Решение № 13509 от 13.12.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13509

Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20247050700584 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.54, ал. 6 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Община Аксаково , представлявана от кмета инж. А. С., против заповед № 18-1490/5.02.2024 г. на Началника на СГКК- Варна за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Долище в частта й , с която се засягат ПИ с [идентификатор], с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.) , представляващ частна общинска собственост и ПИ с [идентификатор] , с начин на трайно ползване – за второстепенна улица, представляващ публична общинска собственост.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед , а в степен на евентуалност за нейната нищожност предвид на това, че неправилно бил заличен като обект на кадастъра [ПИ], който съгласно акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 6969 от 9.04.2021 г. представлявал УПИ ХХХІV- резервен в кв. 3 по плана на с. Долище, тъй като свързаното със заличаването нанасяне в кадастъра като нов обект на ПИ с [идентификатор] , било извършено въз основа на съдебно решение № 260917/15.03.2021 г. по гр. дело № 2300/2013 г. по описа на ВРС , което не легитимирало заявителя Р. К. В. и нейният съпруг К. Г. В. като собственици , защото било постановено по предявен от тях отрицателен установителен иск. Във връзка с последното се твърди , че собствеността върху въпросният имот принадлежала на Община Аксаково, което се удостоверявало с горепосоченият АЧОС представляващ официален свидетелстващ документ, ползващ се като такъв с формална доказателствена сила, който не бил отменен, съответно посоченият в него имот не бил отписан от актовите книги за общинска собственост , при което адм. орган неправилно не зачел обвързващата доказателствена сила на АЧОС. Одобреното с обжалваната заповед изменение на КККР въз основа на непълнота и грешка било незаконосъобразно, като извършено при липсата на представени от заявителя Р. В. писмени доказателства – същата не разполагала с документ за собственост по отношение на имота и сградите, доколкото цитираното съдебно решение не представлявало такъв документ по причина, че като постановено по отрицателен установителен иск, а не по положителен установителен иск , същото нито създавало собственически права на заявителя, нито констатирало вече съществуващи такива. В този смисъл се твърди, че адм. орган издал обжалваната заповед в нарушение на чл.35 от АПК и при неизяснени факти относно действителните права на собственост върху имотите. По отношение на засегнатия имот с [идентификатор] са наведени аргументи , че недопустимо с обжалваната заповед се намалявала площта му, предвид публичния му характер и предназначението му за второстепенна улица, представляваща публична общинска собственост. Изложени са и доводи за немотивираност на обжалваната заповед , тъй като липсвали мотиви коя от двете хипотези на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР била налице и защо – дали е налице грешка или непълнота.

Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед в оспорените части, а в условията на евентуалност обявяването й за нищожна, както и да бъде постановено възстановяване на предходно съществуващото фактическо положение и КККР да бъдат възстановени по начина съществувал преди нанасяне на изменението по скица-проект № 15-43117/17.01.2024 год.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения юрисконсулт И. Д., като се претендира присъждане на сторените по делото разноски , включително юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност се повдига възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от заинтересованите по делото страни.

Ответникът – Началникът на СГКК-Варна , в заявено от него при изпращане на преписката писмено становище , изразява такова за отхвърляне на жалбата като неоснователна, а в случай че размера на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя надхвърля минималния размер по Наредба №1/2004 г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения, се иска редуцирането му до посоченият в Наредбата минимален размер.

