Решение № 49 от 16.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кюстендил, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 724/20.01.2025 г. по регистъра на КнРС, депозирана от ищците по делото –В. Д. Ж. и Л. И . Ж., чрез процесуален представител адв. С. В., насочена срещу Решение № 690 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 968/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отхвърлен като неоснователен иска на ищците срещу Община Сапарева баня за прогласяване нищожност на договор за замяна от 20.05.2005 г. поради липса на съгласие и предмет.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд. Сочи се, че районният съд не бил изготвил доклад по делото, не е определил правната квалификация на иска, както и не бил указал разпределението на доказателствената тежест в тази връзка. Твърди се, че от изложените в първоинстанционното решение мотиви по съществото на спора, не се установява действителната воля на съда относно приетите за установени факти, като липсва коментар относно събраните по делото писмени доказателства. Оспорва се като неверен извода на съда относно наличието на заплатено обезщетение на ищците по повод процесния договор за замяна от 20.05.2005 г. Като съществено нарушение на процесуалните 1 правила се определя безмотивният отказ на първостепенния съд да уважи искането на ищците за назначаване на тройна експертиза. Прави се искане към въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Община Сапарева баня е подала отговор на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на В. Д. Ж. и Л. И. Ж. срещу Община Сапарева баня, с която се иска обявяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, собственост на физическо лице с нежилищен недвижим имот – частна общинска собственост от 20.05.2005 г.

В тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС е прието, че договорът представлява единно правоотношение, тъй като правата и задълженията на страните по него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. Тази общност на спорното правоотношение обуславя качеството и на двете страни като ответници по предявения от третото лице иск за нищожност на договора и ги прави необходими другари по него. Обстоятелството, че двете страни по договора са страни по спора за неговата нищожност, ги прави надлежни страни и в исковото производство. Това налага конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има 2 предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността на договора всяка една от страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от насрещната страна по договора. Затова страните по договора са задължителни необходими другари по предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на договора. По аргумент на по-силното основание, всички страни по един договор са задължителни необходими другари в производство по иск за обявяване на неговата нищожност, предявен от една от страните. За разлика от факултативното необходимо другарство, при което съдът няма задължение да следи за конституирането на всички другари, при задължителното необходимо другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. За него съдът следи служебно.

В настоящия случай, страни по процесния договор за замяна от 20.05.2005 г. са Община Сапарева баня, от една страна и В. Д. Ж. и К. Г. Г., от друга страна. В нарушение на посочената съдебна практика една от страните по процесния договор - К. Г. Г., който е задължителен необходим другар, не е бил конституирани като страна по делото, поради което постановеното първоинстанционно решение е недопустимо. Порокът на обжалваното решение не може да се саниран чрез конституиране на неучаствалата страна по договора едва във въззивното производство.То следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд с участието на всички задължителни необходими другари. Преди това обаче, сезираният съд следва служебно да извърши отново първоначална преценка относно редовността и процесуалната допустимост на исковата молба, евентуално да провери дали тя отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Отговорността за разноски за настоящото дело ще следва да се прецени при постановяване на краен съдебен акт по спора.

Така мотивиран, Кюстендилския окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд - Дупница № 690 от 30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 968/2023 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг състав при задължителното участие на задължителния необходим другар.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4