Определение № 252 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 741/2023
- Вид
- Определение № 252
- Подписан
- 19.02.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.369, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23 · Кодекс на международното частно право
- чл.28 · Кодекс на международното частно право
- чл.29 · Кодекс на международното частно право
- член 25, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл.286 · Търговски закон
- чл.287 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252 гр. Варна, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20233100900741 по описа за 2023 година
І. По редовността на разменените книжа
Производството по делото е образувано след отмяна на влязлото в сила решение №329 от 29.07.2022 г., поправено с решение №371 от 07.09.2022 г. на Окръжен съд - Варна, постановени по т.д. № 875/2021г. по описа на ВОС, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК – решение №29 от 18.12.2023г. по к.т.д. №269/2023г. на ВКС, II т.о., и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на връчването на ответника на препис от допълнителната исковата молба и от приложенията към нея.
Предприетите от съда действия за връчване на книжата по реда на Регламент (ЕС) №2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета (заменил предходния Регламент (ЕО) №1393/2007), са били неуспешни. Въпреки указанията във формуляр А за посочения по делото адрес на ответника К. Й. /C. I.-R./ - ***********, приемащият орган е извършвал действия по връчване на друг адрес - град ************, на който в първоначално върнатия формуляр К (л.63 и сл. от делото) като причина за невръчване на книжата е отразено, че сградата е необитаема или неизползваема. Впоследствие, отново на този адрес е извършено връчване чрез уведомление – допустим начин на връчване в съответствие с чл.3, б. „g“ от Гражданския процесуален кодекс на Румъния.
Съобразявайки тези обстоятелства, с ново разпореждане №3781/18.07.2024г. съдът е разпоредил връчването да се осъществи по пощата чрез препоръчана пратка/ писмо на посочения по делото адрес на ответника в ***********.
Междувременно, със заявление от 5.11.2024г. (л.133) от адвокат Д. С. в качеството му на пълномощник на ответника К. е поискано предоставяне на достъп до делото. Към заявлението е приложено пълномощно, сочещо учредена представителна власт за надлежна защита по делото, получаване на съдебни книжа и извършване на всякакви съдопроизводствени действия. Достъпът е разрешен от съда с резолюция от дата 6.11.2024г.
С разпореждане №6196/11.11.2024г. (л.132) е разпоредено да се изискат данни от Български пощи относно изпращане/ получаване на изпратената по пощата препоръчана пратка/ писмо до адреса в ******. Отговорът се основава единствено на 1 информация от Международната система за проследяване на пощенски пратки, като се сочи, че изпратената пощенска пратка е постъпила в ****** на 29.07.2024г. и на 09.08.2024г. е доставена на получателя, като вписаните данни в системата за име на получател са „C. I.-R.“. По делото не е върнат документ (обратна разписка) за доставянето и връчването на пощенската пратка.
При тези фактически констатации и липсата на сигурни данни за осъществено редовно връчване на книжата на ответника, постъпилият на 8.11.2024г. допълнителен отговор (заведен с вх. №28416/8.11.2024г.) се приема за подаден в срок.
С това процедурата по размяна на книжа е приключила.
ІІ. По приложимото право и допустимостта на претенциите.
В подадения отговор на исковата молба ответникът К. Й. е направил възражение за липса на международна компетентност на сезирания съд в Р. България като противопоставя твърдения, че компетентен да реши спора е съдът в Румъния, „тъй като всички факти/актове и документи са подписани в Румъния”. Клаузата на т.6 от договорите, разпореждаща, че в случай на спор компетентният съд е този във Варна, България, счита за „злоупотребяваща” и поради това нищожна без да излага доводи и аргументи за обосноваване на това възражение.
Ищецът „НБС МЕРИТАЙМ” ООД оспорва като напълно неоснователно възражението на ответника за липса на международна компетентност и нищожност на клаузата на т.6 от договорите, като сочи, че страните по делото са българско юридическо лице и румънско физическо лице, избрали изрично по процесните договори българско приложимо право и подсъдност в България.
Решението на повдигнатия спор за валидността на договорна клауза за “избор на юрисдикция” се подчинява и следва да бъде произнесен съобразно член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и тълкувателните актове на СЕС. Всъщност, по същество повдигнатият спор, доколкото в основата му стоят обстоятелствата за връзката на процесните заемни правоотношения с Република Румъния, е идентичен с произнесеното на 08.02.2024 от СЕС Решение по повдигнатото съгласно чл.267 ДФЕС от Върховния съд на Чешка Република искане за преюдициално тълкуване - дело С566/22 (Inkreal s.r.o. срещу Dúha reality s.r.o.). Ето защо дадените в това решение разяснения от СЕС следва да бъдат съобразени и надлежно зачетени от настоящия съдебен състав.
1) От гледна точка на принципа за правна сигурност, клаузата за избор на приложимо право и на юрисдикция има дисциплиниращ страните по процесните заемни правоотношения ефект, като всяка една от тях още от самото начало на тези правоотношения е наясно с това по кое право и пред кой съд може да бъде изправена в 2 случаите на неизправност.
2) За наличието на трансграничен елемент, определящ приложимостта на Регламент № 1215/2012, е достатъчно и определящо наличието на договорна клауза, която, въпреки тесните връзки на процесните договори с Република България, определя в рамките на договорната свобода на страните компетентността на българските съдилища в град Варна.
