Решение № 204 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1891/2023
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 12.04.2024
- Състав
- Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева, Нася Иванова Япаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Бургас, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Т. Русева Маркова
Членове:
Елеонора С. Кралева
Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501891 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 14767 от 15.09.2023г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова от „Юробанк България“ със седалище гр. София против действията на ЧСИ Иванка Миндова по изпълнително дело № 20227040400017/2022г. по описа на ЧСИ Миндова, изразяващи се в изготвяне на Разпределение, предявено на страните на 12.09.2023г.
В жалбата се претендира предявеното на страните Разпределение от 12.09.2023г. да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не са спазени разпоредбите на закона относно ползващите се с привилегия вземания и реда за удовлетворяване на кредиторите по изпълнителното дело.
В жалбата се посочва, че с обжалваното разпределение са разпределени суми, постъпили по продажбата на два недвижими имота 0 самостоятелен обект с идентификатор *** – апартамент ** и самостоятелен обект с идентификатор *** – апартамент **. В жалбата се посочва, че в разпределението с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД са включени вземания на съдебния изпълнител за такси и разноски по 1 осъществяване на изпълнителен способ, различен от изпълнителния способ, постъпленията, от който се разпределят, както и за изпълнителен способ, който не е приложен.
В жалбата се посочва, че неправилно е определен размера на дължимите на първоначалния взискател „Морион“ ЕООД суми за разноски и възнаграждение за адвокат, тъй като в тази сума неправилно са включени разноски на този взискател за възнаграждение за адвокат за представителство по цялото изпълнително дело и във връзка с всички изпълнителни способи, а не само за изпълнителния способ и не само по отношение на имуществото, предмет на този способ – апартаментите * и *.
В жалбата се посочва, че неправилно в полза на взискателя „Морион“ ЕООД е разпределена и сума, представляваща такса за извършен опис – размерът е незаконосъобразно определен, като това е сторено на база размер на всички вземания по изпълнителното дело на всички взискатели и на база размер на всички недвижими имоти, предмет на описа. Сочи се, че в това разпределение следва да бъде включена само сума, представляваща такса опис, платена за опис само за имуществото, цената от което се разпределя (само за конкретните два апартамента, цената от проданта на които се разпределя), както и на базата на вземанията на този взискател.
Твърди се, че неправилно са разпределяни суми в полза на други взискатели, различни от жалбоподателя - „Юробанк България“ със седалище гр. София – в това число – М. З., „Ендика“ ЕООД, Община Несебър, както и в полза на Държавата.
В жалбата се посочва, че от изготвеното разпределение не става ясно как точно и по какъв начин е изчислен размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за удовлетворяване вземанията с привилегия по чл. 136, ал. 11 т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД.
Посочва се, че с оглед допуснатите нарушения при заделянето на суми с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД неправилно е определен размера на ползващото се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД вземане на ипотекарния кредитор – „Юробанк България“ АД и този размер е неоснователно и незаконосъобразно занижен и по този начин не е разпределена сума, която е следвало да бъде разпределена в полза на жалбоподателя.
2
Ответните страни по жалбата не депозират писмени отговори и не взимат конкретно становище по основателността на жалбата.
На основание чл. 436 от ГПК жалбата е изпратена в съда, ведно с мотиви на ЧСИ, в които са описани извършените по изпълнителното дело действия. ЧСИ е изразил становище за законосъобразност на обжалваното разпределение, с твърдение, че при разпределяне на сумите постъпили от публичната продан на недвижими имоти собствени на длъжника, са спазени изискванията на закона и задължителната съдебна практика. Преписката по изпълнителното дело е приложена на електронен носител.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, предмет на настоящото производство е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, от легитимирано за обжалване лице, срещу обжалваем акт, поради което е и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По делото не се спори, че изпълнително дело № 17/2022г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, № 704 по описа на КЧСИ е образувано въз основа на молба на първоначалния взискател „Морион“ ЕООД за събиране на паричните му вземания от длъжника „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД.
По делото не се спори, че впоследствие – в изпълнителното производство са присъединени следните взискатели - „Юробанк България” АД – в полза на което дружество има учредена ипотека – включително и по отношение на имотите, от стойността на които са формирани сумите, предмет на настоящото разпределение, М. З., „Ендика“ ЕООД, Община Несебър и Държавата чрез НАП. В хода на изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател е предприето принудително изпълнение по отношение на имоти собствени на длъжника между които Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (ап. *) и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (ап. *).
След проведена публична продан на посочените два недвижими имота е събрана обща сума в размер на 401 653 лева и именно това е сумата, към разпределението на която е пристъпил съдебния изпълнител на 12.09.2023г.
3
От представения по делото Протокол за разпределение на 12.09.2023г. се установява по безспорен начин, че от общо получената от публичната продан сума в размер от 401 653 лева, съдебният изпълнител е приспаднала дължимо ДДС в размер на 66 942, 16 лева, както и сума в размер на 8 583, 51 лева, представляваща сбор от дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на паричните вземания, предмет на настоящото разпределение на „Морион“ ЕООД, на „Юробанк България“ и на Община Несебър – 401 653 лева минус 66 942, 16 лева – минус 8 583, 51 лева се равнява на 326 127, 33 лева.
