Определение № 177 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. К., 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20255100600354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал.5, във вр. с гл. ХХІІ от НПК.

С Разпореждане рег. № 1328/24.09.2025 г., постановено по НЧХД 619/2025 г., Районен съд – К. е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на М. П. Б. срещу А. Й. К., с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. ал.1, т.1, т.2 и т.4, във вр. чл.147, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от М. П. Б., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е бил народен представител в 42 - то Народно събрание и е бил вносител на ЗИД на КТ (чл. 328 ал. 1 т. 10, сигн. № 454-0120, дата на постъпване 14.02.2014 г.,) относно мерките за борба с младежката безработица. В мотивите към законопроекта било записано: „ В областта на образованието, сред педагогическия персонал заетите до 35 годишна възраст са само 9%, а тези над 55 г. възраст са над 30% . Навършилите 60+г. учители са 5243. За българското образование е жизненоважно да постъпват повече млади хора, тъй като те имат нужната енергия, свежи идеи и съвременна подготовка......“. Видно било от проекта и цитираните мотиви, че за жалбоподателя да получава пенсия заедно с трудово възнаграждение било в пълен разрез с принципите му. В жалбата се сочи, че в интервю по BTV от 14.01.2014 г., жалбоподателят изразил следното становище: „Задължително пенсиониране - това предлага депутатът от БСП М. Б., стана ясно преди дни.

Пред bTV той обясни, че идеята е да бъдат отстъпени работни места за младите хора, така че да се намали нивото на безработица, както и да се задържи младото поколение у нас.“. Възразява се срещу мотивите, посочени в обжалваното разпореждане, че твърденията не са позорни, тъй като накърнявали доброто име на частния тъжител в обществото и уронвали престижа му, който бил граден с години. В подкрепа на доводите си 1 последният представя съдебни решения. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да образува наказателно производство, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде указано да се образува наказателно производство за извършено престъпление от частен характер.

За подадената жалба е уведомено лицето, срещу което е подадена тъжбата – А. Й. К., като от същата няма постъпило възражение срещу нея.

Окръжен съд – К., след като се запозна с обжалвания съдебен акт и с подадените за разглеждане в съда тъжба и уточняващо писмо, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – частния тъжител, и срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В Районен съд –К. е подадена тъжба от М. П. Б., с която е повдигнато обвинение против А. К. за извършено престъпление „клевета“. В тъжбата са изложени твърдения, че през 2014 г., като народен представител в 42 – то НС, тъжителят е бил вносител на законовата поправка в чл.328 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовите правоотношения при придобиване на право за пенсия, като голямата идея била, всеки да избира правото си на пенсия или на заплата. Тъжителят е посочил, че именно това било и в основата той да не подаде документи за пенсиониране през 2022 година. Твърди се също така, че А. К. няколкократно в медиите е „разяснила“, че тъжителя е пенсионер от миналата година (2024 г.).

Във връзка с подадената тъжба в Районен съд – К. е образувано НЧХД № 619/2025 г. Предвид констатирани нередовности, с Разпореждане рег. № 1212/03.09.2025 г. Районен съд – К. е оставил без движение тъжбата на М. П.

Б., и му указал да ги отстрани, като посочи три имена на лицето, срещу което е подадена тъжбата; да конкретизира и опише ясно обстоятелствата на престъплението, за което е повдигнато частно обвинение - в какво точно се изразява извършеното спрямо него престъпление, пред кого и с какви конкретно думи и изрази е бил оклеветен; къде и кога е било осъществено деянието, а също и на коя дата тъжителят е узнал за извършването му.

В дадения за това срок тъжителят М. П. Б. е подал в съда писмо. В същото е отразил, че подава тъжбата срещу А. Й. К.. Твърди, че престъплението се изразява в това, че на 12.08.2025 г. пред представители на медиите, като длъжностно лице - Началник на РУ „Образование“ - К., А. К. разгласила публично позорно за него обстоятелство, а именно - че е пенсионер от 2024 г. Клеветата била разпространена чрез средствата за масова комуникация. Посочил е и конкретните думи публикувани в електронните издания https ://www.haskovo.net/ и https:/www.smolyan.bgvesti.net/. Тъжителят е изложил доводи, че като директор на СУ „П.Р.С.“ получавал трудово 2 възнаграждение, изпълнявайки само тази длъжност. Честта, моралът и достойнството му не позволявали освен трудовото възнаграждение да получава друго възнаграждение. Частният тъжител счита за аморално лице, което престира труд по трудово правоотношение да получава и пенсия, като по този начин лишава друго лице да бъде назначено на съответната длъжност. В писмото сочи, че чувствителността му към тази тема е огромна, особено когато заставал пред хора, най-вече ученици, и говорел за морал и общочовешки ценности.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че описаното деяние не съставлява престъплението клевета по чл.147, ал.1 от НК или престъпление по друг текст от НК. Съдът е изложил съображения, че изпълнителното деяние на престъплението клевета е дадено в закона в две форми - разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление. В случая твърденията в тъжбата били за осъществено деяние в първата хипотеза, а именно клевета, реализирана чрез разгласяване на позорно обстоятелство.

