Присъда № 3 от 05.02.2024, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

НА ПРИСЪДА № 3 от 05.02.2024 г. ПО НОХД № 264/2023 г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура – Самоков, ТО-* е повдигнала обвинение срещу А. Р. Н., роден на 07.12.1979 г. в гр.*, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, живущ в гр.*, ул.”*” № 36, за това, че на 14.09.2022 г. около 14.30 часа в гр.*, обл.Софийска, от двора на магазин „*", находящ се на ул."*" №128, в условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за същото деяние, а именно с Присъда № 25/16.02.2017 г. по НОХД №473/2016 г. по описа на Районен съд *, изменена с Решение от 22.11.2017 г. по ВНОХД № 432/2017 г. по описа на СОС, влязла в законна сила на 22.11.2017 г., е отнел от владението и без съгласието на МОЛ- П. М. Б., от гр.*, чужди движими вещи - 100 кг. железни профили (метални заготовки) с различна форма и размери на стойност 350,00 (триста и петдесет) лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като твърди, че извършването на престъплението от страна на подсъдимия е доказано от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите и най-вече от видеотехническата експертиза. Навежда доводи за това, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия по отношение на обстоятелството, че е получил разрешение да вземе метални отпадъци от двора на магазина СБА в гр. *, тъй като същите са опровергани от показанията на служителите на същия този магазин. Сочи, че подсъдимия се е възползвал от обстоятелството, че е било позволено на граждани да взимат отпадъци от опаковки и е присвоил начмиращите се край тях метални елементи. Допълнително се твърди, че случаят не е маловажен, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия.

Предлага на Н. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Подсъдимият А. Н. не се признава за виновни, като молят за оправдателна присъда, тъй като е получил разрешение да вземе „железата“..

Защитникът на подсъдимия – адв. Й. З., пледира за оправдателна присъда поради несъставомерност на деяниета от субективна страна. Сочи, че е установено, че подсъдимият е идвал по-рано през деня да поиска разрешение да вземе отпадъци от двора на магазин СБА, след което е ангажирал негов познат с каруца, с която да извози отпадъците. Деянието му е извършило посред бял ден, без да се прикрива, т.е. може да се направи извод, че той е имал съзнание за това, че не върши нищо противозаконно. Навежда доводи и за това, че предмет на отнемането са метални отпадъци с незначителна стойност с тегло от около 100 кг.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство 187/2022 г. по описа на РУ на МВР-* поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

А. Р. Н. е роден в гр. * и живее в същия град, има начално образование и е безработен, като видно от справката му за съдимост е многократно осъждан, включително и за престъпления против собствеността, като последната му присъда е по НОХД №473/2016 г. по описа на Районен съд *, изменена с Решение по ВНОХД № 432/2017 г. по описа на СОС в сила от 22.11.2017 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 НК.

1

Хранителният магазин „СБА“ в * имал общ заден двор с „*" ЕООД - гр.*, чийто собственик на капитала и управител е св. П. Б.. В двора св. Б. складирал строителни материали и метални профили, необходими за строителството на магазини в близост. В двора се съхранявали и отпадъци от строителната дейност, включително и изрезки от метални профили с дължина между 10 и 50 см, както и контейнер, в който от магазина изхвърляли отпадъци от опаковки.

На 14.09.2022г. подс. А. Н. минал покрай двора и видял, че служители на магазина изхвърлят кашони и найлони от опаковки. Попитал ги дали може да дойде да вземе от отпадъците и те му разрешили. Отишъл до махалата в гр. *, където срещнал св. И. С., който притежавал кон с каруца и го уговорил да дойде, за да прекара отпадъците. Около 14,30 часа двамата, заедно с жената на С. дошли с каруцата до двора. Подс. Н. изчакал да се появи някой от служителите и когато св. А. Д. излязъл, за да изхвърли още опаковки, го попитал дали може да вкарат каруцата, за да натоварят отпадъците. След като свидетелят потвърдил, че могат да влязат, С. прекарал каруцата и двамата с подс. Н. започнали да товарят намиращите се до контейнера с опаковки изрезки от металните профили, а впоследствие и найлони и кашони. На рампата на магазина бил и св. С. Ж.. Докато товарили на работа дошла и св. Д. К. – заместник управител на магазина, която също видяла, че С. и Н. товарят отпадъци от двора.

След като натоварили железните профили и другите отпадъци подс. Н. и св. С. ги закарали до пункт за изкупуване на вторични суровини, където работел св. Б. Д.. Подс. Н. предал металните отпадъци, които били около 100 кг, като св. Д. не му дал надлежен документ.

Няколко дни след случилото се св. П. Б. установил, че лип*т парчетата метални профили. Прегледал записите от видеокамери, които били монтирани в двора и установил, че на 14.09.2022 г. около 14,40 часа са заснети две лица товарят металните профили в каруца, след което сигнализирал в РУ-*, като предал с протокол за доброволно предаване и ДВД диск съдържащ видеозаписите. Отишъл и в магазина „СБА“, потърсил обяснение от служителите за случилото се.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от показанията на А. Д., С. Ж., Д. К., И. С. и Б. Д., след като ги съпостави с представените по делото видеозаписи.

Съдържанието на видеозаписа е от съществено значение за изясняването на главния факт по делото – съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него, доколкото визуализира действия на лица, за които е установено от гласните доказателства, че са именно подс. Н. и св. С..

