Решение № 23 от 20.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване № 20241000601370 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане на 23.07.2024г., с вх. № 21004068, от осъдения Х.

Н. З., чрез упълномощения му за настоящото производство защитник адв.М.

П., за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата по НОХД № 5646/22г. на СРС, НО, 114 състав и и на решението по ВНОХД № 5965/23г. на СГС.

В искането се сочи, че присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивната инстанция са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, като наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви на постановените съдебни актове, както и нарушения довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия. Първостепенният съд бил възприел фактическа обстановка, базирана на необективен анализ на събраните доказателства. В хода на съдебното следствие били събрани противоречиви доказателства, които съдът е бил длъжен да изследва и да даде отговор на въпроса кои от тях кредитира и да се мотивира кои от тях и защо отхвърля. Не бил даден отговор на нито едно от възраженията на защитата. Сочи, че решението на въззивната инстанция е схематично и повърхностно, не се дава отговор на отправените от защитата с въззивната жалба възражения, не е изпълнила задължението си по чл.339, ал.2 от НПК, което е довело до липса на мотиви - съществено процесуално нарушение от 1 категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1, вр.ал.1 от НПК. Това било довело до ограничаване правото на участие на подсъдимия и неговият защитник, както и да разберат ясно, пълно и безпротиворечиво каква е съдебната воля, за да могат адекватно да се защитят. Подсъдимият е давал обяснения къде и с кого се е намирал на инкриминираната дата и какво се е случило, но инстанционните съдилища не били направили опит да ги проверят. В мотивите към присъдата и в решението на СГС не се посочвало с правни аргументи защо тези обяснения не се кредитират, както и тези на свидетелите, които ги подкрепят. Поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не отговаря на характера и тежестта на повдигнатото обвинение, на продължителния срок, през който се е водило наказателното производство - повече от пет години, на събраните по делото характеристични доказателства и на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Счита, че е следвало при така проведеното производство и при тази неясна фактическа обстановка, наказанието на подсъдимия да бъде при условията на чл.55 от НК и заменено с „Пробация“.

Прави се искане да бъде отменена присъда от 14.10.2022г., постановена по НОХД 5646/2022г., по описа на СРС - НО- 114 с-в, потвърдена с Решение по ВНОХД 5965/2023г. и делото върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред САС защитникът на осъдения З. – адв.П., поддържа искането за възобновяване с аргументите, изложени в него. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъдат отменени съдебните актове на инстанционните съдилища и делото върнато за ново разглеждане.

Осъденият З. в лична защита поддържа казаното от адвоката си.

Представителят на САП прокурор С. взема становище, че няма основания за уважаване искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че не е налице соченото основание за липса на мотиви, тъй като съдът е изпълнил задължението си да провери и събере доказателствата и да ги обсъди. Поддържа, че законът е приложен правилно, наложеното наказание е съобразено с характера на обществената опасност на деянието.

Осъденият З. в последната си дума моли да бъде възобновено делото.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното:

Искането на осъдения З., за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него, чрез защитника му - адв.П., на основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК, спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.

Разгледано по същество същото е неоснователно.

С присъда от 14.10.2022г. по НОХД №5646/2022г., Софийски районен съд, НК, 114 състав, е признал подсъдимия Х. Н. З. за виновен в това, че на 09.10.2018г., около 21.50 ч. в гр.София, ул.“Акад. Стефан Младенов“№ 2

72, ет.3, ап.12 чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на носа на Н. С. Х. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в лицева асиметрия с деформация на носната пирамида, контузия и подкожен хематом, оток и открита рана на гърба на носа с развил се епистаксис, с фрактурен праг в областта на носните кости, реализираща квалифициращия признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и чрез събаряне на земята на Н. С. Х. му причинил средна телесна повреда-контузия на дясна раменна става, изразяваща се в частично нарушен ратотарен маншон с течност, частично нарушаване на връзката на раменната става и главичката на раменната кост, реализираща квалифициращия признак „трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година , като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Х. Н. З. да заплати направените по делото разноски в полза на държавата, както и тези, направени от частния обвинител Н. С. Х..

С решение № 144 от 05.03.2024г. по ВНОХД № 5965/2023г.

Софийски градски съд, НО, 6 състав е потвърдил изцяло присъдата на СРС.

При осъществената извънредна съдебна проверка САС не констатира сочените от осъденото лице и неговия защитник нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия.

