № 949852 от 24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2025 г. до окончателното й погасяване, както и разноски по делото.

В законовия срок за обжалване на решението, ответната страна е депозирала единствено молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Нито една от страните не е подала въззивна жалба срещу решението по съществото на правния спор относно главницата и същото е влязло в законна сила на 17.06.2026г.

На 18.06.2026г. ищцата е депозирала молба с искане до съда да й бъде издаден изпълнителен лист за присъдената по делото главница в размер от 313,93 евро, ведно със законната лихва върху нея начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-18.07.2025г. до окончателното й изплащане.

За да откаже с постановеното на 29.06.2026г. разпореждане издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за главницата, районният съд е приел, че предвид висящото производство по чл. 248 от ГПК, решението не е влязло в сила.

Този извод на първоинстанционния съд е изцяло неправилен и в противоречие с процесуалния закон.

Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК, съдебните решения влизат в сила, ако не са обжалвани в определения от закона срок. Производството по изменение или допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК има изцяло акцесорен и допълващ характер. То не съставлява обжалване на самото решение по съществото на спора и не препятства формирането на сила на пресъдено нещо спрямо главното вземане.

Депозирането на молба за разноски не спира изпълняемостта на влязлото в сила решение по главното вземане. Обратното разбиране би довело до неоправдано забавяне на защитата на изправната страна и би нарушило правото на изпълнение на едно безспорно, съдебно установено вземане. След като срокът за въззивно обжалване на решението по същество е изтекъл, то е придобило стабилитет в тази си част и съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК.

Поради това, първоинстанционният съд е бил длъжен да издаде изпълнителен лист за присъдената главница и законна лихва. Отказът следва да бъде отменен, а делото – върнато на районния съд за издаване на искания изпълнителен лист.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №12192/29.06.2026г. , постановено по гр.д. № 2

12488/2025г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на Е. Г. М., ЕГН **********, за присъдената сума с решение № 2385 от 16.05.2026 г. по гр. д. № 12488/2025г. по описа РС-Пловдив , в размер от 313,93 евро- получена без основание по Договор за потребителски кредит № 949852 от 24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2025 г. до окончателното й погасяване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3