Решение № 79 от 10.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ловеч, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕ.А в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600264 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД № 264 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 14/26.04.2022 г., постановена по НОХД № 243/2021 г.

Ловешкият районен съд е признал П. Ц. Ш. с ЕГН ********** от гр.Л. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2 - ро, т.1, предл.1 - во във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като го е осъдил на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи реално, при първоначален общ режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от П. Ш., в която се развиват доводи, че присъдата е незаконосъобразна, защото почива само на предположения, тъй като не са налице категорични доказателства в подкрепа на обвинението. В заключение моли съда да отмени изцяло присъдата и да постанови нова, с която да бъде оправдан.

1

В подкрепа на жалбата е изготвено и допълнително писмено изложение от адв. И. И. от ЛАК – служебен защитник на въззивника, назначен от първата инстанция. Излага, че не споделя мотивите на съда, че е кредитирал показанията на разпитаните двама свидетели – Кр. Н. и Д. И., тъй като същите са противоречиви, че влизайки в жилището на подзащитния му Ш., свидетелят Н. го заварил над електрически котлон, върху който имало поставен съд от йенско стъкло с течност в него и виждайки това Н. извикал св. И., която влязла в къщата и видяла под съдимия да стои до котлон, на който бил поставен съд от йенско стъкло, в който имало някаква течност.

На следващо място, не споделя мотивите на съда, че именно Ш. е упражнявал фактическата власт на намерените и иззети наркотични вещества от дома му, тъй като в същото живеели и други лица.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подзащитният му е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици, и е искал настъпването на тези последици. В тази връзка не счита, че Ш. е извършил престъплението, за което е признат за виновен при пряк умисъл, тъй като същият не е упражнявал фактическа власт върху наркотични вещества, както и че не разполага с надлежно разрешение за това.

Твърди, че по делото са били приети и вложени писмени доказателства от които се установява, че срещу св. И. е налице влязло в сила

Споразумение № 260013/11.02.2021 г. по НОХД №1080/2020 г. по описа на PC - Ловеч, с което последната е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, извършено на 06.02.2020 г. в гр. Ловеч, за което при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, й е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК, е било отложено за срок от 3 години от влизане на споразумението в сила, като по ДП предмет на това дело П. Ш. е бил свидетел. Изтъква, че от приетия и вложен като доказателство по делото обвинителен акт по ДП № 53/2021 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, предмет на НОХД № 399/2021 г. по описа на ЛОС също така се установ ява, и че по отношение на св. Н. е повдигнато обвинение по чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Счита, че тези доказателства водят до извод, че Ш. не е извършил 2 деянието, за което е предаден на съд, а действията от страна на двамата свидетели са извършени с цел набедяване на подзащитния му в извършване на престъпление.

В заключение моли съда, да се произнесе с акт, с който да отмени на основание чл. 334, т. 2 от НПК обжалваната от тях присъда и вместо нея да постанови нова такава с която да признае Ш. за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание въззивникът П. Ц. Ш., редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник адв. И.. Заявява, че поддържа казаното от защитника си и моли съда да бъде оправдан. Твърди, че св. Кр. Н. е влязъл насила в дома му и го е „пребил като куче“, като жена му и децата му са били горе и са видели и чули всичко. Изтъква, че е бил първи свидетел срещу жената на Н., както и че „даденото нещо“ му е било подхвърлено Процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа изцяло жалбата против присъдата на основанията изложени в нея.

Изтъква, че при събирането на доказателствата пред първостепенния съд, последният неправилно е кредитирал показанията на двамата свидетели, тъй като, видно от справките за съдимост, единият свидетел е осъждан за престъпление от общ характер – за държане на наркотици, а вторият свидетел е осъждан за престъпление пак от общ характер – за разпространение на наркотици, което е подсъдно пред първа инстанция на Окръжен съд – Ловеч, като подзащитният ми е бил свидетел при постановяване на първия съдебен акт.

Твърди, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че двамата свидетели са влезли противозаконно в жилището, което Ш. е обитавал, след което са подали сигнал на телефон 112.

Излага, че не споделя и мотивите на съда, че същият е упражнявал фактическата власт върху иззетите наркотични вещества от дома, който е обитавал, като в тази връзка счита, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, с което моли съда да я отмени и да постанови нова такава, с която Ш. да бъде признат за невиновен.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Ловеч, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивникът П. Ц. Ш. живеел в гр. ***, със семейството си. Същият бил 3 безработен, женен с **** ******, осъждан.

Въззивникът Ш. и св. Кр. И. Н. се познавали от повече от петнадесет години. Познанството им датирало от Затвора – Ловеч, където и двамата изтърпявали наказание „лишаване от свобода“.

