Разпореждане № 528 от 29.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 528 гр. Благоевград, 29.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100164 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Мост Финанс Мениджмънт” АД, с ЕИК 200385975, седалище и адрес на управление: гр. С........ чрез пълномощник К. М. М. - в качеството на юрисконсулт срещу длъжника Д. Т. М., с ЕГН **********, с адрес с. К.......... за следните суми:

-сумата от 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ - представляваща главница за периода от 10.08.2020 година до 24.09.2020 година по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 911236, сключен на 10.08.2020 година между „Фератум България“ ЕООД и Д.

Т. М., която сума е заплатена от „Фератум Банк“ в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция от 11.08.2020 г., сключен между Д. Т. М.

/клиент/ и Фератум Банк /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на Мултитюд Банк в полза на “Мост Финанс Мениджмънт” АД, по силата на сключен на 26.10.2023 година Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 26.01.2026г. до окончателното погасяване;

-сумата от 13,09 евро /тринадесет евро и девет евроцента/ - договорна лихва начислена за срока на договора за периода от 10.08.2020 г. до 24.09.2020 година;

-сумата от 75,58 евро /седемдесет и пет евро и петдесет и осем евроцента/ - мораторна лихва, начислена върху главницата от датата на цесия, за периода 26.10.2023 година до 26.01.2026 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

1

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 911236, сключен на 10.08.2020 година между „Фератум България“ ЕООД и Д. Т. М., която сума е заплатена от Фератум Банк в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция от 11.08.2020 г., сключен между Д. Т. М. /клиент/ и Фератум Банк /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на Мултитюд Банк в полза на “Мост Финанс Мениджмънт” АД, по силата на сключен на 26.10.2023 година Договор за прехвърляне на вземания /цесия/.

Заявителят е представил копие от цитираните договори.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 471/27.01.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като е дал указал на заявителя да конкретизира посочените в обстоятелствената част на разпорежданята нередовности. В дадения тридневен срок, заявителят е депозирали молба с вх. № 2264/29.01.2026 година, с която заявителят е отстранил констатираните от съда нередовности, както и е отразил, че длъжникът не е извършил плащане преди цедиране на вземането, както и след това.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК. При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част 2 транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно при 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov6, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и RadlingerovG, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C?96/16 и C?94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 3

2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № 911236 от 10.08.2020г., длъжникът, в качеството му на кредитополучател е получил сума в размер на 500,00 лв., като е поел задължение да я върне в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, съгласно чл. 3.2 от Общите условия, с първа падежна дата 24.09.2020 година. От договора се установява /чл. 3 от същия/, че за целия период на кредита ответника следва да върне сумата общо от 525,60 лева, която включва сумата по кредита - 500 лв.; и лихва в размер на 25,60 лв., при договорен лихвен процент 5,12 %.

В чл. 4 от процесния договор е посочено, ГПР по кредита е в размер на 49,93 %.

Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 4, т.

4.3 е посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 214,40 лв., като посочените разходи не се включват в ГПР. В Общите условия на „Фератум България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и 4 кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия.

Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор. Съгласно чл. 16.2 В случай, че дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за него има право в случай, че идентифицира за кого е предназначена плащането да го преведе директно на получателя като уведоми за това заемателя.

Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит, отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

От сключения между страните по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.08.2020г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съдът приема, че с оглед изявлението на кредитополучателят в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис. Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ);