Решение № 149 от 10.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Тетевен, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100220 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от П. В. И., ЕГН:

********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, представлявано от адв. Д. срещу „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „Трети март“ № 83, представлявано от управителя Лъчезар Лазаров.

Предявен е иск за прогласяване на Нищожност на Договор за потребителски кредит № ******** от 18.12.**** г. сключен между страните П. В. И. и „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, с алтернативно искане съда да прогласи Нищожност на клауза, обективирана в чл. 4, ал. 2 от Договора, касаеща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № ******** от 18.12.**** г. сключен от П. В. И. с дружеството кредитор „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, като противоречаща на добрите нрави и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, с определена цена на иска – 624.00 лева.

Излага се в исковата молба, че на 18.12.**** г. между ищцата, в качеството на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № ********.

Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора Заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги, предоставяни от Заемодателя, а именно - възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, а Заемодателят с подписването на настоящия договор се задължава да предостави на Заемателя същите срещу предоставяне от страна на последния в деня на подписване на настоящия договор в полза на Кредитора на допълнително обезпечение по т. 1 или т. 2, а именно:

Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните 1 изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; безсрочен трудов договор; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“;

Поръчителят подписва договор за поръчителство.

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

Допълва, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора Страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1127.70 лева. Съобразно погасителния план към договор за паричен заем № ********, ищцата е следвало да внася по 232.00 лева, като в тази сума се включва размера на вноската по кредита (119.23 лева) и ежемесечният размер на неустойката за непредоставяне на гаранция възлизащо на 112.77 лева.

Първата вноска по договора е с падеж 18.01.2024 г., а последната 18.10.2024 г. ищцата заявява, че нито в Погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в СЕФ не е посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва неустойката при непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба се излага, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сочи, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На следващо място, сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както и съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № ******** от 18.12.**** г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, поради следните причини: изискването, което е заложено в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, при това в деня на сключване на процесния Договор счита за нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да 2 бъде включено в ГПР. Сочи, че невключването на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Също така подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл.

11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти.

Не следващо място, по отношение на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, се сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора - главница, лихви, неустойки, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят, на практика правят задължението неизпълнимо. Счита, че срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. действия, за които са нужни технологично време и съдействие от трети лица (поръчители/банкова институция). При това положение и изначалното предвиждане на неустойката при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ да се кумулира към погасителните вноски, счита, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Заявява, че клаузата за дължимостта й в чл.

4, ал. 2 от Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № ******** от 18.12.**** г. сключен между страните П. В. И. и „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК:

202250289, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, с алтернативно искане съда да прогласи Нищожност на клауза, обективирана в чл. 4, ал. 2 от Договора, касаеща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № ******** от 18.12.**** г. сключен от П. В. И. с дружеството кредитор „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, като противоречаща на добрите нрави и да осъди ответното дружество да възстанови неоснователно заплатените суми по процесния договор.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Адессо Кредит България” ЕООД, ЕИК: 202250289, чрез процесуален представител адв. Д., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 18.12.**** г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца, както в цялост, така и спряло процесната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за потребителски кредит № ******** от 18.12.**** г., ответното 3 дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 1 000.00 лв., които последната се е задължила да върне в срок от 10 месеца, на 10 броя погасителни вноски, при годишен лихвен процент 40.00 % и годишен процент на разходите – 48.20 %. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора Заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги, предоставяни от Заемодателя, а именно възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, а Заемодателят с подписването на настоящия договор се задължава да предостави на Заемателя същите срещу предоставяне от страна на последния в деня на подписване на настоящия договор в полза на Кредитора на допълнително обезпечение по т. 1 или т. 2, а именно: Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; безсрочен трудов договор; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от 401 „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство.

В чл. 4, ал. 2 от Договора страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1127.70 лева.

В приложение към договора е посочен и погасителен план, видно от който 10-те месечни вноски са в размер на 119.23 лв., като общата сума дължима по кредита е в размер на 2 320.00 лева, без посочване какво включва. Първа погасителна вноска е с падеж на 18.01.2024 г., а последна на 18.10.2024 г.