В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че Х. Н. З. е извършил престъпното деяние по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Първостепенният съд е направил изводите си след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Ю., В.

Д., А. А., Л. К. и Н. Х., способи на доказване - съдебно медицинска експертиза за пострадалия, както и приобщените на дъсебното производство писмените доказателства и доказателствени средства, приети и прочетени по делото по реда на чл.283 от НПК.

3

Посочената доказателствена съвкупност е интерпретирана адекватно от първостепенния съд и въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на доказателства. Гласните доказателствени средства са подложени на подробен и внимателен анализ.

В искането за възобновяване се оспорват изводите на инстанционните съдилища относно достоверността на част от гласните доказателствени източници. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на настоящия състав се свежда единствено до това приобщени ли са по делото всички необходими и относими доказателства, констатират ли се недостатъци в доказателствената дейност на съдилищата, респ. изяснено ли е делото, установена ли е обективната истина по един безспорен и несъмнен начин.

След тези предварителни уточнения, САС намира, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите, касаещи пороци в доказателствената дейност на инстанционните съдилища при обосноваване на приетата за установена фактология по делото.

В мотивите на присъдата първостепенно внимание е отделено на показанията на св.Н. Х.. Качеството му на пострадало лице от престъплението и упражненото от него право да се конституира като страна в процеса – частен обвинител, са били отчетени при преценката за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Съдържанието на разказа му за инкриминираното събитие е подложено на внимателна оценка и с основание от съдилищата е прието, че същият е последователен, подробен и логичен при описанието му.

Достоверността на твърденията му е проверена чрез съпоставянето им с показанията на другите свидетели-очевидци на случилото се. Мотивирано е прието е, че в кореспонденция на заявеното от Х. относно механизма на причиняване на телесните му увреждания и обстоятелствата, при които се е стигнало до физическото стълкновение между него и Х. З., са показанията на свидетелите Х. и А.. Тази група от свидетели, които се намират в близка връзка помежду си, е била подложена на внимателен анализ от първостепенния съд, при което с основание не са били констатирани противоречия между тях относно включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. Въз основа на посочените свидетелски показания се установява причината за възникване на конфликта, първоначално започнал като вербален и впоследствие прераснал във физически сблъсък. Съпоставени с показанията на св.К. – приятелка на осъдения З. по това време, която също е очевидец на случилото се, разказите на пострадалия и неговите близки, се отличават с изчерпателност и хронологична подреденост. Съществено и с правно значение в случая е обстоятелството, че поносимата и законосъобразна граница при възникналия спор между страните по договор за наем, е прекрачена именно от осъдения З., който първи е нанесъл удар, насочен към св. Х., довело до изпускане на чантата й и разпиляване на вещите по пода. Последвалата намеса на пострадалия, който единствено е отправил въпрос към З. за причината за проявената агресия към жена, по никакъв начин не може да бъде окачествена като някакво предизвикателство за последвалото агресивно поведение. Във 4 връзка с причинените телесни увреждания, показанията на свидетелите от групата на пострадалия са не само логични, но и кореспондират на приобщени по делото показания на лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.

За състоянието на пострадалия непосредствено след нанесените му удари данни се съдържат в показанията на свидетелите Ю. и Д. – съседи на спорещите, които са възприели, че същият е имал кръвотечение.

Потвърждение на заявеното от пострадалия относно механизма на причиняване на телесните му увреждания се открива и в приложените по делото медицински документи и изготвената тройна съдебномедицинска експертиза за Н. Х.. Настоящият състав не констатира съществени или непреодолими противоречия между показанията на свидетелите от групата на пострадалия при описанието на инцидента, които да са останали извън вниманието на СРС, който напълно обосновано ги е кредитирал изцяло и поставил в основата на възприетата от него фактология на събитието.

От друга страна, категорично опровергано е твърдението на св.К. при разпита й пред съда, че при инцидента е нямало кръв. Наличието на съществени празноти в този й разпит с основание е наложило прочитането на показанията, които същата е давала на досъдебното производство, приобщени към доказателствата посредством процесуалната техника предвидена чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК. Внимателното запознаване с показанията й от двата разпита доведе и настоящия състав до извод, че същите са неубедителни и очевидно насочени към премълчаване на главния факт по делото, касаещ изпълнителното деяние на престъплението. Житейски нелогично е твърдението й, че св. Х., която тогава е била 53 годишна жена, първа да е започнала да удря 30 години по-младия от нея мъж - осъдения З..

Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c82e1881-8cb2-4d94-b0d2-d6615257270d