3) Клаузата за избор на българските закони за приложимо право не се оспорва, следователно клаузата за избор на юрисдикция в лицето на българските съдилища в град Варна е в полза на доброто правораздаване и на страните, тъй като тези съдилища са по-добре запознати с тълкуването и прилагането на българските закони в сравнение с румънските съдилища.
4) Повдигнатото от ответника оспорване не е съобразено с утвърдения в последователната практика на СЕС критерий относно понятието “злоупотреба с общностни права”, а именно “дали съответното право се упражнява в противоречие с целите и предназначението на общностната разпоредба, в която е закрепено”. В случая упражняването на права, основани на клаузата за избор на юрисдикция, което е напълно съвместимо с член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и тълкувателните актове на СЕС, не може да бъде квалифицирано като “злоупотребяващо”, още повече, че ответникът не сочи обстоятелства в тази посока.
По тези съображения съдът намира за неоснователна възразената нищожност на клаузата за избор на юрисдикция по процесните договори за заем.
Процесните заемни правоотношения са възникнали и осъществили на територията на гр. Констанца, Република Румъния, държава-член на ЕС. Като заемодател в процесните договори е посочен клонът, регистриран от ищеца (българско юридическо лице, със седалище и адрес на управление в гр. Варна), в Румъния, а като заемодател – ответникът, който е гражданин на Република ******. Във всеки един от процесните договори се съдържа изрична клауза за избор на приложимо право, посочвайки правото на България, и за избор на юрисдикция, в лицето на съдилища в гр. Варна, определяйки последните като “юрисдикция с изключителна компетентност” да разгледа и произнесе всеки един спор, основан и произтичащ от заемните правоотношения между страните по процесните три договора.
С оглед горното, обосновано може да се приеме, че сезираният български съд има обща компетентност да разгледа и произнесе спора по същество.
Производството по делото следва да се развие по правилата на българското право, което в случая е българският Граждански процесуален кодекс.
Приложимото към спорните правоотношения е българското материално право.
Предявените от ищеца искове съдът приема за допустими.
3
Вземанията по всеки един от процесните три договора за заем представлява отделен иск. Видно от петитума на исковата молба, претендираната главница по договора от 17.12.2019г., както и за акцесорните вземания и по трите договора (договорни лихви и обезщетения за забава) сочат на цена на тези искове под 25 000 лева, с оглед на което и предвид разпоредбите на чл.104, т.4 и чл.103 от ГПК, подсъдността за тяхното разглеждане и решаване е на районния съд като първа инстанция. Независимо от това, като има предвид идентичността на страните и общността на правоотношенията и с цел процесуална икономия съдът намира, че не следва да се постановява тяхното отделяне. Същите следва да се задържат за разглеждане във Варненски окръжен съд, което не е недопустимо според българския процесуален ред (аргумент от чл.270, ал.4 от ГПК).
Исковете се квалифицират правно по чл.240 ал.1 от ЗЗД (по отношение претенциите за главниците), съответно по чл.240, ал.2 от ЗЗД (по отношение претенциите за договорните лихви) и чл.86, ал.1 от ЗЗД (по отношение претенциите за обезщетения за забава).
Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 от ТЗ, както и предвид факта, че ищецът по делото е търговец (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.
Доколкото настоящото определение подлежи на обжалване в частта му относно установената от съда международна компетентност по спора (чл.28 от КМЧП), произнасянето по останалите въпроси, посочени в чл.374 от ГПК, следва да бъде отложено до влизането му в сила.
По изложените съображения и на основание чл.374, ал.1 ГПК и чл.28 и чл.39 от КМЧП съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на ищеца „НБС
МЕРИТАЙМ” ООД, ЕИК 127595228, със седалище и адрес на управление: Република България, град Варна, район „Одесос”, бул. „Приморски” №1, съдебен адрес: гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ 21, ет.3, чрез адвокат И. Т., за осъждане на ответника Й.
К. /C. I.-R./ - гражданин на *********, с личен номер *********, и постоянен адрес *********, град *********, ул. *********, да му заплати следните суми:
1. сумата 16 000 евро - дължима главница по сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й 4 плащане;
2. сумата 1 972,60 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2018 до 16.12.2019 год. върху сумата от 20 000 евро;
3. сумата 339,29 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 20.04.2018г., изчислена за периода от 17.12.2019 до 24.04.2020 год. върху сумата от 16 000 евро;
4. сумата 966,40 евро - лихва за забава, дължима съгласно т.3 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2020 до 20.12.2021 год.;
5. сумата 20 000 евро - дължима главница по сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 23.04.2018г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й плащане;
6. сумата 2 400 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 23.04.2018г. , изчислена за периода от 25.04.2018 до 24.04.2020 год.;
7. сумата 1 208 евро - лихва за забава, дължима съгласно т.3 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 23.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2020 до 20.12.2021 год.;
8. сумата 9 000 евро - дължима главница по сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й плащане;
9. сумата 1 080 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 17.12.2019г., изчислена за периода от 17.12.2019 до 16.12.2021 год.;
10. сумата 3,60 евро - лихва за забава, дължима съгласно т.3 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й. К. договор за заем от 17.12.2019г., изчислена за периода от 17.12.2021 до 20.12.2021 година.