Решение № 79 от 28.04.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. В. 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20231300500056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Делото е образувано по подадена от А. Д. И. ЕООД, със седалище в гр.В., представлявано от процесуален представител адв.И. въззивна жалба против решение на ВРС, постановено по гр.д. № 448 по описа за 2022г. , с което е признато за установено по отношение на А. Д. И. ЕООД че дължи на община В. 396.00 лева -неплатен наем за периода 01.11.2020г. до 31.08.2021г. по договор за наем от 12.02.2015г. за терен -публична собственост, находящ се на адрес гр.В., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед №5/07.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3/2022г.на ВРС. Заповедта в частта над установения размер е обезсилена и е прекратено производството по делото по отношение на сумата от 16.62 лева -лихва за забава за периода 01.11.2020г. до 31.08.2021г. като недопустимо.С решението е отхвърлен предявеният от А. Д И.ЕООД против община В. насрещен иск за заплащане на сумата 673.20 лева , представляваща платени без основание суми по процесния договор за наем за периода 01.06.2019г. до 31.10.2020г. като неоснователен.

Въззивникът сочи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано и немотивирано. Сочи се, че в заповедното производство не било представено доказателство, че е 1 предявен иск за установяване на вземането, поради което исковото производство следвало да бъде прекратено и заповедта обезсилена. Сочи, че не е установено предаването на терена на наемодателя, нито прекратяването на договора за наем. Моли решението да бъде отменено, а заповедта обезсилена и производството прекратено. Евентуално се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска .Моли да бъде уважен предявеният насрещен иск. Претендират се разноските в производството .

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който сочи, че решението е законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Сочи се по отношение на възражението за предаване на имота, че за периода от 2015г до 2020г. е заплащан наем от ответника. Последният не е уведомил наемодателя или възразил, че не ползва терена, а и относно факта са събрани свидетелски показания. Претендират се и направените пред втората инстанция разноски. Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на община Видин, в която се твърди, че исковата претенция произлиза от сключен между „ А. Д. И.“ ЕООД и Община В. договор за наем на терен публична общинска собственост, находящ се на адрес: гр.В. с уговорена месечна наемна цена в размер на 39,60 лева , с вкл. ДДС, определена в чл.4, ал.1 от договора, която ответникът не е заплащал за периода 01.11.2020г. 31.08.2021г. Твърди се, и че на И. М. П. - управител на „А. Д. И.“ ЕООД е предоставен достъп до терена, в който дружеството е започнало да упражнява правата си по договора за наем.

След уточнение от ищеца с молба от 07.04.2022г., се иска от Съда да установи дължимото парично вземане, представляващо неплатени задължения за наем, произтичащи от договор за наем № 900/12.02.2015г. в размер на 396,00лв. с ДДС и лихви за просрочие в размер на 16,62лв. или общо 412,62лв. за периода от 01.11.2020г. до 01.09.2021г., както и законна лихва за периода от 04.01.2022г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното заплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №5 от 07.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №3/2022г. по описа на ВРС В отговор на исковата молба се излага от ответника, че е налице разминаване между сумата посочена в заповед №5 за изпълнение на парично задължение от 07.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №3/2022г. по описа на ВРС и претендираната за установяване по реда на чл.422 от ГГЖ в хода на настоящото производство сума. В заповедта е посочена като дължима за плащане сума в размер на 423,62лв., а по установителния иск се претендира за установяване като дължима сума в размер на 412,62лв.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че между „ А. Д. И.“ ЕООД и 2 община В. има сключен договор за наем, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване теренпублична общинска собственост, находящ се на адрес: гр.В., при месечна наемна цена за ползване на терена в размер на 39,60 лв. с вкл. ДДС, определена в чл.4, ал.1 от договора, както и не се оспорва обстоятелството, че ответникът не е заплатил наем по договора за времето от 01.11.2020г. до 31.08.2021г.

Оспорва се изцяло дължимостта на наем за процесния терен, тъй като се твърди, че ответникът не е ползвал терена за който се претендира наем, тъй като ищеца не му е предал същия.

Твърди се, че теренът, предмет на договора за наем изобщо не е предаван от наемодателя на наемателя и приемо -предавателен протокол, съгласно чл.З от договора не е съставян, респективно на ответника не е предоставен процесния терен за ползване. Наемателят се сочи, че не е в състояние, без да му бъде предаден терена да започне ползване на същия, тъй като същият не е индивидуализиран в договора, и за ответника не е ясно къде точно се намира терена. Процесният договор не е произвел действие, тъй като наемодателят не е предоставил на наемателя процесният терен, поради което той не е ползван от наемателя.

