Решение № 254 от 10.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 408/2020
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 10.08.2020
- В сила
- 13.04.2021
- Състав
- КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА, АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 т. 5 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 т. 5 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 345 ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……254…. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 10.08. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Велинград е сезиран с искова молба
,подадена от А.Н.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,против Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор , с административен адрес гр. София ,1000 , бул. „Витоша „ №2 .
С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С Решение № 30/11. 02. 2020г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. № 839/
2019г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени частично.
С Определение
№ 316/ 05. 05. 2020г. на районен съд
Велинград , постановено по гр. д. № 839/ 2019г. по описа на същия съд, постановено при условията на чл. 248 от ГПК, са присъдени разноски в полза на ищеца , съобразно уважената част от иска .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителните части от ответника в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове ,като неоснователни и недоказани или евентуално се намали размера на обезщетението .Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора пълномощника на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди от въззивната инстанция .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Две са основните възражения, които са направени с отговора на исковата молба и които се поддържат във въззивната жалба .
І.На първо място се твърди ,че Прокуратурата на РБ следва да се освободи от отговорност при условията на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ или отговорността на прокуратурата да се намали при хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ.
Възражението е неоснователно, тъй като е направено съвсем формално,без да се подкрепи с конкретни факти и обстоятелства по делото , както и с фактическите състави на правната норма .
В чл. 5 ал 1 от ЗОДОВ е посочено кога Държавата се освобождава от отговорност – когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия
.
В чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е казано ,че обезщетението се намалява , когато пострадалия виновно е допринесъл за увреждането .
В случая не е налице нито една от двете хипотези,за да се освободи Прокуратурата на РБ от отговорност или да се намали нейната отговорност.
В т. 3 на ТР № 3/ 22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС по въпросите на ЗОДОВ , както и в съдебната практика на ВКС( виж Р. № 250/ 15. 04. 2009г. по гр. д. № 6491/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС; Определение № 729/ 18. 09. 2018г. по гр. д. № 1927/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение №
6/ 05. 01. 2017г. по гр. д. № 2936/2016г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) се приема ,че Държавата може да бъде освободена от отговорност при условията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ,само ако поведението на пострадалия е единствената причина за увреждането .
Приема се ,че отговорността на Държавата може да бъде намалена при условията на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ , когато е налице съпричиняване на вредоносния резултат-при наличието на причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.
Като примери за освобождаване на Държавата от отговорност или за намаляване отговорността на Държавата , при хипотезата на чл.
2 ал. 1 т. 3 от ЗОДЗОВ , се сочат:
- недобросъвестно набедяване на пострадалия от самия него в извършване на престъпление ;
- когато пострадалия е неправил неистински признания пред органите на разследването за авторството на престъплението;
- когато пострадалия е въвел органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства ,да се забави или опорочи разследването ;
- когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане или поддържане на незаконно обвинение или за да се забави или опорочи разследването;
Във всички случаи единствения каузален фактор за повдигане на незаконното обвинение трябва да е поведението на пострадалия или той виновно да е допринесъл за повдигане на обвинението . Доказателства в тази насока липсват по делото . В протокола за разпит на обвиняем от 04. 09. 20128г. ищеца се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение,както е заявил,че не е знаел,че МПС е служебно дерегистрирано .
ІІ.
По възражението относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .
В т.11 на ТР №
3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено
, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост,при условията на чл. 52 от ЗЗД.Посочено е , че трябва да се вземат предвид броя на деянията ,за които лицето е оправдано ,съпоставени с броя и тежестта на деянието ,за които лицето има осъдителна присъда. В случая такава съпоставка не може да бъде извършена , тъй като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.
Също в т. 11 на ТР
№ 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено ,че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи .
Разпечатката съдържа 60 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8330ebe-95c4-4123-ba72-175de41501c5