Определение № 2321 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2321 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500455 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Определение № 34204/16.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 66662/2022 г. от СРС, ГО, 141 състав, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 66662/2022 г. по описа на СРС, 141 състав и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи, че с обжалваното определение съдът неправилно е приел, че са налице основания за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на заповедното производство. Този извод е необоснован и не съответства на фактическата и правна обстановка по делото. Напротив, съдебният състав е следвало да остави заповедта за изпълнение в сила, тъй като по отношение на длъжниците В.Х. и М.П. е налице частично плащане, както и вече е издаден изпълнителен лист. По отношение на А.К.К. и К.Ц.К. не са били налице основания за прекратяване на производството, а е следвало да се издаде изпълнителен лист след влизане в сила на Определение № 37972/19.09.2024 г., постановено по гр. д. № 50288/2023 г. по описа на СРС, 141 състав.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

На 06.12.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление с вх. № 270029 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжниците В.Ц.Х., М.Ц.П., А.К.К. и К.Ц.К., при условията на разделна отговорност, съответно при квоти: за В.Ц.Х. – 5/16, за М.Ц.П. – 5/16, за А.К.К. – 1/16 и за К.Ц.К. – 5/16. В заявлението е посочено, че длъжниците дължат суми за доставена от заявителя топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, район Слатина, ул. „********, с инсталация № 4000031764 и абонатен № 31838.

Задълженията произтичат от незаплатени месечни сметки за топлинна енергия, стойност на изравнителни сметки, както и дължими суми за услугата дялово разпределение. Общият 1 размер на вземането е формиран от 3 174,01 лв. главница за доставена неизплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., 555,69 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 48,08 лв. главница за периода 10.2019 г. – 04.2021 г. и 10,10 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 22.11.2022 г.

По подаденото заявление съдът е издал Заповед № 36350 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2022 г., с която е разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя дължимите суми съобразно разпределената между тях разделна отговорност. В заповедта са индивидуализирани задълженията на всеки длъжник поотделно, включително главници, мораторни лихви, законна лихва от датата на заявлението, както и дължимите държавни такси и юрисконсултски възнаграждения. За В.Ц.Х. (5/16), М.Ц.П. (5/16) и К.Ц.К.

(5/16) се дължи заплащането на по 991,88 лв. за топлинна енергия със законна лихва от 06.12.2022 г. до изплащане, мораторна лихва 173,65 лв. (15.09.2020–22.11.2022), 15,02 лв. за дялово разпределение със законна лихва от 06.12.2022 г., мораторна лихва 3,16 лв.

(01.12.2019–22.11.2022), както и държавна такса 23,68 лв. и юрисконсултско възнаграждение 15,62 лв. За А.К.К. (1/16) се дължи заплащане на 198,38 лв. за топлинна енергия със законна лихва от 06.12.2022 г., мораторна лихва 34,73 лв. (15.09.2020–22.11.2022), 3,00 лв. за дялово разпределение със законна лихва от 06.12.2022 г., мораторна лихва 0,63 лв. (01.12.2019– 22.11.2022), държавна такса 4,74 лв. и юрисконсултско възнаграждение 3,12 лв.

В хода на заповедното производство, с молба с вх. № 178105/22.06.2023 г., заявителят е уведомил съда, че длъжниците В.Ц.Х. и М.Ц.П. са извършили частични плащания в общ размер по 991,88 лв. всяка, покриващи разноските, лихвите до датата на плащането и част от главницата. След извършените плащания е останал непогасен остатък от по 218,87 лв. главница за всяка от тях. По отношение на останалите длъжници – А.К.К. и К.Ц.К. е посочил, че не са постъпили плащания. С оглед на това заявителят е поискал за непогасените задължения заповедта за изпълнение да влезе в сила.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение в частта относно В.Ц.Х. и М.Ц.П., с изпълнителен лист № 16716/24.07.2023 г. съдът е осъдил същите да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите от по 218,87 лв., представляващи непогасен остатък от задължението им, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г.

По отношение на длъжниците А.К.К. и К.Ц.К., поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с Разпореждане № 98559/09.08.2023 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. В рамките на предвидения едномесечен срок е подадена искова молба с вх. № 250430/11.09.2023 г., по която е образувано гр. д. № 50288/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав. В петитума на исковата молба заявителят е поискал да бъде признато за установено, че А.К.К. и К.Ц.К. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна отговорност, сумите по издадената заповед за изпълнение, подробно индивидуализирани по размер, вид и период, включително главници за доставена топлинна енергия, мораторни лихви, суми за дялово разпределение, законна лихва и разноски, съобразно квотите им – 1/16 за А.К.К. и 5/16 за К.Ц.К..Съобразно петитумът – А.К.К. дължи общо 236,74 лв., включващи 198,38 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., мораторна лихва 34,73 лв. за периода 15.09.2020 г. – 22.11.2022 г., 3,01 лв. главница за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., мораторна лихва 0,63 лв. за периода 01.12.2019 г. – 22.11.2022 г., както и законна лихва върху главниците от 06.12.2022 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски; а К.Ц.К. дължи общо 1 183,71 лв., от които 991,88 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., мораторна лихва 173,65 лв. за периода 15.09.2020 г. – 22.11.2022 г., 15,03 лв. главница за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г., мораторна лихва 3,16 лв. за периода 01.12.2019 г. – 22.11.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски за държавна такса и юрисконсултско 2 възнаграждение.

