Решение № 190 от 14.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. П., 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220100241 по описа за 2024 година

Производство по чл. 28 вр. с чл. 25 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. П., с която се иска от съда да постанови решение, с което детето Я. Ц. Д., с ЕГН ********** да бъде настанено в ЦНСТДБУ гр. П., ул. „Т.“ № 3В със срок до настъпване на промяна в обстоятелствата.

В молбата се излагат твърдения, че детето Я. Ц. Д., на 9 години, е родено от съжителството на Ц. Д.а и С. Г., който не е припознал детето.

Твърди се, че на 19.10.2023 г. в Отдел закрила на детето при Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. П. е постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне. Бил проведен телефонен разговор с майката на детето - Ц. Д.а, която информирала, че към момента живее във Франция, град Тулуза, сключила е граждански брак и oт него има родени близнаци на 5 г. Майката на детето споделила, че й предстои бракоразводно дело и дело за упражняване родителските права по отношение на близнаците. Заявила, че детето Я. е живяло при нея във Франци, но след семейни проблеми решила да го изпрати в Република България, като го поверила на грижите на самоопределящия се за биологичен баща - С. Г.. Той обещал да припознае момчето, но до момента това не се е случило.

Посочва се, че с майката на детето се свързала нейна приятелка от с. С., която я е информирала, че синът й Я. се намира в дома й и го е открила скитащ се из софийска улица.

Детето й е споделило, че баща му го е изгонил. В телефонен разговор на майката на детето със служител на ДСП П. същата информирала, че на 07.11.2023 г. има съдебно заседание във Франция и след приключването му планира да се върне в Република България. Била запозната с необходимостта детето да бъде насочено към Център „Спешен прием“ - КСУДС 1

П.. На 20.11.2023 г. бил проведен телефонен разговор с майката на Я. , която заявила, че предстои да се върне в Република България, за да си вземе детето в най-кратък срок. Поради това престоят на детето в Център „Спешен прием“ към КСУДС град П. бил удължен за срок от още един месец.

Твърди се, че впоследствие в п роведен телефонен разговор с майката Ц. Д.а, същата уведомила, че няма да може да се върне в Република България и да вземе сина си, имала проблем с документите и не може да напусне Франция. Не можела да посочи период, в който връщането й в страната ще се случи. Предвид това тя била уведомена, че след изтичане престоя на Я. в социалната услуга, детето ще бъде настанено в приемно семейство, ако има такова отговарящо на профила му или в ЦНСТ за деца.

Служителите на ДСП П. направили опити за осигуряване подходящо приемно семейство на детето, но безуспешни. Със Заповед на Директора на ДСП П. Я. Д. бил настанен в ЦНСТД/БУ град П., ул. „Т.“ № ЗВ.

Молителят Дирекция “Социално подпомагане”- П. в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Станчева. Моли съда да уважи депозираната молба.

Майката на детето Я. Д. – Ц. Н. Р., нередовно призована, се явява лично и с процесуален представител – Р. И. от АК Шумен. В съдебно заседание заявява, че е имала семейни проблеми със съпруга си във Франция и тъй като не е искала детето й Я. да става свидетел на скандалите, поверила грижите за него на биологичния му баща временно, докато се разведе със съпруга си. До този момент единствено тя е полага грижи за дедето си Я. и за другите си две деца. Заявява, че е разрешила проблемите си във Франция, бракоразводното дело е приключило, упражняването на родителските права по отношение на другите й две деца е предоставено на нея, живее в двуетажна къща и желае да полага грижи за сина си. Посочва, че е дошла в България, за да вземе детето си и да продължи да полага грижи за него.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1763/21.11.2014 г. на Община София e, че детето Я. Ц.а Д., с ЕГН **********, е родено на 17.11.2014 г. като негова майка е Ц. Н. Д.а, с ЕГН **********, а произходът на детето от бащата е неизвестен.

Със Заповед № ЗД/Д-РА-110/21.12.2023 г. на Директора на Д „СП“ - П. детето е настанено по административен ред в ЦНСТДБУ гр. П., ул. „Т.“ № 3 В за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата.

В представения и приет като доказателство по делото доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изготвен от Д „СП“ - П., са отразени релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път, установяват, следното: на 19.10.2023 г. бил проведен телефонен разговор с майката на детето Я. Д., която информирала, че е подала сигнал за сина си, отглеждан към този момент от Наска И. в село 2

С.. Майката на детето съобщила, че живее във Франция и има сключен граждански брак с българин, от който има родени близнаци. Споделила, че е жертва на домашно насилие от страна на съпруга й и че се е страхувала детето Я. да не бъде настанено в приемно семейство в чуждата държава, поради което била принудена да изпрати детето в Република България при самоопределящия се за биологичен негов баща С. Г. Н.. Заявила, че преди около седмица той заминал за Германия и изоставил Я., както и че тя към момента не може да се върне в страната. Впоследствие на 10.11.2023 г. бил проведен отново телефонен разговор с майката, като тя информирала, че съдебното дело е минало, но все още е възпрепятствана да се върне в България, за да вземе сина. Заявила, че е категорична, че желае да си вземе детето и да се върне с него във Франция, където да го отглежда заедно с другите си две деца. В последващ телефонен разговор майката Ц. Р. уведомила, че няма да може да се върне в България и да вземе сина си, тъй като имала проблем с документите и не можела да напусне Франция. Не можела да посочи период, в който завръщането й в страната ще се случи. Поради това била уведомена, че след изтичане престоя на Я. в Център за спешен прием детето ще бъде настанено в приемно семейство или в ЦНСТД.

