Протокол № 284 от 17.02.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 284 гр. Сливен, 16.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200794 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Т. Я. от АК-Шумен, надлежно упълномощена от преди.

Въззиваемата страна, редовно призована, юриск.С.К., надлежно упълномощена от преди. се представлява от

Адв.Я.: Получих становището по доказателствените искания. Да се даде ход на делото.

Юриск.К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното дирене.

Съдът констатира, че по делото е постъпило становище по доказателствените искания на жалбоподателя вх.№ СД-02-04-1225/23.01.2023 г. по описа на СлРС от процесуалния представител на въззиваемата страна с приложени към него писмени доказателства.

Адв.Я.: До настоящия момент съдът не се е произнесъл по направените доказателствени искания с доказателствено искане № 2 и № 3. Моля да бъде 1 прието нашето становище с приложените към него доказателства. По направените в него доказателствени искания е взето становище от процесуалния представител на въззиваемата страна. Поддържам доказателствени искания № 2 и № 3, както и исканията в нашето становище по пункт 2, както и държим на разпита на свидетеля по акта. Нямам други доказателствени искания.

Юриск.К.: Моля да се приеме становището ни, в което съм направила възражения по отношение на тяхното становище, които поддържам. Нямам други доказателствени искания. По отношение на доказателствени искания № 2 и № 3 съм взела становище. По отношение на разпита на свидетеля оставям на Вас преценката.

Съдът намира направените доказателствени искания от страна на процесуалния представител на жалбоподателя по отношение на доказателствено искане № 2, доказателствено искане № 3 (находящи се на л.71-79 от делото) и доказателствено искане по пункт 2 от становището, находящо се на л.102-103 от делото, за допустими, но неоснователни. Съдът намира, че за изясняване фактическата обстановка по делото не е необходим разпит на свидетеля по акта.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото постъпилото писмено становище с вх.№ 19610/29.11.2022 г. по описа на СлРС от жалбоподателя чрез процесуалния му представител, ведно с приложените към него заверени копия на документи (л.101-116 от делото ), както и постъпилото становище по доказателствените искания на жалбоподателя вх.

№ СД-02-04-1225/23.01.2023 г. по описа на СлРС от процесуалния представител на въззиваемата страна с приложени към него писмени доказателства (л.120-127 от делото).

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.10.2022 г., с което е допуснал до разпит свидетеля М. Д..

ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свид.М. Ж. Д..

2

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на процесуалния представител на жалбоподателя по доказателствено искане № 2, доказателствено искане № 3 и доказателствено искане по пункт 2 от становището.

Адв.Я.: Няма да соча други доказателства. Моля да се приеме актуалният ми списък на разноските с приложените към него доказателства за направените разноски.

Съдът ВРЪЧИ на юриск.К. екземпляр от списъка на разноските, както и ДАДЕ възможност да се запознае с приложените към него писмени доказателства.

Юриск.К.: Запознах се. По отношение на направените куриерски разходи, възразявам за тяхното приемане и възразявам на искането, което е направил колегата. Считам, че те са неоснователни.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото списък на разноските от процесуалния представител на жалбоподателя с приложени към него заверени копия от писмени доказателства за направени разходи.

Адв.Я.: Няма да соча други доказателства.

Юриск.К.: Няма да соча други доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на делото

ПО

С Ъ Щ Е С Т В О:

Адв.Я.: Делото има своята специфика от гледна точка на това, че самото то има фактическа и правна сложност, както и от друга страна това са нови закони, които тепърва уреждат обществени отношения във връзка със създадената нова уредба за таксуване при преминаване по платена пътна 3 мрежа с т.нар. такса за изминато разстояние или тол такса. В тази връзка действително тези производства, които са по АУАН, са по-близките познати до този момент във връзка с това, че правилата по тях са изрично регулирани със ЗАНН. Още с жалбата сме релевирали довод за незаконосъобразност на издаденото НП поради нарушени изисквания на процедурата по самото провеждане на административно-наказателното производство. Видно е от самия АУАН, че в същия за свидетел е вписано лицето М. Ж. Д. без да е уточнено в самия акт свидетел на какво точно е това лице. В тази връзка административно-наказателното производство е образувано въз основа на сочено за установено административно нарушение в условия на отсъствие и на нарушител, и на наказващ орган, и по данни от електронна система за събиране на пътни такси. При това положение, първо от самия акт е видно, че е вписан само един свидетел, и второ, изрично искам да насоча вниманието на съда към самия текст на молбата, която е входирана пред РС-Сливен и която е приобщена към материалите по делото с резолюция от м.август 2022 г.