След извършена служебна проверка за допустимост на исковата претенция, с Определение № 37972/19.09.2024 г. съдът е приел, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск, доколкото не са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В мотивите на определението е установено, че няма данни длъжниците да не живеят на посочените адреси, не е удостоверено обстоятелство по чл. 47, ал. 5 ГПК, а в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Прието е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по силата на чл. 416 ГПК, поради което липсва правен интерес от водене на установителен иск. С оглед на изложеното исковата молба е върната, а производството по гр. д. № 50288/2023 г. е прекратено, като изрично е разпоредено, че след влизане в сила на определението заповедното дело следва да бъде докладвано за издаване на изпълнителен лист срещу А.К.К. и К.Ц.К. за сумите по заповедта за изпълнение.

Предпоставките за обезсилването на заповедта регламентирани в нормата на чл. чл.

415, ал. 6 ГПК са предвидени кумулативно: 1) в заповедното производство да са дадени надлежни указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК; и 2) заявителят не е предявил иска в едномесечния срок, за което последният следва да не е изпълнил задължението си за представяне на доказателства пред заповедния съд. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице, поради което изводът за обезсилване на заповедта и прекратяване на заповедното производство е неправилен.

На първо място, по отношение на А.К.К. и К.Ц.К. заявителят е изпълнил дадените указания, като е предявил иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – исковата молба е подадена в рамките на едномесечния срок от съобщението (11.09.2023 г.). Съгласно чл. 416 ГПК стабилизирането на заповедта за изпълнение настъпва, когато длъжникът не е подал възражение. В резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудирането на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства е налице недопустимост на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Прекратяване на исковото производство по силата на Определение № 37972/19.09.2024 г., поради липса на правен интерес, не обуславя обезсилване на процесната заповед за изпълнение. Като основание за липсата на интерес заповедният съд е посочил, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на А.К.К. и К.Ц.К., поради което действително последващ установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е недопустим.

Възприетият извод от настоящият въззивен състав е в унисон и с постановката на т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., според която процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК, а като негово продължение и с т. 13, съгласно която издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото, когато исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Ето защо в тази част, по отношение на вземанията, които заявителят има срещу А.К.К. и К.Ц.К., не е следвало да бъде обезсилвана заповедта за изпълнение.

На следващо място, по отношение на длъжниците В.Ц.Х. и М.Ц.П. е приложим специалния ред на чл. 414а ГПК, доколкото е налице твърдяно и установено частично изпълнение в рамките на заповедното производство. Разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 ГПК урежда самостоятелен процесуален механизъм: длъжникът, който е изпълнил изцяло или 3 частично задължението си по заповедта в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, може да подаде възражение с твърдение за изпълнение, като приложи доказателства. При наличие на такова възражение съдът изпраща възражението на заявителя и му дава възможност за становище (чл. 414а, ал. 4 ГПК). Едва при неподадено становище в указания срок законът предвижда последица – обезсилване изцяло или частично на заповедта, включително в частта за разноските (чл. 414а, ал. 5 ГПК). Ако становище е подадено, съдът се произнася по възражението и становището (чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК). Следователно обезсилването по чл. 414а ГПК е допустимо само при наличието на изрично възражение по ал. 1, администрирано по реда на ал. 4, и при настъпване на предвидената в ал. 5 процесуална предпоставка. Стабилитетът на заповедта за изпълнение настъпва в хипотезата на подадено възражение по чл. 414а ГПК, когато между страните липсва спор, че сумите по заповедта са платени в срока за доброволно изпълнение, като последицата е, че този вид възражение не препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение. При извършено плащане издаването на изпълнителен лист е лишено от предмет, поради което с изменението на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) е въведено специално, опростено състезателно производство по чл. 414а ГПК за установяване на плащането в рамките на заповедното производство. Когато съдът приеме, въз основа на съвпадащите твърдения на страните или представени писмени доказателства, че задължението е погасено, той отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист за платената част и обезсилва заповедта за изпълнение. Ако плащане не бъде установено, съдът разпорежда издаването на изпълнителен лист.