Посочва се, че Я. се е чувствал добре в Център „Спешен прием“, спазвал правилата в услугата, разбирал се с другите настанени деца. Детето Я. непрекъснато говорило за своята майка, с която желаел да живее. От събраната по случая информация социалните работници стигнали до извода, че детето е получавало грижи през периода на растеж в биологичното му семейство и се наблюдава, че има изградени умения вследствие на отглеждането му в биологичното семейство. В същото време като отрицателна черта е изведена раздялата на детето с неговата майка и прекъсване на контакта помежду им. Въз основа на извършеното социално проучване служители на ДСП П. стигнали до извода, че за детето Я. Д. не са установени други близки или роднини, които да изразяват желание да полагат грижи в семейна среда. Биологичната майка се намира в чужбина и не може да посочи кога ще бъде възможно да се върне в страната и да поеме грижите по Я.. Поради това считат, че в интерес на детето е настаняването му в ЦНСТДБУ.

Представени по делото са писмени доказателства – удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за раждане № 0670 от 16.04.2019 г. на Столична Община, район Красна поляна и Акт за раждане № 0669 от 16.04.2019 г. на Столична Община, район Красна поляна, от които се остава, че Ц. Д.а е майка на децата Е. Р. и С. Р., родени на 16.06.2018 г. в гр. Тулуза, Франция, а баща на децата е И. Е. Р..

По делото е представено и писмено доказателство, на френски език и заверен превод на български език – решение от 20.11.2023 г. на съдия по семейни дела на съда в Тулуза, от което се установява, че е прекратен бракът на майката на детето Я. - Ц. Д.а, родена на 31.10.1999 г. в гр. София с И. Е. Р., роден на 07.03.1967 г. в гр. София по вина на съпруга, както и че родителските права по отношение на двете им деца са предоставени на майката Ц. Д.а.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Наска Георгиева И.. От показанията на свидетелката И. се установява, че тя е полагала грижи за 3 детето Я. в продължение на около месец. Свидетелката И. намерила Я. в гр. София, след което се свързала с неговата майка – Ц. Д.а и тя подала сигнал до Държавна агенция за закрила на детето за предприемане мерки за закрила по отношение на детето й. По време на престоя на Я. при свидетелката И. детето поддържало контакти с майка си по телефона, всяка вечер се чували и тя изпращала пари на свидетелката И. за посрещане нуждите на детето. Свидетелката заявява, че се наложило детето да остане временно при нея заради делото, което се водило във Франция от Ц. Д.а, като майката заявила, че ще дойде да си вземе детето при нея във Франция. Съдът кредитира показанията на свидетелката И. като обективни, логични и непротиворечиви.

За да се произнесе по искането за настаняване на детето с оглед разпоредбата на чл. 26 от Закона за закрила на детето, съдът съобрази следното:

Исканата мярка за закрила- предоставяне на социална услуга за резидентна грижа е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДетето, като основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДетето изчерпателно изброени в шест точки основания. В случая като основание за исканата мярка се сочи наличието на хипотезите на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето, а именно майката, която е единствен родител, без основателна причина трайно не полага грижи за детето. Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на съда, че към настоящия момент по отношение на детето Я. не е налице което и да е от визираните в закона основание, включително и това по т. 2 на чл. 25 ЗЗДетето, на което се е позовал молителят.

Напротив от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че майката на детето е била тази, която е полагала грижи за детето Я. при осигурени необходими условия за отглеждане на детето в семейна среда, което обстоятелство се потвърждава и от констатациите на служителите на ДСП П.. Дори и в определен момент същата временно да е поверила грижите на детето на самоопределящия се за негов биологичен баща с оглед ситуация, в която се е намирала с бившия си съпруг във Франция, към момента по делото липсват каквито и да е данни да съществува риск детето отново да бъде изоставено. По делото не се твърди майката да не притежава необходимия родителски капацитет и/или социално – битови условия за отглеждане на детето Я.. В подкрепа на извода, че майката не се е дезинтересирала от детето си, навеждат и установените по делото обстоятелствата, че самата тя е сезирала Държавна агенция закрила на детето след като е разбрала, че то е изоставено, както и че не е прекъсвала контакта си с детето и е осигурявала парични средства за задоволяване неговите ежедневни потребности. Единственото обстоятелство, което според молителя обуславя необходимостта от предприемане на исканата мярка за закрила, е липсата на яснота относно това кога майката ще се завърне на територията на Република България, за да вземе детето си. Същевременно майката се яви лично в съдебно заседание и изрази категоричното си желание и готовност да продължи да полага грижи за детето, което обезсмисля взетата мярка за закрила, а и сочи на това, че по отношение на детето не е налице трайност на състоянието на неполагане на грижи.

Отчитайки горното и като съобрази, че приоритетно значение за интереса на детето 4 има запазване на връзката с биологичния родител, съдът намира, че в настоящия случай не се налага извеждане на детето Я. извън семейството по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗЗДетето.

Напротив отглеждането му далеч от майката за продължителен период от време по-скоро би се отразила негативно на детето отколкото позитивно и не би било в негов интерес да бъде лишено от обичта на своя родител, имайки предвид и емоционалната връзка на детето с неговата майка, която по делото е безспорно установена.