Молбата е много добре прецизирана от гледна точка на самата терминология, която е ползвана от свидетеля и той изрично е изявил, че той не е участник в съставянето на АУАН, нито в констатиране на нарушението и няма представа за вида и обстоятелствата около него, а е свидетел единствено и само на връчването на съставения акт. Само по себе си това изрично волеизявление на лицето, което ние изрично поискахме да бъде разпитано като свидетел, съпоставено със самото съдържание на АУАН, сочи първо, че не е спазено изискването за двама свидетели при съставяне на акта и отделно от това дори вписаният един такъв в акта не може да бъде ценен като свидетел при съставянето. В тази връзка, това е достатъчно формално основание за отмяна на самото НП поради нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Отделно от това, видно е че в АУАН, в описание на нарушението се сочи единствено, че за процесната дата не е платена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Вече в НП се съдържат данни за, и освен това и за липсваща тол декларация. В процеса на настоящото съдебно производство процесуалният представител на противната страна поддържа тезата, че това е нарушение на задълженията за установяване на действително изминато разстояние, в какъвто смисъл е приложена и санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП. В този смисъл искам да обърна внимание на това, само по себе си това е противоречие между описанието на нарушението, 4 което е по акта, и самото НП, тъй като едва за първи път с НП се въвеждат обстоятелства, които не са доведени до знанието на нарушителя при съставяне на самия акт и това препятства правото му на защита – всъщност ние срещу какво всъщност се защитаваме, дали срещу нарушение, което се сочи, че се състои в дължима, но неплатена такса или в нарушение, което е неизпълнение на задължение за действително изминато разстояние, което от своя страна би могло да бъде обективно да се реализира в незакупена, липсваща маршрутна карта или в някакъв аспект неизпълнение на задължения при електронно събиране на пътните такси, но чрез доставчик на такава услуга по наредбата, която е по Закона за пътищата. В тази връзка още със самата жалба съм оспорила материалната компетентност на митническия орган, който е издал самото НП. В тази връзка се позовавам на Определение № 12999/21.10.2020 г. по адм.д.№ 9480/2020 г. на Върховния Административен съд, с което ясно е даден отговор на въпроса по тълкуването на закона в кои случаи компетентни да издават актове и да установяват административни нарушения с издаване на акт са митническите органи. В този случай, при описани фактически обстоятелства за неплатена тол такса, които попълват фактическия състав на нарушение, наказуемо със санкционната норма не на чл.179, ал.3а от ЗДвП, а на чл.179, ал.3б от същия закон, изначално образуваното административно-наказателно производство е опорочено. В тази връзка е видно, че има противоречие както между описаната обстоятелствена част в акта и НП, така и със посочената санкционна норма, по която е наложено наказанието. И понеже това е чисто процедурен въпрос на този етап, с възможността на съда да преквалифицира деянието ако прецени, че е налице изобщо административно нарушение, като приложи закон за същото еднакво по вид и размер или по-леко наказание, в случая нарушение за неплатена тол такса по разпоредбата на чл.179, ал.3б се наказва с глоба не в размер на 1800 лева, а в размер на 2500 лева. Това са ми съображенията по отношение на порочността от формална гледна точка на проведеното административно-наказателно производство. Извън това, още с жалбата беше оспорена годността на доказателствата, с които административно-наказващият орган е приел наличие на деяние, което да бъде квалифицирано като административно нарушение. В тази връзка ЗДвП създава в условия на презумптивна доказателствена стойност на издадените доклади и справки от електронната система за събиране на пътни такси. Тук 5 още в самото начало в предмета на делото спорът е разширен с това, че ние оспорваме наличието на правна рамка, която да установява правилата за издаването и съхранението на докладите и на електронните фишове, които правила по силата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП са били вменени за приемане на УС на АПИ с изискуемото се нарочно решение за това. Нашата теза е, че с разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП тези правила по своята същност представляват административен нормативен акт по смисъла на чл.75 от АПК, който обаче