Решение № 616 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. С., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110210912 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. Ч.- Г., ЕГН ********** чрез адв. Е. Н.САК против Наказателно постановление /НП/ №КПК-НП-137/ 11.06.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с паргр. 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в жалбата си и депозирани писмени бележки. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Наказващият орган се представлява от юрк. А., която в хода на делото по същество моли съдът да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Подробни съображения излага в депозирани писмени бележки.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт подлежащ на съдебен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установи следното:

На 06.10.2023г. е влязъл в сила Закона за противодействие на корупцията /ЗКП/. Към този момент жалбоподателката е била член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“- С..

На 02.02.2024г. актосъставителят Р. Д. Д. на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за противодействие на корупцията, упълномощена да съставя АУАН със Заповед № КПК- РД- 0638/ 18.01.2024г. на председателя на КПК извършила проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които били задължени да подават декларации за имущество и интереси. Констатирала, че жалбоподателката С. Н. Ч.- Г. не била подала декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП в едномесечен срок от влизане в сила на ЗКП- до 06.11.2023г. Поради това била поканена да се яви лично на 06.02.2024г., в 12.00 часа в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, за да и бъде съставен и връчен АУАН.

На 06.02.2024г. жалбоподателката се явила в КПК, където и бил съставен и връчен лично АУАН № КПК- АУАН- ПР- 597/ 06.02.2024г.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Междувременно на 13.02.2024г. жалбоподателката подала в КПК декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, вх. № В9377/ 13.02.2024г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни показанията на актосъставителя Р. Д., и писмени -АУАН; декларации за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, вх. № В9377/ 13.02.2024г. и вх. № В9378/ 13.02.2024г.; писмо на Министъра на културата изх. № 37- 00- 43/ 08.11.2023г., както и всички останали материали по преписката.

Показанията на актосъставителя са информативни относно констатираните при извършената проверка факти и относно обстоятелствата при съставяне на АУАН. Съдебният състав ги прецени, като обективни и достоверни, предвид корелацията им с писмените доказателства, и ги кредитира в цялост. Компетентността му по съставяне на АУАН следва от Заповед № 06- 38/ 18.01.2024г.

Фактът, че към момента на влизане в сила на ЗКП жалбоподателката е 2 заемала длъжността член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“- С. е изводим от представен списък на лицата, заемащи висши публични длъжности съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗКП към 06.10.2023г.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателката и отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАННсъдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е посочено мястото на извършването му- гр. С., където подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между фактическото описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.

1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.

Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателката и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Въпреки това обаче атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023г. /датата на влизане в сила на ЗПК/ С. Н. Ч.- Г. вече е заемала длъжността член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“-С.. Предвид това, въпреки че има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПК, с влизане в сила на ЗПК за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Това е така, доколкото подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК е дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗКП по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент.

Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП в случая не е извършено от жалбоподателката С. Н. Ч.- Г., както от обективна, така и от субективна страна. Този извод изхожда и от рпазпоредбата на § 4 ПЗР на ЗПК, която предвижда, че "задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52".

С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие, че материалният закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление като 3 незаконосъобразно.

Предвид този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподетелката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на юрк. А . за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. , минималният размер на възнаграждението възлиза на стойност от 400 лева.

Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е пропорционално на оказаната адвокатска помощ, като съдът взе предвид освен изготвяне на депозираната срещу НП жалба, така също и явяване в едно съдебно заседание и депозиране на писмени бележки от страна на адв. Н.САК. В този смисъл съдът намира претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за пропорционално на оказаната правна помощ и затова то се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал.

2 от Закона за адвокатурата.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.

58д, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление /НП/ № КПК- НП- 137/ 11.06.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с § 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на С. Н. Ч.- Г., ЕГН ********** на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на С.

Н. Ч.- Г., ЕГН ********** сумата 500 /петстотина/ лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, С.-град от датата на съобщаването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5