Решение № 2713 от 17.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№2713/17.6.2019г.

Гр.Варна,17.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ

И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 856 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен входящ номер 4521/19.01.2018 г., депозирана от ищцата Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***, против ответницата С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с предмет прогласяване на нищожност или унищожаемост на сделка обективирана в нотариален акт на нотариус В. П.. Исковата молба с рег.№ 4521/19.01.2018 г. надлежно уточнена с уточнителните молби с рег.№ 6668/30.01.2018 г.; с рег.№ 12 096/20.02.2018 г. и с рег.№ 13 879/2018 г.

Предявените от ищцата Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***, с исковата молба с регистрационен вх. № 4 521 /19.1.2018 г. /уточнена надлежно/ против ответницата С.С.К., ЕГН *********** с адрес *** искове са с цени равни на данъчните оценки а именно цена от 4211,40 лева за застроения парцел УПИ ХII – 415 /ведно със сградите и подобренията/ и цена от 1822,10 лв. за УПИ ХXIV-415.

Обективираните искания до РС Варна са както следва:

Да бъде прогласена за нищожна сделката покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * юли 2017 г. на нотариус В.П. *** /акт, вписан в АВ СВ Варна с вх.№ 19629 –двойно входящ регистър, № *, акт№ *, том *, дело № */*/ .Сделката продажба, чието обявяване за нищожна се желае съдът да прогласи има за предмет възмездното прехвърляне на имотите, намиращи се в *, обл. Варна (описани и в нотариалния акт и в исковата молба по площ и граници ),поради сключване на сделката при липса на съгласие и на основание чл. 26, ал. 2, пр. II - ро ЗЗД.

В условията на евентуалност ищцата е предявила втори иск, който се желае да бъде разгледан ако първият не бъде уважен а именно – да бъде установена и прогласена нищожността на сключения договор за покупко – продажба описан по-горе и касаещ двата имота, опасани по площ и граници поради привидност нищожността на сключения договор за продажба поради това, че договорът бил привиден, на основание чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение последно ЗЗД /при релевирани твърдения, че макар и обективиран като продажба прикривал дарение, защото пари не били давани и получавани. Предвид близките отношения съществуващи между продавача и самата купувачка – живеещи в едно домакинство, на съпружески начала, с общо дете родено по време на съвместното съжителство, сделката била наименована продажба само за да не може да бъде атакувана по съдебен ред от детето на продавача – ищцата по делото – Реални пари по тази сделка,твърди ищцата, продавачът не бил получавал./ По втория се иск се желае след установяване на привидността на договора да продажба и че договора прикрива едно дарение /и ако са налице условията за действителност на дарението/ - съдът ако приеме че са налице условията за дарение да се произнесе, че привидната сделка е продажбата а прикритата дарението на горепосочените два имота.

Предявен е и трети по ред иск /последен в поредността/ - в случай,че не бъдат уважени първият и вторият иск, тогава да бъде разгледан иска формулиран в т. 2 от исковата молба – за унищожаемост на сделката обективирана в описания по-горе нотариален акт за покупко- продажба на двата недвижими имота – като сключена поради крайна нужда при явно неизгодни условия ,на основание чл.33 ,ал.1 ЗЗД.

Исковите си претенции ищцата основава на следните релевантни за спора фактически твърдения и обстоятелства :