Заинтересованите страни Р. Х. В. , Д. К. В. и З. К. В., чрез упълномощения адвокат Е. С. изразяват становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна , като се претендира присъждане на сторените от Р. В. разноски съобразно представен списък.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Р. Х. В. и К. Г. В. са сключили граждански брак на 27.08.1978 год. Съгласно издаденото от Общински съвет-Аксаково удостоверение № 1383 , с решение № 31 от 12.07.1990 г. на ИК на ОБНС-Аксаково и съгласно ПМС № 26/1987 г. е предоставено на К. Г. В. от гр. Варна право на ползване върху земя за земеделско ползуване в размер на 600 кв. м., находяща се в землището на с. Долище, кв. № 2, парцел 32 по парцеларния план. Въз основа на това удостоверение и съобразно одобрен проект № 153/20.12.1991 г. е издадено на 20.12.1991 г. от главния архитект разрешение за строеж, с което на К. Г. В. се разрешава строителство на постройка за сезонно ползване със застроена площ от 35 кв.м. и височина от терена до билото 4,80 м., с изба. На 19.11.1993 год. е съставен оценителен протокол , според който назначената със заповед № 299/8.10.1992 г. на кмета на община Аксаково комисия е извършила оценка на предоставена за ползване на В. земя ведно с построената в нея сграда, като е определила същата в размер на 20 894 лв. От Община Аксаково е издадено удостоверение № 1581/20.09.1994 г. в уверение на това, че К. Г. В. е придобил право и е закупил предоставеното му по ПМС място в с. Долище при базисна оценка общо в размер на 20 894 лв. , като е посочено, че имота попада в зона на земеделско ползване и не влиза в ДПФ и АПК. След представяне на тези документи пред нотариус е издаден на 24.02.1999 г. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание пар.4 “а“ от ПЗР на ЗСПЗЗ № 69, том 2, рег. № 558, дело № 69 , с който К. Г. В. е признат за собственик на земеделска земя с площ от 600 кв.м. , находяща се в местността „Долище“ в землището на с. Долище , общ. Аксаково , Варненска област , представляваща парцел 32 в кв. 2 по плана на местността , при граници и съседи : път, имот собственост на Н. Д., хавра, нива. Описаният в нотариалния акт имот е владян от двамата съпрузи в материализирани на място граници без те да са нанесени в какъвто и да било план, съобразно които неговото местоположение според действащите във времето планове е попадало в различни имоти. По първият одобрен през 1931 г. план за улична и дворищна регулация на с. Долище, имотът попада извън строителните граници на населеното място. По одобрения със заповед № 6327/17.11.1977 г. на председателя на ОНС-Варна общ регулационен и застроителен план на с. Долище, имотът попада в северната част на кв.3 , където е обособен парцел за Профилакториум и попадат [имот номер] записан в разписния лист на ДЗС , [имот номер] записан първоначално на наследници на К. Т. Н. и [имот номер] записан на наследници на Й. К. Н.. С последващи заповеди, в северната част на имота предназначен за Профилакториум са попълнени в кадастралния план имоти № 397, 399 и 401, собствеността върху които е възстановена на частни лица с решения на Поземлена комисия-Аксаково. Със заповед № 145/28.04.2000 г. на кмета на община Аксаково е одобрено изменение на ЗРП от 1977 г. , като отреждането за профилакториум отпада, съответно отреждат се парцели за индивидуално жилищно строителство ХХVІІ-397 , ХХVІІІ-399 , ХХХІІІ-399 , ХХІХ-401 , ХХХІ-401, ХХХІІ-401 и ХХХ-402 , собствеността върху които е записана на различни ФЛ, както и се проектира улица между осови точки 104-147 с ширина 6 м. Със същата заповед е нанесен и УПИ ХХХІV, който поради недоказана собственост на ползвателите е отреден за резервен, но в разписния лист е вписан като общинска собственост. С оглед последното и предвид на това, че имота по притежавания от К. В. нотариален акт попада според него върху част от УПИ ХХХІV-резервен , той и съпругата му Р. В. предявяват на 13.02.2019 г. срещу Община Аксаково иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и петитум да бъде признато в отношенията между тях, че Община Аксаково не е собственик на УПИ ХХХІV в кв.3 по плана на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна. Образувано е гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС, в хода на което Община Аксаково е заявила становище, че не е собственик на УПИ ХХХІV-резервен. Назначена и извършена е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е съставило комбинира скица № 2, приложена на л.103 от делото. На 15.03.2021 год. е постановено на основание чл.124, ал.1 от ГПК съдебно решение № 260917, с което е прието за установено по отношение на К. В. и Р. В., че Община Аксаково не се легитимира като собственик на следния недвижим имот : реална част с площ от 504 кв.м. от УПИ ХХХІV в кв.3 , записан като резервен в ЗРП/2000 г. за част от кв.3 по плана на с. Долище, одобрен със заповед № 145/28.04.2000 г. на кмета на община Аксаково с площ от 1015 кв.м. , намираща се между т. А-Б-В-Г върху комбинирана скица, изготвена от в. л. Ж. Б. и приложена на л.103 по делото, която скица приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на реалната част : на изток – улица, на север и юг част от парцел УПИ ХХХІV и на запад парцел УПИ ХХХІІІ-399 , ведно с построената в тази реална част сграда с площ от 52 кв.м. След постановяване на съдебното решение и преди влизането му в сила , Община Аксаково съставя на 9.04.2021 год. акт за частна общинска собственост № 6969 за УПИ ХХХІV-резервен в кв.3 по действащия план на с. Долище , целият с площ от 1015 кв.м. Решението е обжалвано от Община Аксаково пред Варненски окръжен съд , като с решение № 1173/7.07.2021 г. по в. гр. дело № 1157/2021 г. същото е потвърдено. Срещу въззивното решение е подадена от Община Аксаково касационна жалба , по която с определение № 133/4.04.2022 г. по гр. дело № 4281/2021 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване.

