Определение № 340 от 09.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Ловеч, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500187 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., против Разпореждане № 2251/17.11.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 803/2022 г. пo описа на РС - Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника И. В. М.. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Посочва, че материалните предпоставки не са предмет на разглеждане в това производство, а могат да се установят евентуално в исков процес, при наличие на възражение от длъжника и разгръщане на доказателствения процес в неговата цялост. По отношение на финансираната с договора за кредит застрахователна премия сочи, че същата бива отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива заплатена на застрахователя. Моли съда да приеме, че потребителят сам е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в заявлението декларация за установяване на договорни отношения. Уточнява, че в чл.19 от Договора за кредит изрично е посочено, че сключването на застраховката не е 1 задължително условие за сключването на ДПК. Относно метода за изчисляване на договорната лихва по процесния ДПК твърди, че същият е ясно посочен в чл.9.1, 9.2 и 9.3 от същия. По отношение на задължителните раквизити в извлечението от счетоводните книги заявява, че тяхното минимално необходимо съдържание се извлича от практиката на съдилищата, в която връзка посочва определения на ВКС.

По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

По допустимостта на частната жалба.

За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 15.12.2022 г., а частната жалба е постъпила на 22.12.2022 г., т.е. в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК. Подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима.

По основателността на частната жалба.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№ 803/2022 г. пo описа на РС - Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл. 417 ГПК от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника И. В.

М. за парично вземане в размер на сумата от 663.68 лв. – главница, 156.03 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2022 г., 166.14 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 08.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението, както и 25.00 лв. платена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В т.12 от заявлението е изложено, че вземането на заявителя произтича от извлечение от счетоводните книги към 08.09.2022 г. по партида Договор за потребителски кредит № 7053190447/06.08.2021 г. Изложено е, че посоченото обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. до 08.09.2022 г. по договора е съобразено с разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време а извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по договора за кредит не е начислявана законна лихва. Посочва се, че договорът за потребителски кредит не е сключен при Общи условия и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците му е разписана от длъжника.

С разпореждане № 2104 от 27.10.2022 г., РС - Тетевен е оставил без 2 движение заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и дал указания към заявителя да посочи как е формирана претендираната главница от 663.68 лв., след като по договора размерът на кредита е 500.00 лв., върху каква главница са изчислени възнаградителната лихва и обезщетението за забава, както и в случай, че в размера на главницата е включена и някоя от сумите по застраховките, да посочи по коя застраховка, какъв е нейният дял от главницата, както и да обясни начина за формиране и изчисляване на застрахователните премии и посочените в договора пакетни застраховки.

В указания от съда 3-дневен срок с молба от 15.11.2022 г., заявителят е уточнил, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в общ размер на 819.71 лв. съгласно чл. 10 от договора, като сумата включва 663.68 лв. главница, състояща се от 500.00 лв. преведена по сметка на кредитополучателя, 119.88 лв. застраховка Bank пакет 3 сметка и 43.80 лв. застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка. Пояснява, че стойността на главницата по отпуснатия кредит се формира в зависимост от желанието на кредитополучателя да получи парична сума, да се заплати стойността на стока или да се финансират застраховки или услуги. Сочи, че в конкретния случай съгласно чл. 9 от процесния договор, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 40.9 %. Уточнява, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника, като в искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Отбелязва, че съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, че това може да стори само по свое желание, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Счита, че сключването на процесните застраховки не противоречи на добрите нрави и кредитоплучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановени от кредиполучателя. Твърди, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на 3 пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя.

При тези данни с обжалваното разпореждане № 2251/17.11.2022 год., Районен съд Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 от ГПК. В мотивите на обжалваното разпореждане е прието, че заявлението (включително и след постъпване на допълнителната молба) и извлечението от счетоводните сметки на банката отново са нередовни и не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Съдът е счел, че не може да се определи размера на изискуемата главница, поради включването в главницата на допълнителни суми за застраховки, изрично посочени в молбата. Посочено е, че съдът не може да установи начина на определяне на договорната лихва и нейното изчисляване, което следва да намери отражение в счетоводните книги. Изложени са доводи, че в случая претенцията на заявителя включва и застраховки като компонент на главницата и съдът следва да съобрази императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Прието е, че клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК - оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Тази дейност не касае допълнителни услуги и не попада в изброените в чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Въззивната инстанция изцяло споделя направения от районния съд правен извод и намира, че въпреки дадените от заповедния съд указания, заявителят не е отстранил изрично посочените нередовности в заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил извлечение от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК, Договор за потребителски кредит № 7053190447/06.08.2021 г., Рамков договор за платежни услуги за физически лица, декларация от И. В. М. и Общи условия за застрахователни програми.

4

Според утвърдената съдебна практика, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него - чл. 417,т. 2 от ГПК. В настоящия случай съдът не може да направи тези изводи и от приложените документи към заявлението относно размера на подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като в извлечението от счетоводните сметки има различие между посочената като главница сума от сумата на дълга по договора. Същевременно не може да се определи размера на договорната лихва и обезщетението за забава, тъй като и в уточнителната молба от страна на заявителя не е конкретизирано върху какъв размер са изчислени.

Единствено е посочено, че в размера на главницата са включени сумите от 119.88 лв. застраховка Bank пакет 3 сметка и 43.80 лв. застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка.

Доколкото договорът за потребитески кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, вкл. и тяхното противоречие със закона и добрите нрави, каквито констатации са направени от заповедния съд. При извършената проверка настоящият състав констатира, че в подадената допълнителна молба вх. № 5328/15.11.2022 г., заявителят е уточнил, че включените „застрахователни премии“ са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника.

В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да събира такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Действително в чл.7.2.2 от процесния договор за потребителски кредит е предвидена възможност при желание на потребителя да сключи някоя от застраховките или се присъедини към някоя от застрахователните програми. Съдебният състав споделя извода на ТРС, че това не е дейност, имаща характеристика на „допълнителни услуги", свързани с договора за потребителски кредит и с тази клауза се цели заобикалянето на императивната норма на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК,т.е. същата противоречи на закона.

На следващо място с клаузата, установяваща поемане на задължение за 5 заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм на директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит и по-конкретно с размера на застрахователните премии (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В този смисъл искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, поради което съдът е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). Прилагането на подписан от длъжника договор не освобождава кредитора от задължението да лимитира отговорността на кредотополучателя с договора или общите условия към него. Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.