Решение № 274 от 30.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Стара Загора, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530201817 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-0804-001113 от 20.02.2024 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на Т. Н. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице имащо право на жалба, но разгледа по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Т. Н. Т. е съставен акт за установяване на 1 административно нарушение серия GA №1133105/07.01.2024 г., за това, че на 06.01.2024 г., в 23.50 часа в община Нова Загора, на път Дебелец – Килифарево – Нова Загора – Радецки – Полски Градец – Младиново – Свиленград, на път II-55, км 75, в посока от гр. Нова Загора, към гр. Гурково управлява служебен автомобил на ОД на МВР Сливен – лек автомобил Опел Астра с рег. № ******. При движение с несъобразена скорост с пътните условия – поредица от остри завои, на ляв завой губи контрол над МПС и се блъска в канавката в ляво, по посока на движението си. Настъпва ПТП с материални щети по МПС.

Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер №ARPM 0800, като уредът отчита 0 промила алкохол. При извършената проверка за употреба на упойващи наркотични вещества с техническо средство ДРЕГЕР ДръгТест 5000 с фабричен номер ARLK-0024, чрез натривка от устата в 02.17 часа е установено, че водачът управлява след употреба на Амфетамин.

На основание така установената фактическа обстановка, актосъставителят П. В. възприел, че от страна на жалбоподателя са извършени административни нарушения по чл. 20, ал.2 и чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата.

С мотивирана резолюция №24-0804-М000003 от 07.01.2024 г. на началник сектор в

ОД

МВР

Сливен, образуваното административнонаказателно производство по отношение административното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата е било прекратено, във връзка с образувано ДП №1/2024 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Сливен за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.

Въз основа на горецитирания акт за установяване на административно нарушение, в останалата му част е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено предвиденото в закона административно наказание – „глоба” в от 200 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни 2 превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, както и с други описани в закона условия. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена скорост е предвидено съответното административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в случаите, когато изпълнителното деяние не съставлява престъпление. Следва да се отбележи, че в тази връзка водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, за да не възникват опасности за движението по пътя и участниците в него.

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че действително, произтеклото на 06.01.2024 г. и описано в АУАН събитие, представлява ПТП, предвид легалното определение, дадено в § 6., т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно същото, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и в НП изрично е посочено, че при ПТП са настъпили материални щети, върху управлявания от жалбоподателя служебен лек автомобил. За да възникне ПТП, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение е необходимо настъпването на една от посочените в легалното определение последици, без значение от нейния вид и размер. Ето защо изложеното в АУАН и НП по отношение на това обстоятелство кореспондира на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4, респ. чл. 57, ал.1 т.5 ЗАНН и възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за неоснователни.

В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и при несъобразяване с конкретните пътни условия /релефа, условията на видимост, интензивността на движение, за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие/, поради което е допуснал и ПТП с материални щети по управлявания от него автомобил. Това се установява по един несъмнена начин от показанията на актосъставителя. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да налага отделното им обсъждане. Следва да се отбележи, че всеки водач на МПС, е 3 длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на лекия автомобил с условията по пътя, видимостта и интензивността на движение, при това да може винаги да спре и да предотврати настъпването на ПТП.

Предвид изложеното в жалбата, следва да се посочи, че в настоящия случай обвинение за превишаване на максималната разрешена скорост изначално липсва. Конкретната скорост, с която е управлявал водачът и която се явява несъобразена съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП не е установена по преписката, но това не ограничава по никакъв начин процесуалното право на защита, доколкото се касае за административно обвинение за управление на МПС с такава скорост, каква и в конкретно да е била тя като цифрово изражение в км/ч., че не е дала възможност на водача да изпълни описания в същото обвинение ляв завой.

В разглеждания случай, нарушителят не отрича, че е бил водач на лекия автомобил по време на ПТП. Липсват и обстоятелства, които да навеждат на извод, че ПТП се е осъществило влседствие на причина, различна от посочената в АУАН/респ. НП. Нещо повече – в конкретният случай жалбоподателят е бил единствения участник в ПТП, поради което, доколкото по делото не се установи случайно деяние, общественоопасния резултат следва да се приеме като причина единствено от поведението на самия жалбоподател. Следователно, след като жалбоподателят е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото поведение, несъобразено с изискванията на закона.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в АУАН, респ. НП не са посочени конкретни фактори, които са били пренебрегнати от дееца при избиране на скоростта. В административното обвинение е изложено, че в тази си част път II-55 от Републиканската пътна мрежа се състои от поредица остри завои – обстоятелство, което следва да се приеме за общоизвестно. В АУАН и НП е посочено и, че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието - часът на извършване на нарушението е 23.50 часа. Това обстоятелство се установява от показанията на актосъставителя и събраните по делото писмени документи. Именно с тези, посочени както в АУАН, така и в НП обстоятелства, ненуждаещи се от допълнително доказване, деецът е следвало да съобрази скоростта при настъпване на процесното ПТП.

Следва да се има предвид, че в последно време, поведението на 4 водачите на автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им вменени по силата на нормите на Закона за движението по пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено наличието на несъобразена скорост и несъобразяването с интензивността на движение са довели до възникналото ПТП. Както съдът спомена по-горе, в обжалваното наказателно постановление не се установяват допуснати процесуални нарушения. Що се отнася до несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в разглеждания случай допуснатото ПТП е възникнало именно на база несъобразена скорост с конкретния пътен участък и условията на видимост.

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В тези случаи по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 лева. Съобразявайки се с характера на нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, включително и завишената бройка на ПТП-та през днешно време, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер – глоба от 200 лева. Същото административно наказание е абсолютно определено в цитираната разпоредба, така че обсъждането на наложения размер на глобата се явява безпредметно. Съдът споделя заключението на Административно наказващия орган, че в конкретния случай не са приложими хипотезите на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и негативния отзвук сред останалите участници в движението,

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в разглежданата му част, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0804-001113 5 от 20.02.2024 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на Т. Н. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6