Решение № 456 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100513320 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13320/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Р. Г., ЕГН ********** от гр.**** срещу решение №18023 от 08.10.2025 г постановено по гр.д.

№12181/2025 г на СРС, 60 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК 130345786 от гр.София за признаване на дисциплинарното уволнение със заповед №РД-36-2 от 05.02.2025 г на изпълнителния директор за незаконно и за неговата отмяна; и за възстановяване на предишната работа на длъжност „медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение на дружеството . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Първоинстанционният съд игнорира доказателствата по делото , според които има несъответствие в датите на твърдените дисциплинарни нарушения . Деяния на други дати са неотносими , а СРС има объркано тълкуване на цялата фактическа обстановка като приема , че няма дисциплинарни нарушения , но отхвърля иска . При липса на качества въззивникът не би могъл да работи в болничния сектор още от 1999 г .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Като умишлено не е извършила ЕКГ изследване ищцата е създала риск за живота и здравето на пациент на болницата . Ищцата е извършила 1 идентични нарушения и преди , за което е била наказана със „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ . Ищцата влизала в конфликти с колеги , поради което е била насочена към психолог и преместена в друго структурно звено на болницата . СРС правилно е отчел тежестта на дисциплинарното нарушение , както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание-уволнение .

Въззивната жалба е допустима. В последното си о.с.з СРС е обявил , че ще се произнесе с решение на 08.10.2025 г . Този срок е спазен и въззивната жалба е подадена в срок на 21.10.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС . Въззивната жалба съдържа надлежно искане за отмяна на първоинстанционното решение , както и изрични доводи в тази насока , по които настоящият съд дължи произнасяне .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС ; настоящият съд е е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи за неправилност , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За нищожност и за недопустимост на решението на СРС се извършва служебна проверка , като факти и основания за тези найтежки пороци в случая не се установяват.

От фактическа страна по делото е установено следното .

Не се спори по делото, поради което е отделено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период между страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение при ответника . Посоченото обстоятелство се потвърждава от трудов договор № 5198 от 01.10.2004 г. и от допълнителни споразумения към него.

Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение на ответното дружество, основните трудови задължения на ищцата включвали: да спазва работния график и установените изисквания за работа в отделението и лечебното заведение (т. 1.1); да изпълнява назначенията на дежурния лекар – повикване на консултанти, ЕКГ, санпропуск и др. (т. 1.11); да упражнява своята професия в съответствие с Кодекса за професионална етика и своите компетенции (т.

1.25). Медицинската сестра е административно подчинена на изпълнителния директор, главна медицинска сестра, началник отделение и старша медицинска сестра, а в лечебнодиагностичния процес – на началник отделение, шеф екип, дежурен лекар и старша медицинска сестра (т. 1.1 и т. 1.2 от раздел ІV „Подчиненост, организационни връзки и взаимоотношения). Съгласно т. 2 от раздел Х „Други изисквания“ в ежедневната си дейност 2 медицинската сестра трябвало да спазва морално-етичните норми на поведение спрямо колеги и външни лица. Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била утвърдена от изпълнителния директор на ответното дружество на 01.12.2023 г. и връчена на ищцата.

Със заповед № РД-36-19 от 03.09.2024 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за следното нарушение на трудовата дисциплина: на 18.06.2024 г. около 20,30 ч., по време на нощното си дежурство в ЕКГ-кабинета В. Г. получила обаждане от служител на Отделението по гастроентерология за извършване на електрокардиограма на лежащо болен в отделението. На ищцата било обяснено, че медицинският апарат за извършване на електрокардиограми в отделението бил повреден, поради което се налагало изследването да бъде извършено от дежурен служител в ЕКГотделението. Независимо от това В. Г. категорично отказала да извърши ЕКГ-изследването, което възпрепятствало извиканият лекар-кардиолог да проведе назначената на пациента кардиологична консултация. Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на ищцата на 05.09.2024 г., като по делото няма данни, а и твърдения наложеното дисциплинарно наказание да е било оспорено от служителя.

С доклад с рег. № РД-41-1944/04.11.2024 г. ръководителят на Мултипрофилно спешно отделение д-р Д.Д. уведомила изпълнителния директор на ответното дружество относно създадени конфликтни отношения в екипа, работещ в ЕКГ-кабинета на отделението. В тази връзка били проведени няколко срещи с персонала от този кабинет с участието на старша медицинска сестра М.Т. и психолозите на МСО, в резултат на които било установено наличието на междуличностни конфликти, влияещи върху качеството на работния процес, неспазване на трудовата дисциплина и поведение, несъответстващо на етичните норми и уронващо авторитета на болницата. Във връзка с тези констатации били предприети следните корекционно-превантивни мерки: ежеседмични индивидуални срещи и индивидуална работа с м. с. В. Г. с цел промяна в поведението й на работното място; наблюдение върху динамиката в междуличностните отношения на медицинските специалисти от ЕКГ-кабинета. Ищцата дори била преместена в други кабинети, но порочното й поведение и несправянето с трудовите й задължения продължили. Поради липса на трайна промяна в поведението на В. Г. въпреки предприетите мерки, д-р Д. предложила на ръководството на ответното дружество същата да бъде освободена.