Поради това, и съгласно чл.4, ал.1 от договора, който разпорежда, че наем се дължи за ползване на терена, се излага от ответника, че не дължи наем.

Излага се, че въпреки, че договорът не е произвел действие, неизправната страна по него- община В. до месец август 2021г. е издавала фактури за наем по този договор на наемателя. От месец септември 2021г. фактури за наем по този договор не са издавани и такива не са предоставяни за плащане на ответника.

До м. 08.2021г. ответникът е плащал издадените му фактури за наем, въпреки, че не е ползвал наетия терен, поради което се излага, че платените суми са получени от ищеца без правно основание, като заплатени при начална липса на основание за месеците от 01.06.2019г. до 31.10.2020г.

Иска се от ответника съдът да приеме, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и да се отхвърли предявения иск, с който ищецът е поискал да приемете за установено, че „А. Д. И. ЕООД дължи парично задължение на община В. по издадена заповед за изпълнение, произтичащо от неплатени задължения по Договор за наем № 900/12.02.2015г., между община В. и „А. Д.

И.“ ЕООД в размер на 396,з0 лв. с ДДС и лихва за просрочие в размер на 16,62лв. или общо 412,62 лв. за периода 01.11.2020г до 01.09.2021г„ както и законна лихва за периода от 04.01.2022г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на задължението.

Предявен е и насрещен иск за сумата 673.20 лева, представляваща платени от ответника и получени от ищеца без правно основание за месеците от 01.06.2019г. до 31.10.2020г.

Насрещния иск ищецът счита за неоснователен поради изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

3

Пред въззивната инстанция не са искани и събирани доказателства.

Не е спорно по делото, че на 12.02.2015г. страните са сключили договор за наем, по силата на който община В. като наемодател се е задължила да предостави на ответното дружество като наемател за временно и възмездно ползване терен- публична общинска собственост, находящ се на адрес: гр. В. с площ 6.00 кв.м. Наемателят се е задължил да ползва терена за полагане на временен павилион. Уговорен е месечен наем в размер на 39.60 лева с ДДС, платим до 10-то число на текущия месец. Договорът е сключен за срок от 10 години.

Поради неплатени задължения по договора за периода от 01.11.2020г. до 31.08.2021г., в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5/07.01.2022г. по ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС - В. за сумата от 423.62 лева и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 05.01.2022г. до изплащане на вземането. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и производството е преминало в исково такова.

Заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е, че община В. е издавала фактури по процесния договор за наем до м. 10.2020г. , като стойността на всички фактури е платена от ответника до тази дата.

Издадените фактури са част от описаните в дневниците за продажби по ДДС за съответните отчетни периоди, осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 4110 „ клиенти“, съответната партида на ответника- рег. № ДН - 5.

Основанието за счетоводно отразяване са издадените данъчни фактури.

Вещото лице е излага, че за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г. ответникът е заплатил суми по процесния договор от 39.60 лева с ДДС на обща стойност 673.20 лева. За периода от 01.11.2020г. до 01.09.2021г. община Видин не е издавала фактури към ответника по процесния договор, но по партида на ответника са начислени задължения за периода от 10.11.2020г. до 10.08.2021г. за 10 месеца в общ размер от 396.00 лева с ДДС.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Разпитаният свидетел П. М. Д.- служител при ищеца в отдел „Общинска собственост“ на длъжност старши експерт установява, че след проведена тръжна процедура, ответникът е спечелил търга за процесния терен.

Заповедта за спечелилия търга е получена от управителя на ответното дружество, заплатен е първия наем и след платената първа вноска, е сключен договор за наем. След сключване на договора е започнато ползването на терена, като преди това същият е ползван от ответника пет години.

Свидетелят сочи, че приемо- предавателен протокол не е съставен, защото няма такава практика. Отк сключването на договора - от месец 02.2015г., фирмата е заплащала редовно вноски за наем до месец 10.2020 г. Служители се опитвали да се свържат с ответника по телефон, след това им изпратили покана на адреса, който е посочен в договора, и след около една година предприели процедура по прекратяване на договора. Сочи се от свидетеля, че писмата със задълженията се връщали и поради това залепили уведомление 4 на вратата на адреса на ответника, както и че когато е подписан договора, ответникът не е поставил павилион. Общината и „А. И. ЕООД имали сключени пет отделни договора за наем за различни терени, които в момента са празни.

Свидетелските показания съответстват на събраните доказателства по делото и съдът ги кредитира изцяло.

При така установените факти и обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.