Решение № 5082 от 25.07.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. С.,

25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: **** САНТИРОВ мл. с.

БИЛЯНА КОЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. №

4822 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

С определение № 63/24.04.2018 г., постановено по гр. д. № 4736/2017 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК, е прекратено производството пред ВКС, като делото е върнато на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, за разглеждане на искането по чл.250 ГПК, инкорпорирано в т.2 на касационна жалба вх. № 51563/19.04.2017 г. ВКС е приел, че твърденията в касационната жалба за липса на произнасяне на въззивния съд по доводите относно предмета на делбата – дали е една или две самостоятелни сгради, по същество съставляват довод за непроизнасяне по цялата въззивна жалба и съставлява искане за допълване на въззовното решение по чл.250 ГПК.

В т.2 от горепосочената въззивна жалба се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил недопустимостта на решението на СРС, в което въпреки липсата на противоречие между страните, че обектът за подялба е един – жилищна вилна сграда, допуснатите до делба обекти са два – жилищна сграда и гараж, което е свърх петитум на първоинстанционното съдебно решение. Също така съдът не е обсъдил и възраженията срещу допълнителното решение от 02.02.2015 г. на СРС, че решението е неправилно и противоречи на задължителната съдебна практика. Счита, че неправилното нанасяне на една сграда като три не е основание неправилно нанесените обекти в кадастралната карта да бъдат обособявани като отделни обекти в делбената маса.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д.Ц.Ц.

- Д..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Искането за допълване на постановеното на 28.02.2017 г. съдебно решение, постановено по настоящото дело, е своевременно направено, в рамките на установения в нормата на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото изхожда от легитимирани страни в процеса и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.

Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, очертан във въззивната жалба, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право, по което е налице произнасяне в диспозитива на обжалваното съдебно решение.

В случая с депозираната въззивна жалба вх. № 1040782/09.10.2014 г. ищцата обжалва решението в частта, с която е допусната делба на УПИ Х-325, в кв.3 по плана на гр. С., м. „в. з. Симеоново – Изток“, съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С., целият с площ от 708 кв. м. относно квотите, при които е допусната делба на този имот, както и в частта, с която е допусната делба на построената в горепосочения поземлен имот еднофамилна жилищна сграда, заснета неправилно в същата кадастрална карта като три долепени една до друга сгради с идентификатори ***, *** и ***, като част от същата жилищна сграда и недопускане на делба на същата чрез непосочването й в диспозитива на постановеното съдебно решение.

Въз основа на депозираната въззивна жалба от ищцата е образувано гр. д. № 404/2015 г. по описа на СГС, ІІ А въззивен състав. С определение от 15.01.2015 г., постановено по посоченото дело, е постановено делото да се изпрати на СРС, ГО, 67 състав, за произнасяне по молбата по чл.250 ГПК. В мотивите на определението въззивният съд е приел, че в депозираната въззивна жалба е инкорпорирано и искане за допълване на обжалваното съдебно решение, тъй като липсва произнасяне по искането за делба на имот с идентификатор ***.

С решение от 02.02.2015 г., постановено по гр. д. № 10563/2013 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, постановено по реда на чл.250 ГПК, е отхвърлена молбата на ищцата за допълване на решението от 25.08.2014 г.

Срещу решението от 02.02.2015 г. е депозирана въззивна жалба от ищцата, която е част от настоящото въззивно производство, заедно с първоначалната жалба.

С постановеното на 28.02.2017 г. съдебно решение въззивният съд е потвърдил решението на СРС в обжалваната от ищцата част относно допуснатия до делба поземлен имот и определението делбени квоти на съделителите, както и е потвърдил решението, постановено по реда на чл.250 ГПК. По този начин въззивният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, очертан с първоначалната въззивната жалба и депозираната срещу решението по чл.250 ГПК въззивна жалба. Ето защо не е налице основание за допълване на постановеното съдебно решение. Дали въззивният съд изчерпателно е обсъдил всички доводи на страната и съответно дали е достигнал до правилни и законосъобразни изводи е въпрос, който няма отношение към това дали решението е пълно или не. В случай, че са налице сочените от жалбоподателите пороци на постановеното от въззивня съд решение, то същите подлежат на преценка по реда на инстанционния контрол, а не от постановилия съдебното решение съд в производството по допълване на съдебния акт.

Воден от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът р е ш и:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.С.Д., ЕГН ********** , инкорпорирана в т.2 на касационна жалба вх. № 51563/19.04.2017 г., за допълване на решение на решение № 1372/28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 4822/2015 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.