Полученият остатък от 326 127, 33 лева е разпределен със суми за получаване, както следва:
- сума в размер на 312 лева – такси за ЧСИ Иванка Миндова – описани подробно в изготвеното разпределение – т. 6
- сума в размер на 6 675, 02 лева за първоначалния непривилегирован взискател „Морион“ ООД, като от тази сума е удържана такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 114, 75 лева с ДДС, - сума в размер на 2 503, 80 лева за дължими данъци върху продадения имот в полза на Община Несебър, като от тази сума е удържана такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 264, 36 лева с ДДС и - сума в размер на 316 636, 51 лева за ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД, като от тази сума е удържана такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 8 204, 40 лева с ДДС.
От изготвеното разпределение се установява, че сборът от удържаните такси – 114, 75 лева + 264, 36 лева и 8 204, 40 лева се равнява на първоначално посочената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – сума в размер от 8 583, 51 лева.
От изготвеното разпределение се установява, че сборът на разпределените вземания – 312 лева + 6 675, 02 лева + 2 503, 80 лева + 316 636, 51 лева се равнява на 326 127, 33 лева. След като към тази сума се прибави пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 8 583, 51 лева и внесения ДДС в размер на 66 942, 16 лева се достига до общата сума в размер от 401 653 лева, получена като продажна цена от публичната продан на двата описани по-горе недвижими имота.
4
Безспорно е, че с оглед приетото в Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г., постановено по тълкувателно дело № 2/2021г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.
В конкретния случай – в жалбата се твърди, че неправилно и непълно са определени размерите на вземанията на присъединените взискатели без да са посочени някакви конкретни основания.
В обжалваното разпределение е посочено, че общият размер на вземанията на първоначалния взискател и непривилегирован кредитор „Морион“ ЕООД е общо в размер на 58 665, 42 лева, общият размер на вземането на присъединения взискател и привилегирован кредитор „Юробанк България” АД е в размер на 2 579 886, 15 лева + 5 191, 20 лева, общият размер на вземането на присъединения взискател и непривилегирован кредитор М. З. е в размер на 16 986, 08 лева, вземането на присъединения по право взискател Община Несебър за ДНИ за осребрените имоти е в размер на 2 503, 80 лева, а вземането на присъединения по право взискател Държавата за дължимите публични и други вземания съгласно удостоверението е в размер на 306 135, 56 лева.
Твърдението на жалбоподателя, че неправилно и непълно са определени размерите на вземанията на присъединените взискатели без излагане на конкретни факти, съдът намира за бланкетно и неконкретизирино.
Същото е и неоснователно, предвид обстоятелството, че при оспорване от страна на взискател по изпълнително дело, на вземания на другите взискатели по основание и размер, защитата се провежда по реда на чл. 464 от ГПК. В настоящото производство е недопустимо разрешаване на спорове за материално право между кредитори. В случая вземанията както на първоначалния взискател, така и на присъединените по право и по тяхно искане взискатели, правилно са определени от ЧСИ на базата на представените по делото изпълнителни основания – изпълнителни листи или други документи, на които законът придава изпълнителна сила.
В жалбата се твърди, че неправилно с привилегия по чл.136, ал.1, т.
1 от ЗЗД са включени вземания на съдебния изпълнител за такси и разноски 5 по осъществяване на други изпълнителни способи, различни от изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както и за неприложени изпълнителни способи. Това възражение на жалбоподателя е неконкретизирано, тъй като жалбоподателят не сочи кои точно такси и разноски от общо разпределените 312 лева в полза на съдебния изпълнител на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, смята, че неправилно са включени в разпределението. В обжалваното разпределение ЧСИ изрично е посочил какви разходи включва посочената сума от 312 лева и на какво основание от ТТР към ЗЧСИ е начислена - в т. 6 на обжалваното разпределение е посочено, че тази сума включва такси и разноски които се дължат от длъжника и които не са били заплатени авансово от взискателя (поради което са поети от ЧСИ), както следва: по т. 4 и т. 5 – 240 лева – уведомления за опис, публична продан, за възлагане на имот, за предявяване на разпределение, на основание т. 10 – 18 лева - вдигане на възбрана, по т. 13 - 36 лева – за изготвяне и предявяване на разпределение, по т. 31 - 10 лева д.т. за вдигане на възбрана 8 лева за пощенски разходи.)
Безспорно – от доказателствата, представени по делото се установява, че имотите, получените суми от осребряването на които се разпределят, са били предмет на предходни нестанали публични продани. За извършените от ЧСИ разходи по изпълнителното дело са съставени сметки и са издадени фактури, но тъй като тези суми не са били заплатени авансово от първоначалния взискател, по правилото на чл. 79, ал. 2 от ГПК и съгласно приетото в т. 3 от ТР № 2/22.11.2022г., постановено по тълкувателно дело № 2/2021г. по описа на ОСГТК на ВКС, правилно ЧСИ е разпределил в своя полза и в тежест на длъжника разходите си по изпълнение на конкретния изпълнителен способ, с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. На базата на приложените по делото сметки издадени от ЧСИ, съдът приема, че в случая съдебният изпълнител е разпределил с привилегия в своя полза само тези разходи, които е извършил във връзка с проданта на процесните имоти, поради което възражението за обратното не се споделя. В този смисъл, съдът намира, че от общата сума за разпределение в размер на 326 127, 33 следва да се приспадне сума в размер на 312 лева – дължима в полза на ЧСИ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като остава за разпределяне сумата от 325 815, 33 лева.
Разпечатката съдържа 41 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c82d7116-0688-46ab-8ecd-a97f76b0acb5