Във връзка с информацията, изложена в доклад с рег. № РД-41-1944/04.11.2024 г., със заповед № РД-26-2465/12.12.2024 г. било наредено на служител от отдел „Правен“ да извърши проверка и да изложи писмено предложението си в доклад. В тази връзка били изискани и получени обяснения от м. с. Д.Ц., ст. м. с. М.Т. и м. с.Р.Б.. И трите описали подробно случилото се на 10.10.2024 г. и поведението на В. Г..

На 09.01.2025 г. на ищцата била връчена покана № РД-41-1944/07.01.2025 г. за даване на обяснения за това, че на 10.10.2024 г. била дежурна в МСО и обслужвала пациент, когато от страна на колежката й Д.Ц. било прието обаждане от 105-ти кабинет на МСО за извършване на ЕКГ-изследване. Ищцата заявила, че тя ще отиде да извърши необходимото изследване, 3 но впоследствие отказала да го направи, тъй като работното й време било свършило. Това наложило ЕКГ-то да бъде направено от Д.Ц. и довело до скандал между двете медицински сестри, прераснал във физическа саморазправа в кабинета на старшата медицинска сестра на МСО, където Г. оскубала Ц., а по-късно отправила заплахи към служителите в 123-ти кабинет, че ще ги „уволни“. Обясненията по описаното по-горе нарушение и други твърдени провинения следвало да бъдат предоставени от служителката в 7-дневен срок от получаване на поканата.

В рамките на дадения й срок, а именно на 16.01.2025 г. ищцата депозирала обяснения с вх.

№ РД-41-1944/16.01.2025 г., в които заявила, че на 10.10.2024 г. не е имало конфликт между нея и м. с. Д.Ц. и не си спомня да е получавано обаждане от 105-ти кабинет и да е посещавала кабинета на старшата медицинска сестра. Г. отрекла да е посещавала 123-ти кабинет и да е отправяла заплахи. Заявила, че изпълнява служебните си задължения според изискванията и при спазване на правилата, регламентирани в Кодекса за професионална етика.

Със процесната заповед № РД-36-2 от 05.02.2025 г. на работодателя, на основание чл.190, ал. 1, т.7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните нарушения на трудовата дисциплина:

-на 10.10.2024 г. било получено обаждане от 105-ти кабинет на МСО за извършване на ЕКГизследване на пациент, на който предстояла операция по спешност. Ищцата информирала колежката си Д.Ц. – също медицинска сестра в МСО, че ще отиде да извърши изследването, но впоследствие отказала и си тръгнала от кабинета заедно с апаратурата. Свидетел на случилото се била м. с. Р.Б., която получила обаждане от служител от операционния блок с въпроса защо пациентът все още не е транспортиран за операцията. Б. отново позвънила до ЕКГ-кабинета с искане някой да извърши необходимото изследване, но се установило, че апаратурата е у ищцата. М. с. Б. потърсила В. Г. с оглед спешната необходимост от апаратурата и състоянието на пациента и я видяла да провежда личен разговор в коридора на МСО.

-това забавило извършването на ЕКГ-изследването, което било направено от Д.Ц., и довело до скандал между двете медицински сестри, прераснал във физическа саморазправа в кабинета на старшата медицинска сестра на МСО, където Г. нарушила физическата неприкосновеност на Ц. като я оскубала. При тези данни работодателят приел, че В. Г. създала риск за здравето на пациента и последващото му лечение, затруднения в работния процес на служителите от МСО и конфликтна ситуация между медицинските сестри, които били на смяна – нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ.

След съобразяване на тежестта на описаното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено същото, и поведението на служителя, както и на обстоятелството, че със заповед № РД-36-19 от 03.09.2024 г. на ищцата било наложено предходно дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, работодателят й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“.

4

Със заповед № 41 от 07.02.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 07.02.2025 г. Видно от отбелязване в двете заповеди, същите били връчени лично на В. Г. на 07.02.2025 г.

С Постановление от 16.01.2025 г. по пр. пр. № 31/2025 г. по описа на СРП прокурор Р. отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката, образувана по заявление на ищцата В. Г., за това, че на 15.09.2024 г., докато била нощна смяна в „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, след словесно пререкание с нейна колежка – медицинската сестра Д.Ц., последната й посегнала, стиснала я за шията, бутнала я в стената и я блъснала в гърдите.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответника са разпитани свидетелите Д.П. Ц. – медицинска сестра в ЕКГ-кабинета на МСО, и М.П.Т. – старша медицинска сестра в МСО. От думите и на двете свидетелки се установява, че много от служителите на болницата, които работели с В. Г., имали обтегнати отношения или конфликтни ситуации с нея през годините.