липсва. И всъщност остава висящо и неясно правна рамка, в която да се съдържат правила за установения ред, по който в случая някой може да бъде сниман и следен във изключението на хипотезата на чл.32, ал.2 от Конституцията, според която такова изключение се допуска освен в предвидените в закона случаи. Така ние не можем да разберем по какъв начин и въз основа на какви точно правила би следвало да бъдат създавани тези доклади под формата на статични изображения снимки или динамични изображения видеозаписи, въз основа на които се провежда самото административно-наказателно производство и в конкретика в този случай да можем да преценим всички ние, включително съда и евентуално и инстанциите по реда на инстанционния контрол дали в този конкретен случай са спазени правилата за създаване на тези снимки, които са част от доказателствения материал по делото. Също така сме лишени от правото си да се запознаем с каква апаратура всъщност, и как функционира тази апаратура, са създадени тези доклади. Също така за да можем да преценим дали в конкретния случай тази апаратура е била технически изправна, годна и дали е отговаряла на изискванията същата за да бъде направен категоричният извод, че доказателствената стойност на тези снимки не е компрометирана. В тази връзка, казано с думи прости, по делото има едни снимки, които за нас всички незнайно как са се появили, как са създадени, от каква апаратура и по какъв ред е станало това. Моето впечатление е, че по тези дела, с АПИ, до този момент представят едно тяхно становище, в което обясняват как функционира апаратурата и в частност контролните устройства, с които са засечени тези нарушения. Това, обаче, е тяхна интерпретация на нещо, което ние не виждаме. И в крайна сметка в тези производства ние дори не сме равнопоставени като страни, а доказателствената тежест е изцяло върху административно-наказващия орган. Така, съгласете се, че е логично, че някак въз основа на едни снимки, които съдържат данни за дата, час, които са 6 измерими величини и които ние оспорваме, няма как нито да си организираме правото на защита, нито как да приемем, че просто защото те казват, че е станало така, както те казват, затова има нарушение. В тази връзка становището на противната страна е, че всъщност правилата, по които са създадени докладите, се съдържат в техническото задание за изграждане на информационна система. Тук, обаче, това задание се отнася до информационна система за съдействие между органите на АПИ, Агенция „Митница“ и МВР. Дори да приемем, обаче, че това техническо задание има характера на правила, които не попълват изискванията на административен нормативен акт, защото то не е обнародвано, то тогава същото това техническо задание съдържа изисквания тези доклади да бъдат подписани с цифров подпис, а видно е от представените снимки по делото, че те не съдържат такъв. Оттам нататък самата им доказателствена стойност също считам, че следва да бъде прието, че е компрометирана. По отношение на това, че те твърдят вече в съдебна фаза, че устройството, с което е установено нарушението, се намира в посочения от тях сегмент, който не фигурира в детайлните справки, които те представят. Това, което ние представихме, е същото по часове за съответната дата, то е видно, че по тези справки има платен тол за сегмент, който е посочен като наименование Зимница, участък от този сегмент като Зимница, но прави впечатление, че номера на сегментите, за които има платена тол такса за участъците в този цял участък Зимница, по справката, която ние представяме и която те представят, цифрово се разминават със списъка на сегментите, за които се дължи такава такса, или казано вече, те твърдят, че в 19,20 часа на процесната дата няма платена тол такса, разширяват обхвата на твърдението си с допълнително твърдение, че липсва тол декларация, но в същото време по делото вече са налични доказателства, че за участъка Зимница във времеви период, близък до този, който те твърдят, пак в участък Зимница в 19,30-19,33 са платени сегменти и има тол декларация. Значи остава неясно първо кое е конкретното място на нарушението, то е описано като отсечка в акта и в НП, като отсечка, но всъщност е точен километър на път, който е посочен в двата документа. Това не е отсечка, това е точен километър по определен път. Видно е, обаче, че липсва информация дали това е в посока нарастващ или намаляващ километър и в тази връзка се получава една неяснота нито къде се намира това устройство, точно в кой сегмент, на кой километър, защото в АУАН и в 7