Решение № 23 от 01.04.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 247/2023
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 01.04.2025
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Костинброд, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200247 по описа за 2023 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба Д. Н. Р., ЕГН **********, предявена чрез упълномощен представител, срещу Наказателно постановление № Ф-65 от 03.05.2022 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните С. област, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветерИ.рномедицинската дейност за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВМД.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като иска неговата отмяна. Счита, че НП е незаконосъобразно и издадено в противоречие с материални и процесуални норми, че АУАН е издаден извън срока за това след установяване на нарушение нарушител, че не са спазени всички изисквания за форма и основание по чл. 57 от ЗАНН, че фактическата обстановка в жалбата не кореспондира с тази от НП, че не са приложени доказателства за вИ., че не е описано нарушението по време място, обстоятелства и доказателства, че описателната част на НП не кореспондира с посочените норми като основание за налагане на наказанията.
Твърди, че не са отчетени смекчаващи вИ.та обстоятелства и не аргументирано налагане на наказание над минимума. Оспорва истинност на съставения констативен протокола, като твърди съставянето му в противоречие с правните норми, че не са спазени изискванията за попълване, че не са разпитани свидетели.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения представител – адвокат И. Л., който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител, като писмено, чрез упълномощен 1 представител – юрк. Манолов, иска потвърждаване на НП.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото разглеждане на жалбата е повторно, след като с решение от 12.07.2023 г. по КАНД 376/2023 г. на Административен съд С. област е обезсилено решение по АНД № 228/2022 г. на РС Костинброд заради нарушения по надлежното конституиране на страни и делото е върнато за ново разглеждане.
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като НП е връчено на жалбоподателя на 17.06.2022 г. по поща с обратна разписка, с означение обжалваното НП, като жалбата е постъпила в регистратура на съда на 04.07.2022 г., с пощенско клеймо от 30.06.2022 г.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 0000000376/07.03.2022 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че като собственик на ЖО 2255 – 0035, находящ се в с. К., общИ. Г., при проверка, извършена на
25.02.2022 г. в животновъдния обект са установени 3 броя прасета без идентификационни номера - марки, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВМД.
Като доказателства в АУАН е описано: протокол за проверка от 25.01.2022 г. справка от ЕИС за животни в обекта. и
В АУАН, като възражения на нарушителя е отбелязано, че няма възражения.
Отбелязано е че нарушението е за първи път. Налице е отбелязване, че препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 07.03.2023 г.
По идентичен начин е описано нарушението е в обжалваното НП, в мотивите на което са посочени и други констатации – за съставения АУАН, и са цитирани конкретните разпоредби от ЗВМД.
В мотивите на обжалваното НП са отразени и съображения, че не се касае до маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От приложените писмени доказателства – констативен протокол, и разпит на свидетеля Ж. Н., участвал при извършената проверка на място, съставил КП, а в същото време и актосъставител, заемащ длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ С. област се установи, че на 25.02.2022 г. служители на БАБХ, са извършили проверка на обект ЖО 2255 – 0035 на жалбоподателя, като при проверката са установени 115 маркирани говеда и 7 бр. телета до 20дневни.
При проверката в обекта са установени и три броя свине без идентификация.
2
Обстоятелствата са отразени в констативен протокол, съставен в деня на проверката.
Извършена е допълнителна проверка на 04.03.2022 г., при която в обекта не са установени прасета, а е заявено, че са заклани на 03.03.2022 г., а на проверяващите са представени вътрешности от прасетата за проверка за заболяване.
Принципно, от формална страна няма незаконосъобразност относно правомощия и форма в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени/издадени в съответната форма.
Налице са и доказателства за заеманата длъжност от страна на лицето, издало обжалваното НП, както и за заеманата длъжност от актосъставителя, предвид което съдът намира, че няма нарушения от гледна точка изискванията на чл. 472, ал. 1 и ал. 2 от ЗВМД.
При тези факти и писмени доказателства съдът установи по несъмнен начин, че на 25.02.2022 г. в обекта на жалбоподателя, в който се отглеждат говеда са се намирали и три броя свине без идентификация, като това представлява нарушение на разпоредбата на чл.
132, ал. 1, т. 19 от ЗВМД, задължаваща собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по реда на чл. 51 от ЗВМД, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, като липсата на идентификация не позволява установяване дали са изпълнени цитираните мерки.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушения, зразяващи се в липса на факти и доказване на виновно поведение.
Нарушението е формално и разпоредбите на закона предвиждат недопускане в ЖО на други животни, които не са маркирани. Отговорността за недопускане на такива животни в обекта е за неговия собственик, а това е жалбоподателя, поради което не са необходими доказателства за виновно поведение освен факта, че такива животни са открити в обекта с което са осъществени и признаците на нарушение на посочената разпоредба на чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВМД.
Няма несъответствие между факти и обстоятелства, като възраженията в тази насока не са подкрепени с никакви доказателства или дори твърдения за различни факти. Предвид текста на цитираната разпоредба съдът не установи несъответствие между задължението, което е създадено за собственика на ЖО и от друга страна фактите, показващи неизпълнение на това задължение от негова страна.
Нарушението е доказано, след като проверяващите пряко са констатирали наличието на немаркираните животни – свине, в ЖО, в който се отглеждат ЕПЖ – говеда, като показателно в случая е и факта, че това нарушение е констатирано ипри предходни проверки, за което свидетелства Ж. Н., като са давани указания за премахването им, но и това не е изпълнено от жалбоподателя, което от своя страна обуславя и налагане на санкция в размер над минималния, кто следва да се отбележи, че все пак размера на санкцията е под средния, предвиден като възможност за такъв вид нарушение.
Изложеното дава основание на съда да счита, че основателно и законосъобразно е 3 ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение, като няма съмнение, че е извършено нарушение, че отговорен за това е жалбоподателя като собственик на ЖО и не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила за санкционирани на жалбоподателя като подлежащо на контрол и санкции лице съгласно разпоредбите на ЗВМД.
Предвид изхода от делото следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 80 лева.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Ф-65 от 03.05.2022 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните С. област, с което на Д. Н.
Р., ЕГН ********** на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветерИ.рномедицинската дейност, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение па чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Д. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда С. област” сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в 14/четирИ.десет/ дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя чрез адвокат Л. и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4