Решаващият съд е посочил, че разгласените обстоятелства трябва да са обективно позорни, съобразно общоприетите разбирания на обществото за морал, като е счел, че в настоящата хипотеза с тъжбата са инкриминирани изрази, които не могат да бъдат определени като „позорни обстоятелства“.

Въпросните твърдения в публикациите на електронни издания, че тъжителят е пенсионер от 2024 г., според съда нямат „позорен“ характер. Съдът е отразил, че посочените в тъжбата изрази нито приписват престъпление на тъжителя, нито разгласяват за него позорно обстоятелство. Твърдението, че същият е пенсионер от 2024 г., без значение дали е вярно, не било нито престъпно, нито позорно. По тези съображения, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че описаното деяние в тъжбата не съставлява престъпление.

Окръжният съд споделя изложеното от първоинстанционния такъв, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление. Твърдението на тъжителя, че в различни медии и електронни издания А. К. е заявила, че той е бил пенсионер, не е нито позорно, нито престъпно, както правилно е посочил и Районен съд - К.. От представените по делото извадки (разпечатки) от изказванията на А. К. се установява, че действително тя е посочила, че тъжителя е пенсионер, но дали това е вярно или не, в конкретния случай няма значение. Тъжителят прави собствени интерпретации на думите на А. К., като извежда смисъла, които според него тя влага в изказванията си, а именно – че тъжителят докато бил директор на СУ „П.Р.С.“, бил и пенсионер, и по този начин получавал възнаграждение както от пенсия, така и от трудово възнаграждение. Подобни изказвания не са правени от лицето, срещу което е подадена тъжбата. Обстоятелствата, свързани с твърдяното деяние, не могат да се предполагат или да се изличат от контекста на изложеното, както и да се правят изводи за скрития смисъл на казаното. В случая е налице субективна оценка от страна на тъжителя, че с посочените изрази се цели внушение на нещо укоримо и неморално. Настоящият състав споделя изложените доводи от 3 решаващия съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло.

С оглед изложеното, въззивният съд счита, че изводът на първоинстанционния такъв, че описаното в подадената тъжба и уточняващо писмо деяние не съставлява престъпление, включително и такова по чл. 147 от НК, е правилен – обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 345, във вр. с чл. 250, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 1328/24.09.2025 г., постановено по НЧХД № 619/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на М. П. Б. срещу А. Й. К., с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. ал.1, т.1, т.2 и т.4, във вр. чл.147, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. К., 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20255100600354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал.5, във вр. с гл. ХХІІ от НПК.

С Разпореждане рег. № 1328/24.09.2025 г., постановено по НЧХД 619/2025 г., Районен съд – К. е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на М. П. Б. срещу А. Й. К., с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. ал.1, т.1, т.2 и т.4, във вр. чл.147, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от М. П. Б., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е бил народен представител в 42 - то Народно събрание и е бил вносител на ЗИД на КТ (чл. 328 ал. 1 т. 10, сигн. № 454-0120, дата на постъпване 14.02.2014 г.,) относно мерките за борба с младежката безработица. В мотивите към законопроекта било записано: „ В областта на образованието, сред педагогическия персонал заетите до 35 годишна възраст са само 9%, а тези над 55 г. възраст са над 30% . Навършилите 60+г. учители са 5243. За българското образование е жизненоважно да постъпват повече млади хора, тъй като те имат нужната енергия, свежи идеи и съвременна подготовка......“. Видно било от проекта и цитираните мотиви, че за жалбоподателя да получава пенсия заедно с трудово възнаграждение било в пълен разрез с принципите му. В жалбата се сочи, че в интервю по BTV от 14.01.2014 г., жалбоподателят изразил следното становище: „Задължително пенсиониране - това предлага депутатът от БСП М. Б., стана ясно преди дни.

Пред bTV той обясни, че идеята е да бъдат отстъпени работни места за младите хора, така че да се намали нивото на безработица, както и да се задържи младото поколение у нас.“. Възразява се срещу мотивите, посочени в обжалваното разпореждане, че твърденията не са позорни, тъй като накърнявали доброто име на частния тъжител в обществото и уронвали престижа му, който бил граден с години. В подкрепа на доводите си 1 последният представя съдебни решения. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да образува наказателно производство, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде указано да се образува наказателно производство за извършено престъпление от частен характер.

За подадената жалба е уведомено лицето, срещу което е подадена тъжбата – А. Й. К., като от същата няма постъпило възражение срещу нея.

Окръжен съд – К., след като се запозна с обжалвания съдебен акт и с подадените за разглеждане в съда тъжба и уточняващо писмо, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – частния тъжител, и срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.