В одобрената със заповед № РД-18-145/17.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на с. Долище , УПИ ХХХІV-резервен е нанесен като ПИ с [идентификатор] с площ от 997 кв.м. , който в кадастралния регистър е записан като собственост на Община Аксаково въз основа на съставеният акт за частна общинска собственост и на К. Г. В. и Р. Х. В. въз основа на постановеното от ВРС съдебно решение.

К. Г. В. е починал на 26.05.2021 г., като е оставил наследници Р. Х. В. /съпруга/ и З. К. В. и Д. К. В. /дъщери/. Предвид на това, че имотът предмет на горецитирано съдебно решение не е нанесен в КК като самостоятелен такъв , от Р. Х. В. е подадено до Н-ка на СГКК-Варна заявление за изменение на одобрените КККР. Представена е със заявление вх. № 09-16120/24.10.2023 г. скица-проект за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори *** , *** , *** и ***, която е в пълно съответствие с цитираната в съдебното решение скица на в.л. Ж. Б., приложена на л.103 от гр. дело № 2300/2019 г. по описа на ВРС, определяща площта и границите на реалната част с площ от 504 кв.м. от УПИ ХХХІV-резервен, за която е уважен предявеният от Ватеви срещу О. А. отрицателен установителен иск. Проектът е приет, за което е издадено от СГКК-Варна удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-12372/17.01.2024 год. За образуваното адм. производство по изменение на КККР е уведомена Община Аксаково, която подава до Н-ка на СГКК-Варна възражение прието с вх. № 02-104/30.01.2024 г. , с което изразява несъгласие с промяна границите на [ПИ]. Възражението е разгледано и не е уважено с издадената от Н-ка на СГКК-Варна заповед № 18-1490/5.02.2024 г. , с която въз основа на съдебното решение посочената в него реалната част от 504 кв.м. е нанесена като нов обект в КК – ПИ с [идентификатор] с площ от 502 кв.м. , записан в КР като собственост на К. Г. В. и Р. Х. В., а намиращите се в тази част две сгради също са нанесени като нови обекти с идентификатори *** и ***, които в КР са записани на същите собственици. Предвид на това, че нанесеният като нов обект [ПИ] разделя на две части ПИ с [идентификатор], то последният е заличен като обект на кадастъра, при което оставащата северна негова част е нанесена като нов обект - ПИ с [идентификатор] с площ от 21 кв.м., записан въз основа на АЧОС като собственост на О. А., а оставащата южна част е нанесена като [ПИ] с площ от 485 кв.м., записана на същото основание като собственост на О. А.. Предвид на това, че съобразно приетата като неразделна част от съдебното решение скица изготвена от в. л. Б., въпросната реалната част от 504 кв.м. засяга части от ПИ с идентификатори ***, *** /без данни за собственост на същите/ и ПИ с [идентификатор] с начин на трайно ползване за второстепенна улица, то с обжалваната заповед границите на тези имоти са променени в посока намаляваща площта им съобразно приетите със съдебното решение граници на въпросната реална част от 504 кв.м., за която е уважен предявеният от В. срещу О. А. отрицателен установителен иск.

Разпечатката съдържа 19 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c82e86e2-b8af-4438-bf68-2525c51c558a