Ищцата Р. С.А. сочи в исковата си молба, че било видно от приложеното към молбата удостоверение за наследници,че е дъщеря и законен наследник на баща си С. А. С. – бивш жител ***, с ЕГН **********, почнал на 07.12.2017 г. Твърди се, че след смъртта на С. С. при извършена проверка в Агенция по вписванията ищцата установила, че приживе с участието на баща й като продавач на 24 юли 2017 г. при нотариус В.П. била изповядана сделка с нотариален акт номер *, том *, рег.№ *, дело № */24.07.2017 г. „покпуко- продажба“ на недвижим имот, по силата на която продавачът С. А. С. чрез пълномощника С. С. К. продал на самата С. С. К. следните свои недвижими имоти – УПИ * – * от кв.15 с площ от 1205 кв.м., пл.№ * –включен в УПИ * с площ 740 кв.м., при указани граници в нотариалния акт заедно с построените в същия имот жилищна сграда и навес, без указана площ по документи за собственост; УПИ * от кв.15 с площ от 595 кв.м. при указни граници в нотариалния акт, които имоти се намирали в село *, за общата сума от 6121,50 лева които пари купувачът бил платил напълно и в брой на продавача- чрез неговия пълномощник при подписването на договора за продажба.Още в исковата си молба ищцата подчертава, че правело впечатление че сделката била изповядана при указана продажна цена равна на данъчната оценка на продадените имоти. Сочи се още че добре запозната с тежкото здравословно състояние на баща си, ищцата счита сделката с участието на баща й за недействителна като релевира следните основания: Сделката била сключена при липса на съгласие и поради това била нищожна. Към датата на сделката и датата на издаване на нотариалното пълномощно за изповядването на същата – 14 юли 2017 г.,според ищцата продавачът и нейн баща С. А. С. бил неизличимо болен и не могъл да формира самостоятелно собствена воля; да разбира свойството и значението на това, което бил подписал в пълномощното за осъществяване на сделката. От тук е и твърдението на ищцата че липсвало съгласие по сделката, което съгласие по дефиниция било израз на две съвпадащи се насрещни волеизявления. Към момента на сделката, купувачката /живееща в едно домакинство с продавача/ която едновременно с това подписала сделката като пълномощник и като лице договарящо само със себе си, твърди ищцата, й било известно това, че С. А. С. бил фатално и неизлечимо болен и че физическият му край бил съвсем предстоящ. Диагнозата която имал С.,сочи ищцата, била „амиотична латерална склероза“, която била установена с анализ от генетична и медико-диагностична лаборатория „Геника“ с дата на издаването 11.08.2017 г. с дата на издаването му 11.08.2017 г. /вписано в етапна епикриза издадена от ДКЦ III - Константин Фружин с дата 12 –ти юли 2017 година,упоменато още м.09.2016 г., той бил лекуван стационарно за ИМИ в ТЛСМА; м. януари 2017 г., състоянието му се било влошило/ със слабост в ръцете и краката, нарушена походка, трудно преглъщане, като по този повод бил диагностициран в МБАЛ Св. М. и изписан с окончателна диагноза „увреждане на ш.коренчета и ОБС ЛАС“. На следващо място се сочи, че на 28.09.2016 г.С. А. С. бил приет в МБАЛ „*“ АД с диагноза „исхемичен мозъчен инсулт,тромботичен инфаркт в територията на ЛСМА, ХБ III –та степен, умерено висока степен, МСФ, дислепедимия, двустранна централна хемипареза“, за което се представя епикриза с исковата молба.За оставалите две епикризи,издадени последната година от живота му, от МБАЛ Св.Анна също сочели, че в тази болница Ст.Стойчев бил приет на 19 – ти април 2017 г- и изписан на 24 –ти април 2017 г. с окончателна диагноза „увреждане на шийни коренчета“ и придружаващи заболявания „ХГ.Обс.ЛАС“ а на 25.09.2017 г. бил приет и на 3.10.2017 г. изписан с окончателна диагноза МКБ -10, Г.12.2., КП 59, „ЛАС“ и придружаващи заболявания „ХБ“. Отделно от горното удостоверението издадено от личния лекар на Ст. Стойчев – ЕТ АПМП – ИП Р. *** свидетелствало затова, че болния бил с ЛАС –тежка степен , булбална парализа ,квадратичен синдром,състояние след ПМП - тромботичен инфаркт в ЛСМА. На насочващата диагноза на С. С. „ЛАС“, според ищцата сочело и друго негово направено изследване /седемстранично/ в електромиографския кабинет на ДКЦ „Св.Марина“, което също е представено с исковата молба. Сочи се още, че на ищцата не й били известни издадените от продавача пълномощни за изповядване на сделката продажба с датата на издаването йм, като се желае нотариусът да бъде задължен да представи същите заедно с книжата на сделката, сдържащи се в нотариалното дело. Ето защо и ищцата заявява, че след като се запознае с пълномощните ще направи нови свои твърдения. Прави се искането да се назначи СМЕ по този иск, като вещото лице да отговори на въпроса с оглед установените заболявания на С. А. С. от дата 28.09.2016 г. нататък тези заболявания правят ли възможно изявяването от страна на това лице на самостоятелна воля у болния и той с оглед на тези заболявания можел ли е да разбира свойството и значението на това което му е предоставено за подпис към средата на месец юли 2017 г./ като се твърди от ищцата,ч е към него момент баща й не отговарял смислено и членоразделно а само „ронел сълзи „.На следващо място в исковата си молба ищцата сочи, че сделката е сключена при крайна нужда от продавача и при явно неизгодни условия. Конкретно се релевира,че поради неизлечимите болести на С. С., обуславящи близката му кончина същият се намирал в едно състояние на крайна нужда и зависимост от лицето, с което договарял като купувач и което го представлявало по сделката – живял под един покрив и в едно домакинство с ответницата в село * и по тези причинил той договорил /ако изобщо бил договарял и бил в състояние да договоря/ едни явно неизгодни за себе си условия – продал имоти на значителна стойност много под пазарната им стойност – на символична данъчна цена, дори не договорил нищо съвсем обичайно за подобен род сделки - запазването за себе си на пожизненото и безвъзмездно право на обитаване и ползване на имота до смъртта си. За доказване на твърденията си, че сделката била сключена при явно неизгодни условия ищцата в исковата си молба желае да й бъдат допуснати гласни доказателства чрез показанията на трима свидетели при режим на водене, чрез които да установи при какви условия живял продавачът през последната година от живота си както и съдебно – оценителна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса каква е била пазарната стойност на продадените имоти в село *, описани в нотариален акт № */24 юли 2017 г. към датата на изповядване на сделката.

