Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 113 от 10.03.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 71/2026
Вид
Определение № 113
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38а ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 · Закон за устройство на територията
  • чл. 80 ал. 4 · Правилник за администрацията в съдилищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000071 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „СТИНЕКС ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК 20393607, срещу ЧАСТ от решение №121/30.03.2025г. по електронно дело 20233100900601 (ТД601/2023г) по описа на ОС-Варна, с която е била присъдена дължима от него неустойка за забавено изпълнение на задължение на строител, уговорена в чл. VІ.30 от комплексен договор за възложено срещу учредено право на строеж извършване на строителство на сграда, начислена за период от 09.03.21г до 10.08.22г., в размер на сумата от 52 000 евро, ведно със съответна законна лихва от предявяване на иска.

Жалбата на осъдения ответник е депозирана в срок (отчетен по реда на чл. 62 ал.2 ГПК), отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като насрещната страна е упражнила своевременно право на отговор.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от страна на ищцата А. Ж. К. срещу другата ЧАСТ от същия съдебен акт, с която претенцията на възложителя за присъждане на мораторната неустойка е била отхвърлена за периода на претендирана забава след 10.08.22г. до 28.02.23г. и съответно за размер над присъдените 52 000 евро до търсените общо 72 000 евро, със съответната законна лихва.

Насрещната жалба също отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и книжата по нея са разменени.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на ДВЕ ЧАСТИ от произнасяне на първата инстанция, подлежащо на обжалване като съдебен акт по същество. Жалбоподателят – ответник има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу неизгодна за него осъдителна част от решението, а интересът от разширяване на въззивния контрол и в полза на насрещната страна (след пропуснат от 1 ищцата срок за първоначална жалба) е породен от вече наличното сезиране с проверката по тази претенция. Насрещните страни се представляват от упълномощени процесуални представители с права за настоящата въззивна инстанция. Таксите за разглеждане на делото са авансово внесени от всеки от жалбоподателите, съразмерно на обжалваемия интерес. Разглеждането на жалбите е допустимо.

Доклад по въззивните жалби:

Въззивникът

– строителен предприемач

„СТИНЕКС

ИНВЕСТ“ЕООД, представляван от управител, чрез пълномощника си адв.

М. Я., излага оплаквания за всички възможни пороци на произнасянето на първата инстанция. Счита, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е разгледал нередовна искова молба, в която не е било ясно индивидуализирано неизпълненото в срок задължение на строителя, породило присъдената мораторна неустойка, и съответно недопустимо е основал изводи за обща забава на престацията, въпреки че факти за такава общност на различните задължения, уговорени като изпълнение на строителство и следващото го въвеждане на вече довършена сграда в експлоатация, да са били изрично заявени от ищеца, включително и след указанието за уточняване на искането му. Отделно са изложени евентуалните оплаквания за неправилна преценка на събрани неубедителни доказателства и необосновани изводи по установените факти относно съдържанието на задължението на строителя и конкретните действия на тази страна, като е пропуснато и разглеждането на възражението за отграничаването на действията по извършването на строежа от последиците от неизпълнено задължение на третото за договора лице – натоварено със строителния надзор на обекта. Изложени са оплаквания за игнориране на специални законови правила (чл.117 ЗУТ), уреждащи реда за издаването на акта за приемане на строежа, чието съобразяване изключва приетата от първата инстанция общност на дължимата престация и налага отделен анализ на причините за забавянето на документирането на иначе завършената в срок сграда, какъвто първата инстанция не е мотивирала.

Подробно са описани доводите на въззивника относно несъобразени със закона и установената съдебна практика правни изводи по възражението за невиновна невъзможност на изпълнението на уговорения срок поради липсата на топлопровод и абонатна станция, въпреки своевременно положените усилия от строителя за договарянето на присъединяването на новата сграда с оператора на топлопреносната мрежа. Посочено е неправилното тълкуване(без съпоставка с другите уговорки) на клауза от процесния договор, уреждаща освобождаване на строителя от отговорност при забава по независещи от него причини. Като неправилна се сочи и преценката на оспорената валидност на неустоечната клауза, както по отношение на конкретното й уговаряне за недвусмислено посочено вредоносно неизпълнение на някое от множеството задължения(погрешно възприемани като едно единствено), така и по отношение на съотвествието й с добрите нрави, доколкото третирането й като неделимо обезщетение за общо неизпълнение я превръща в средство за неоснователно обогатяване в случаите на обезпечаване на комплекс от задължения, част от изпълнението на които не зависи само от длъжника(но и от трети лица, както и от самия кредитор), както и в случаите, когато наличното значително изпълнение изключва 2 вредите от забавата, тъй като позволява на кредитора да се ползва от престацията (като се разпореди с новоизградените обекти). Отделно са изложени и оплаквания по допуснатите нарушения при разглеждането на евентуално възражение за прихващане с насрещно парично вземане, обосновано в отговор на искова молба като мораторна неустойка за неизпълнение на задължение на възложителката на строителството, възникнала при приемане на новата сграда. Сочи се ограничаване по размер, в нарушение на процесуалните правила, на претенцията за начисляване на дневната неустойка само до момента на предявяване на това възражение, въпреки че при използването на това защитно средство установяването на насрещното вземане се извършва след приключване на съдебното дирене и не може да се игнорира и продължаващата до този момент забава. Позовава се и на неправилен фактически извод относно липсата на отправена покана за изпълнение към ищцата, при игнорирани събрани гласни и писмени доказателства, и евентуално позоваване на изявлението в самия отговор по иска.