Съдът намира за уместно да отбележи, че видеозаписът от охранителната камера може да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, доколкото има качеството на предмет, върху който има следи от престъплението, като съмненията за достоверността му може да се проверява чрез различни процесуални способи. Касае се до случаен запис, а не до такъв, създаден нарочно за нуждите на процеса, който от своя страна съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, като няма законова пречка последната да бъде ценена, след извършване на необходимата проверка за достоверност и след съпоставянето й с останалите доказателствени източници по делото.

В случая, автентичността на приобщеното към доказателствения материал веществено доказателство – видеозапис от камера, поставена на в двора на магазин СБА, е установена посредством видеотехническа експертиза, каквото е нейното основно предназначение. Също така, обектът на това експертно изследване е бил приобщен към доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред – съобразно чл.159 ал.1 НПК, 2 посредством протокол за доброволно предаване от П. Б. (л. 22 от ДП).

В този смисъл съдът приема, че от заключението на приетата видео-техническа лицево-идентификационна експертиза на представените видеозаписи се установява, че няма следи от манипулация върху записаната информация и макар да няма достатъчно данни за лицева идентификация е установено как две лица товарят в каруца метални профили, празни кашони и найлони, в двора на магазин „*“.

При предявяването на видеозаписа в съдебно заседание се установи, че в двора има складирани тротоарни плочки, строителни материали и най-различни отпадъци от кашони и найлони, както и метални профили. При възпроизвеждането на заснетото се вижда, как двете лица, намиращи се в двора лица разговарят с някого извън обхвата на камерата, след което и двамата започват да товарят първо метални профили, а впоследствие и кашони и найлони. Товаренето е извършено без бързане, като се чува силен звук при прехвърляне в каруцата на парчетата метал.

Обстоятелството, че именно подс. Н. и св. С. са се намирали в двора на магазин СБА и са натоварили металните отпадъци се установява както от показанията на самия св. С. и от обясненията на подс. Н., така и от извършените разпознавания на лица по снимка от страна на св. Д. К. и св. А. Д., за което са съставени надлежни протоколи (л. 41-44 и л. 46-49 от ДП).

Съдът кредитира частично показанията на св. А. Д. и Д. К., които са възприели действията на подс. Н. и св. С.. Св. С. Ж., макар и да не разпознава подс. Н., потвърждава, че е било дадено разрешение на човек с каруца да вземе отпадъци от двора на магазина.

Очевидно е, че показанията на тези свидетели са повлияни от обстоятелството, че управителят на ощетеното юридическо лице – св. П. Б., е потърсил сметка от служители на магазина за извършеното отнемане на отпадъци, които са били собственост на дружеството.

Според съда именно поведението на Б. е мотивирало свидетелите да отричат, че са давали разрешение за събирането на метални изрезки от страна на Н.. Макар и да не е установено кой точно от служителите на магазин СБА е дал разрешение за натоварването на металните отпадъци, от видеозаписа е видно, че на мястото са присъствали лица, които са наблюдавали процеса на товарене, т.е. действията на С. и Н. е осъществено с тяхното знание и съгласие.

Съдът не обсъжда показанията на останалите разпитани служители на магазин СБА, доколкото техните показания не установява факти и обстоятелства от значение за разкрИ.е на обективната истина по делото.

Съдът не кредитира показанията на св. П. Б. по отношение на твърдението му, че отнетите парчета от метални профили са били заготовки, необходими за текущ строеж, доколкото от видеозаписа е видно, че същите са с различни размери, били са поставени непосредствено до контейнера за отпадъци и не са били подредени или сортирани по някакъв начин. В този смисъл съдът приема, че взетите от подс. Н. парчета от метални профили представляват отпадъчно желязо (изрезки), които нямат друга икономическа стойност.

Съдът кредитира частично заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза, доколкото вещото лице е допуснало проста аритметична грешка при изчисляване на стойността на причинената щета. В заключението обосновано е прието, че стойността на 1 кг отпадъчно желязо е 0,35 лв./кг, т.е. при установеното от останалите събрани доказателства количество на взетите от подс. Н. метални отпадъци от 100 кг, то общата стойност на вредата е в размер на 35,00 лева, а не както е посочено в заключението 350,00 лева.

Съдът приема за достоверни обясненията на подс. Н., които освен средство за защита са и важно доказателствено средство –същите да подкрепени от показанията на св. Д., К. и 3

Струмин, а най-вече и от съдържанието на приобщения по делото видеозапис. От това доказателствено средство се установява, че Н. е отишъл в двора на магазин СБА, поискал е разрешение да вземе отпадъци, и след като такова му е дадено се е върнал обратно със св.

Струмин, като освен намиращите се там кашони и найлони, е натоварил и няколко изрезки от метални профили без противопоставянето на намиращите се на мястото служители на магазина.

В този смисъл при така установените факти съдът не би могъл да направи еднозначен извод за това, че А. Н. е извършил противозаконно отнемане на чужди движими вещи без съгласието на владелеца им и с намерение противозаконно да ги присвои.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът призна подсъдимия А. Н. за невиновен, тъй като деянието му не е съставомерно по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК определя кражбата като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи, а предмет на престъпление – такива чужди движими вещи, които имат опредЕ. стойност.