В резултата на познанството им на св. Н. било известно, че подсъдимият Ш. е наркозависим, както и че „сам си прави амфетамин“.

Преди обяд на 15.01.2021 г., св. Н. забелязал въззивника да излиза от магазин за химически препарати, намиращ се на бул. *** и предположил, че същият „си купува материали, за да си бърка амфетамин“.

По-късно същия ден, св. Н. се намирал в жилището си, находящо се в гр. ***. Около 14.30 часа, тъй като не притежавал СУМПС се обадил на св. Д.

Б. И. и я помолил да го вземе с лекия си автомобил от дома му и да го транспортира „до някъде“. Св. И. изпълнила желанието на св. Н., като отишла с автомобила си и го взела от дома му. С автомобила, управляван от св. И., потеглили към бул. „***“, където срещу офис на куриерска фирма „С.“ св. Н. й казал да спре автомобила и да го изчака там.

Св. Н. слязъл от автомобила на св. И. и влязъл в жилището, обитавано от подсъдимия П. Ш., находящо се в двуетажната къща на ***. Влизайки в жилището на Ш., св. Н. го заварил над електрически котлон, върху който имало поставен съд от йенско стъкло с течност в него. Виждайки това, св. Н. извикал св. И., която влязла в къщата на въззивника Ш. и видяла последния да стои до котлон на който бил поставен съд от йенско стъкло в който имало някаква течност. Веднага след видяното двамата свидетели незабавно сезирали органите на полицията, за да им съобщят за извършено престъпление. След обаждането им, в 15:10 часа на адреса бил изпратен дежурен полицейски екип, който извършил претърсване в дома на Ш., и по надлежния ред иззел няколко обекта, съдържащи различни химически вещества.

В хода на досъдебното производство била назначена и реализирана физикохимична експертиза (л.26-32 от ДП) на иззетите вещи от заключението на която се установява, че: обект № 2 представлява суха растителна маса с тегло 1.623 г., съдържаща 0.11 тетрахидроканабинол. Обект № 3 представлява метамфетамин с тегло 0.262 грама. Вещото лице е дало заключение, че посочените две химически вещества подлежат на контрол и са включени в 4 списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение № 1 по чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

При изземването на инкриминираните вещи подс. Ш. в протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи собственоръчно е посочил, че намерените в дома му вещи са негови (л.5-6 от ДП).

Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение. Ето защо, следва да се оставят без уважение като неоснователни възраженията на защитата касаещи авторството на деянието и формата на вина на дееца.

Настоящият състав не приема възраженията на защитата за това, че решаващият съд е дал вяра на показанията на свидетелите Кр. И. Н. и Д. Б. И., които имали личен мотив да набедят Ш. в извършване на процесното деяние, тъй като последният от своя страна е свидетелствал срещу св. Д. И. по ДП № 101/2020 г. по описа на РУ – Ловеч. Действително, към настоящото дело е приложено НОХД №1080/2020 г. по описа на PC – Ловеч, приключило със Споразумение № 260013/11.02.2021 г., с което Д. Б. И. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.354 а, ал.3, пр.2, т.1 от НК извършено на 06.02.2020 г. в гр. Ловеч, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и й е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години от влизане на споразумението в сила, като по ДП предмет на това дело въззивникът Ш. е бил свидетел (л.66-67 от ДП).

На следващо място от приетия и вложен като доказателство по делото 5 обвинителен акт по ДП № 53/2021 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, предмет на НОХД № 399/2021 г. по описа на ЛОС се установява и, че по отношение на св. Кр. И. Н. е повдигнато обвинение по чл.354 а, ал.2, изр.2, пр. последно, т. 4 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, но тези данни сами по себе си не могат да игнорират факта, че подс. Ш. е извършил деянието, за което е предаден на съд.

Този състав на ЛОС приема, че визираните от защитата показания на свидетелите Кр. Н. и Д. И. са непротиворечиви, последователни и логични, като същите се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, от реализираната физикохимична експертиза. Нещо повече, те се подкрепят частично и от обясненията на подсъдимия Ш., който в с.з. заявява, че част от намереното в дома му НВ - процесният метамфетамин е негов и е за лична употреба (л.95 от НОХД), докато при извършеното претърсване и изземване в съставения за това процесуално-следствено действие протокол собственоръчно е посочил, че намерените в дома му вещи са негови (л.5-6 от ДП).

На следващо място, настоящата инстанция не приема обясненията на Ш. в частта им, че марихуаната му е била „подхвърлена“ от св. Н., с цел да бъде набеден, че е извършил престъпление. В тази връзка въззивният състав съобразява обстоятелството, че липсват каквито и да било доказателства, че именно св. Н. е оставил в дома на въззивника процесната марихуана.