Решение № 27 от 02.07.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 63/2024
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Елен Михайлов Маламов, Дафинка Тодорова Чакърова
Цитирани разпоредби
- чл. 183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Смолян, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245400600063 по описа за 2024 година Настоящото производство се развива по реда на Глава Двадесет и първа от НПК .
Образувано е по жалба на а. Я., в качеството му на защитник на подсъдимия Ц. И.. Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на постановения съдебния акт по НОХД № 25/2023 г. по описа на Районен съд – Мадан. Изложени са доводи, че подсъдимият е изплатил задължението за издръжка в размер, който е по-голям от дължимия се, като това обстоятелство не било отчетено от първоинстанционния съд.
Поради изложеното е поискано постановяване на нова присъда, по силата на която подсъдимият Ц. И. да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение и да бъде оправдан. Постъпило е допълнение към въззивната жалба, като защитникът поддържа първоначално подадената въззивна жалба и алтернативно прави искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ с приложението на чл. 66 от НК, доколкото подсъдимият работи в Кралство Белгия и не е в състояние да изпълни наложеното му наказание „пробация“.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът не се явяват.
Представителят на ОП-Смолян взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Частният обвинител изпраща представител в лицето на повереника адв.О., като взема становище за неоснователност на жалбата .Излага доводи, че с направените парични преводи през 2016-2018г са покрити 1 текущи нужди за издръжка на детето.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Мадан е образувано по внесен обвинителен акт срещу Ц.И. за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
С обжалваната присъда по нохд 25/2023г РС-Мадан признал подсъдимия Ц. И. за виновен в това , че за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2022 г. включително в град Р., след като е осъден с решение по гр.д.
№28 /2008 г. по описа на Районен съд гр. Мадан, влязло в сила от 09.09.2008 г., да издържа свой низходящ - детето си А. Ц. Ц., роден на *** г. с месечна издръжка в размер на 80.00 лева платима на Н.А.А. и с решение по гр.д. № 125/2020 г. по описа на Районен съд гр.Мадан, влязло в сила от 13.04.2021 г., с което размерът на дължимата издръжка е увеличен на 300 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски общо 29 месечни вноски общо в размер на 4740 лева , като съдът пиел че подсъдимият е извършил престъпление по чл.183 ал.1 НК. На основание чл.
183, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК съдът му наложил наказание "ПРОБАЦИЯ" с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца .
В мотивите към присъдата съдът приел за установено, че подсъдимият е баща на детето А. Ц., като с посочените две съдебни решения е осъден да заплаща издръжка съответно в размер на 80 лева през 2008г и 300 лева , считано от 13.04.2021г. Прието е , че до 13.09.2018г подсъдимият изплащал редовно дължимата се издръжка, след което преустановил плащанията на дължимите се суми. Съдът анализирал назначената експертизи и приобщените доказателства, като приел , че от 09.01.2016г до 13.09.2018г подсъдимият заплатил действително сума в размер на 9644,04 лева над присъдената издръжка до навършване на пълнолетието на детето , като със същата са покрити текущи нужди на детето в знак на обич и подкрепа от родителя. Направен е извод, че подсъдимият не е плащал суми за издръжка за бъдещия инкриминиран период от време, като е осъществил състав на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК .
Съдът отчел подробно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, касаещи деянието и дееца, като му наложил по -лекото от предвидените алтернативни наказания , а именно наказанието пробация.
Подсъдимият И. е неосъждан /реабилитиран/, като през 2001г спрямо него е постановена осъдителна присъда по нохд 1466/2001г по описа на РСРусе за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК И. е баща на детето А. Ц. , родено на ***г , като негова майка е св.А.
.След раждането на детето майката , детето и подсъдимия живеели съвместно за кратък период в Кралство Белгия. През 2008г Н.А. се разделила с подсъдимия и заживяла на друг адрес в Белгия , като през 2012г. се завърнала окончателно с детето в България .В тази насока са показанията на св.А..
Със съдебни решения по гр.д. №28/2008г и №125/2020г по описа на РС-Мадан подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на детето А. в размер на 80,00 лева и 300,00 лева. Първото решение е влязло в законна сила на 09.09.2008г , а решението , с което е увеличен размерът на издръжката е влязло в законна сила на 13.04.2021г .
В периода от 01.01.2016г до 13.09.2018г подсъдимият редовно превеждал суми на св.Н.А. , като в преводните нареждания не са посочени основания за извършените преводи в общ размер на 18159,03 лева.
След 13.09.2018г подсъдимият преустановил безпричинно всякакви плащания , като не поддържал контакти с детето и неговата майка.
На 25.08.2021г майката подала жалба до РП-Смолян като посочила, че след 01.10.2018г не е получавала издръжка и е образувано
2 съответното ДП.
По делото не е спорно, че подсъдимият не е плащал издръжка след 13.09.2018г до навършване на пълнолетие на детето А. Ц., като това обстоятелство не се оспорва от защитата .
В периода от 2016г до 13.09.2018г подсъдимият заплащал по сметка на майката парични суми, които са по - големи от размера на дължимата се издръжка . За този период е преведена общо сума в размер на 18159,03 лева, като дължимата се издръжката възлизала на 2980 лева.
Спорно е дали с преведената сума от 18 159,03 лева са погасени вземания за издръжка за бъдещ период от време .Въззивният съд изцяло споделя извода на първоинстанционния съд , че с извършените преводи в периода от 2016г до 2018г не са погасени вземания за издръжка за бъдещ период от време .В платежните нареждания не е посочено, че се плаща издръжка за бъдещ период от време .Между подсъдимия и Н.А. е нямало съглашение за извършване на подобни плащания , като не е бил ясен и размера на тази издръжката .
Следва да се направи извод, че в периода от 2016 до месец септември 2018г подсъдимият е изплащал издръжка над размера , посочено в съдебното решение , като това е ставало единствено с цел да бъдат задоволени текущи нужди на детето , като част от нравствените задължения на бащата към неговото дете .
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира ,че подадената въззивна жалба е допустима за разглеждане, като разгледана по същество е неоснователна , предвид на следното:
По делото се установи , че подсъдимият не е заплащал издръжка на детето А. Ц. след месец октомври 2018г до навършване на пълнолетието му , като не са платени общо 29 месечни вноски , въпреки наличието на осъдителни решения за плащане на издръжката.
По този начин подсъдимият е осъществил съставомерно деяние по смисъла на чл.
183 ал.1 от
НК , като законосъобразно първоинстанционният съд го признал за виновен по повдигнатото му обвинение.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл. 54 от НК при определяне на наказанието , като е отчетено , че неплащането на издръжката е продължило в един продължителен период . Спрямо подсъдимия е наложено възможно най лекото наказание /пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца/ измежду алтернативно предвидените наказания, посочени в нормата на чл. 183 ал.1 от НК .
Въззивният съд няма правомощия да влоши положението на подсъдимия и да му наложи поисканото с ВЖ по- тежко наказание ЛОС , доколкото няма постъпил протест от представителя на РП-Смолян .
Законосъобразно първоинстанционният съд присъдил и дължимите се разноски в полза на частния обвинител.
При това положение следва да се потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, като съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4/15.04.2024г , постановена по нохд № 25/2023г по описа на РС-Мадан.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4