Решение № 3001 от 17.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3001

Велико Търново, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар П.И. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20267060700643 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от Р. А. Ф. от [населено място], чрез адв. П. Н. Т. от АК Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM № 1549452/11.06.2026 г., издадена от инспектор към РУ Сливен при ОДМВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Мярката е наложено поради това, че на 11.06.2026г. е управлявал автомобил Р. Л. с рег. № [рег. номер] със служебно прекратена от 25.11.2025г. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което е нарушил чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта, като от изложените в жалбата оплаквания се извеждат отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - издаването й при допуснато съществено нарушение на административно производствени правила, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с неговата цел. Твърди, че към момента на проверката не е знаел и обективно не е можел да провери, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от външна страна автомобила е разполагал с рег. табели, намира се във владение на собственика му /баща на жалбоподателя/ и по никакви външни белези последният не е можел да установи, че автомобилът е дерегистриран. След като разбрал причината незабавно е направил застраховка гражданска отговорност, с полица считано от 11.06.2026 година, поради което счита, че е отпаднало фактическото основание за предприемане на ПАМ. По преписката липсват данни, че собственика на автомобила е бил надлежно уведомен от гаранционния фонд за липса на валидна застраховка и за предстоящо прекратяване на регистрация. Съответно на това счита, че в случая липсва извършено нарушение по посочения текст, а от там и основание за прилагане на оспорената ПАМ. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. В съдебно заседание оспорващото лице не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото адв. Т. заявява, че поддържа жалбата с направените искания, развива доводи за нейната основателност. Моли за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответникът – инспектор към РУ Сливен при ОД НА МВР Сливен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище с вх. № 4100/18.06.2026 г. са развити доводи за неоснователност на подадената жалба. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждене.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM № 1549452/11.06.2026 г., издадена от инспектор към РУ Сливен при ОДМВР – Сливен, на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП, е временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Мярката е наложено поради това, че на 11.06.2026г. е управлявал автомобил Р. Л. с рег. № [рег. номер] със служебно прекратена от 25.11.2025г. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което е нарушил чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Като фактическо основание за налагане на ПАМ, в заповедта е посочено, че на 11.06.2026г., около 10:47ч. Р. А. Ф. е управлявал автомобил Р. Л. с рег. № [рег. номер] със служебно прекратена от 25.11.2025г. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което е нарушил чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Видно от застрахователна полица № BG/07/126002021547 от 11:41ч. на 11.06.2026 г. е сключена застраховка ГО.

Заповедта е връчена на Ф. на 11.06.2026 г., видно от отбелязването върху нея.

Принудителната мярка е оспорена по съдебен ред с жалба, подадена до съда, с вх. № от 11.06.2026 г.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, включително доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, справка за регистрация на лек автомобил и справка за нарушител – водач; полица за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилиста" № BG/07/126002021547 от 11:41ч. на 11.06.2026 г.; копие от карта [жк], копие от свидетелство за управление на МПС, копие от АDR-свидетелство; копие от Трудов договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт от лице с надлежна легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОД на МВР – Сливен, издадена в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП са и служителите в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен. Конкретно в т. 2 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" са посочени полицейски в сектор при ОД на МВР – Сливен. Издателят на заповедта е в кръга на служителите, определени да налагат принудителни мерки от вида на процесната. Следователно обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактически и правни основания за издаване, което я прави мотвирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "3") "гг")) от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.

Независимо от горното, заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Ф. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП считано от 25.11.2025 година. Цитираната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 25.11.2025 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

След измененията на 143, ал. 10 от ЗДвП и на останалите норми, с които тази е систематично и смислово свързана, включително към датата на издаване на процесната ЗППАМ е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР. Т. уведомление дължи информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 година. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото няма доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. Същевременно, в тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на процесната ПАМ. В тази връзка не е достатъчно извършването на справка за установяване, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. Фактически обаче, в случая не е изпълнена процедурата на уведомяване. Изискването за уведомяване произтича систематично от чл. 574 от КЗ, от принципите на АПК /чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност и чл. 35 – изясняване на фактите и обстоятелствата/, и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност. Съответно собственикът на автомобила е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че такова подновяване е извършено незабавно, веднага след установения пропуск, като на 11.06.2026 г. /същия ден/, е сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите видно от полица № BG/07/126002021547. Възстановяването на регистрацията на автомобила, прави безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на действието й би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган, извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "3") "гг")) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.