Въззиваемата ищца оспорва оплакванията с доводи за допустим акт, постановен по разгледана претенция, която точно съответства на предявеното за защита право, обосновано със забавено изпълнение на задължение на строителя-приобретател на суперфициарна собственост, включващо като краен резултат и приемане на сградата с разрешение за ползване. Оспорени са и твърдените нарушения по установяване на факти и приложение на закона при разглеждане на възраженията на ответника, като се оспорва позоваване на обективната невъзможност след изтичане на уговорения срок и установеното късно предприемане на действията по присъединяване към топлофикационна мрежа и се обосновава насрещно предвидимост на административните пречки, изискващи съобразяването им при добросъвестно договаряне на престацията на строителя. Доводи в унисон с изводите в обжалвания акт са посочени срещу възраженията по неустоечната клауза и по възражението за прихващане, което въззиваемата счита за правилно разгледано именно в рамките на очертаното от прихващащия описание на насрещно вземане за неустойка, начислена за конкретен период и в съответствие с доказателствата. Поддържа се обаче и насрещен евентуален довод за допуснато нарушение от съда при формиране на извода му, че така разгледаната неустойка е била уговорена за покриване на вреди от посоченото от ответника неизпълнение на задължение на учредителя за последващо прехвърляне на права върху терена, а не само за задълженията му да съдейства по време на строителния процес.

Като насрещна въззвиница възложителката А. Ж. К., чрез адв. Д.

С., излага оплаквания по фактическите изводи за момента на прекъсването на забавата на строителя, формираща основанието за начисляване на спорната неустойка. Сочи, че крайната дата 10.08.22г. е установена без убедително доказване на възприетото от съда като окончателно изпълнение сезиране на техническата администрация за въвеждане на довършения строеж в експлоатация със заявление на първоначално натоварен с технически надзор „Коникс-Консулт инженеринг“, тъй като назначеното вещо лице категорично е заявило, че такова заявление не се намира в документацията на строежа, а удостоверението е било издадено в резултат на друго, заявяване от 3 новоназначен надзорник, подадено едва на 16.02.2023г. Отделно сочи и като неправилни правните изводи по тълкуването на значението на допълнително конкретизирани срокове за документирането на годността на строежа за ползване, като се позовава на изрично уговореното като цялостно изпълнение в рамките на общо посочения срок на комплексната престация на строителя, включваща и удостоверяването на експлоатационната годност от компетентния административен орган и евентуално обосновава допуснатата забава продължаваща поне до 16.02.2023г.(т.е. след посочения от съда момент), дори и при отчитане само на специалния срок за сезирането на техническата администрация.

Насрещният въззиваем, чрез пълномощника си, оспорва оплакванията за неправилно установени факти, като се позовава на безспорно съдържание на приложен по делото писмен документ и липсата на категоричност на изводите на вещото лице, ограничени до документация, която му е била предоставена от административна служба. Насрещно обосновава оплакване за непълнота на събраните по делото доказателства поради допуснато процесуално нарушение, и сочи наличието на относим писмен документ, непредставен поради липса на указание за носене на допълнителна доказателствена тежест, въпреки замяната на поискано от страната събиране на цялата документация с възложен на експерта целеви оглед.

По доказателствените искания:

Установяването на факта на началото на административната процедура по удостоверяване на годност за ползване на новоизградения строителен обект има съществено значение за настоящия спор, доколкото и двете страни извеждат оплакванията за неправилност на обжалвания акт от интерпретацията на доказателствата, събрани именно по твърденията им за различни моменти на подаването на заявлението, посочено в удостоверение № 220/28.02.2023г. По-ранната дата (10.08.2022г.), която според насрещната въззивница е необосновано установена, е била твърдяна от ответника при своевременно зяавено в отговора по иска възражение за престиране в срок (съответно на уговорено задължение да осигури подаване на документи за удостоверяването на годността за експлоатация на вече довършената сграда), изразено чрез заявление с вх.№ САГ22-УВ00-756, като на 15.08.22г., сезираната администрация е изискала допълнителни доказателства, чието съставяне е било забавено до подаването на цитираното в удостоверението заявление на възложителя вх.№ САГ22-УВ00-756(4)/16.02.2023г. по причини, за които строителят не следва да бъде отговорен. За установяване на тези свои твърдения ответникът е поискал изискване на цялата документация, съставена от общинската администрация по повод изграждането на сградата и въвеждането й в експлоатация. Това искане е било отказано с мотиви, че цялостното прилагане на техническа документация не е необходимо поради уваженото искане на същата страна за преценка на онази част от документите, с които да се установи хронологията на действията по въвеждането на строежа в експлоатация. Същевременно, на страната е била и указана и процедурата за изискване и на конкретните документи от общо обозначената документация, като съдът е дал възможност за допълнително доказване. Тази възможност страната не е ползвала нито след обявяването на доклада (в който факта твърдението за първоначалното сезиране не е обявено като безспорно), 4 нито след събирана на заключението на вещото лице, което междувременно е обявило на съда че има затруднения при намиране на документацията в съответни административни служби, и е получило от съда съдействие за изискване на проектите по част ОВК, Енергийна ефективност и Електросъоръжения. Съответно не може да се приеме за основателно оплакването, че първата инстанция е в нарушение на процесуалните правила е препятствала събирането на посочено от страната доказателство.