Решение № 6182 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6182 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100108522 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, от Р. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********, за обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата съпруга - Д.Ю. П., починала в резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, от П. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап.

12, за обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П., починала в резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на 1 управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, от О. Р. П., е ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.“********, за обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата майка - Д.Ю. П., починала в резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, от Е. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********, за обезщетение в размер на 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейната майка - Д.Ю. П., починала в резултат на ПТП от 18.08.2020г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие - 06.02.2023г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищците твърдят, че на 18.08.2020г., около 12:10 часа, в гр. София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището с ул. „Ивайло“, водачът Г.В.В. на трамвай марка и модел „Т8М700М 1Т“, с рама № 0038, с инв. № ТМ2404, нарушава правилата по ЗДвП, като движейки се от пл. „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, не е внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението и блъска пешеходната Д.Ю. П., с ЕГН: **********, с което реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на пешеходната Д. П..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-382 от 18.08.2020г. Образувано е и НОХД № 5508/2022г. по описа на Софийски Градски съд, НО, 28 с-в.

Починалата при злополуката Д.Ю. П. е съпруга на Р. Д. П. и майка на П.

Р. П., О. Р. П. и Е. Р. П., които изключително тежко понасят нейната загуба.

Членовете на семейството имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство.

Р. и Д. имали дълбока емоционална и духовна връзка помежду си. Те се уважавали, обичали се и били неразделни. Нямали пререкания един с друг и се радвали на семейството, което създали. Били изключително щастливи заедно. Починалата винаги била опора в живота на Р. П.. Той се съветвал с нея за всичко и силно уважавал мнението й. Д. неизменно подкрепяла мъжа си във всичко и му помагала. Двамата заедно отгледали и възпитали децата си, като наред с това през годините съумели да запазят разбирателството и любовта помежду си. П. прекарвала време със съпруга си, вечеряли всяка вечер заедно, ходили на екскурзии, разхождали се често и споделяли ежедневието си.

Д. П. била грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на 2 отглеждането на своите деца. Починалата всячески се стараела нищо да не липсва на децата и да им осигури спокоен и добър живот. Тя била силно привързана към тях и по никакъв начин не правела разлика помежду им, обичала ги всички еднакво. П. била до децата си във всеки важен момент от тяхното развитие и успяла да създаде специална връзка с всяко едно от тях.

Децата съхранили дълбоката връзка с майка си, създадена от ранна детска възраст и когато станали големи и зрели хора. П. и О. общували редовно с починалата, като й споделяли за проблемите и трудностите, с които се сблъсквали в ежедневието си и търсели мнението и съветите й по различни въпроси. В нейно лице те виждали, човек на когото можели да се доверят за всичко и знаели, че тя никога не би ги предала. Винаги ги изслушвала с готовност и им давала добри съвети и насоки, които неизменно им били от голяма полза. Е. също поддържала непрекъснат контакт с майка си, двете обичали да прекарват време заедно и имали общи занимания. Дъщерята много обичала майка си и била силно привързана към нея. За Е. Д. била авторитет и пример за подражание в живота й, на когото гледала с възхита и почитание.

Семейството се събирало, за да отбележат семейните празници и се наслаждавали на времето прекарано заедно.

Ищците твърдят, че изключително тежко понесли загубата на Д. П. - не можели да спрат да мислят за нея и всеки път се разстройвали, говорейки и спомняйки си за всички споделени с починалата щастливи преживявания. Р. бил дълбоко опечален, изпитвал силна мъка и тъга. Трагичната смърт на съпругата му му тежала и го разстройвала постоянно. П. станал мрачен и апатичен към случващото се в ежедневието му. Трудно му било да се съвземе от сполетялата ги трагедия. О. се чувствал безпомощен под смазващата мъка на случилото се. Често сънувал майка си, което силно го разстройвало.

Спомнял си с умиление за нея. Е. се измъчвала постоянно от чувство на напрежение и безпокойство. Затворила се в себе си и силно ограничила социалните си контакти. Престанала да излиза и да се забавлява, както преди, нямала настроение за нищо. Плачела и страдала безутешно, сломена от голямата загуба.

Ищците сочат, че видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, с рама № 0038, с инв. № ТМ2404, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица

№

BG/23/120000008889, сключена със ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , валидна от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. Съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното 3 обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Във връзка с това, на 06.02.2023г. ищците отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 99-942/06.02.2023г.

Ищците сочат, че към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 06.02.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума се претендира и законна лихва до окончателното й заплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска – оспорва механизма на ПТП и осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане. Ответникът излага доводи, че претендираният размер е завишен. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има покойната, като е налице съпричиняване нарушила е нормативно-установените правила за движение на пешеходци, като не е пропуснала релсовото превозно средство, което е с предимство спрямо всяко друго превозно средство, както и по отношение на движещите се по неговия релсов път пешеходци. Ответникът твърди, че Д. П. е минала зад потеглящ друг трамвай, като е навлязла внезапно на релсите пред трамвайната мотриса и е поставила водача в невъзможност да предотврати удара чрез спиране. С тези си действия тя е нарушила императивните разпоредби на ЗДвП /вкл. на чл. 113, 114 и 119 от ЗДвП /, като се е изложила на ненужен риск и е направила събитието неизбежно. Сочи, че съгласно ЗДвП релсовите превозни средства са с предимство пред пешеходците, именно заради това пешеходците следва да бъдат с повишено внимание на път с преминаване на релсови превозни средства. Видно от чл. 119 ЗДвП релсовите превозни средства не са опоменати като такива, които следва да пропуснат пешеходец на пешеходна пътека, още повече това важи за пресичащ на необозначено за това място. Поради горното ответникът прави възражение за съпричиняване, като приносът на пострадалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение.

Ответникът оспорва твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на Д.Ю. П. (съпруга на първия и майка на останалите трима ищци).

Оспорва приживе между тях да са били налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.

Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва и началния момент, от които същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Съгласно трайната съдебна практика застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване и изтичане на определения в чл. 496. ал. 1 от 4

КЗ срок за произнасяне по предявената претенция. (В този смисъл сочи следните решения: Решение № 7289 от 22.11.2018 г. на СГС по гр. д. № 497/2018г.; Решение № 6145 от 16.08.2019 г. на СГС по гр. д. № 12149/ 2017 г.;

Решение № 2686 от 12.04.2019 г. на СГС по гр. д. № 2016/ 2017 г.; Решение № 3474 от 15.05.2019 г. на СГС по гр. д. № 952/ 2018 г.; Решение № 8698 от 18.12.2019 г. на СГС по гр. д. № 9140/ 2018 г.; Решение № 128 от 4.02.2020 г. но ВКС по т . д. № 2466/ 2018 г., / т . о., ТК) . На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, тъй като ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху претенцията, тъй като не е била представена банкова сметка от страна на ищците.