На следващо място в исковата молба са наведени твърдения и затова,че сделката била привидна. Конкретно се твърди, че макар и оформена като покупко-продажба тази сделка всъщност прикривала едно дарение, защото по нея пари не били давани и получавани. Предвид близките отношения между продавача, представляван от купувачката и последната /живеещи в едно домакинство, на съпружески начала и с общо дете родено от съжителстването им/ - намеренията на страните били да се именува сделката „продажба“ само и само за да бъдела тя възмездна и да не можело да се атакува по съдебен ред от ищцата – дете и наследник на продавача.Реални пари по тази сделка отново твърди ищцата купувачът не бил получил, за което свидетелствала и липсата на промяна във финансовото състояние на продавача /по банкови сметки пари не били постъпвали преведени от купувачката; не бил давани на продавача и пари в брой – неясно и кога и как/. За тези твърдени факти според ищцата свидетелствал и текста и редакцията на самия нотариален акт – страница втора, ред първи, където било записано „нелепото твърдение“ че парите: „са платени напълно и в брой на подавача от купувача, като сумата е платена чрез пълномощника на продавача“…Т.е. излизало, че Ст.К. е плащала пари на самата себе си а не на продавача по сделката. С оглед горното ищцата отново подчертава,че след като се запознае с книжата съпътстващи изповядването на сделката ще внесе допълнителна обосновка и направи евентуално допълнителни твърдения. Според становището на ответната страна ищцата завява, че си запазва правото и на допълнителна обосновка. В подкрепа на горните твърдения ищцата в исковата си молба е направила доказателствени искания.

Така депозираната писмена молба е надлежно уточнена с допълнителната молба от дата 30.1.2018 г.- от която е видно, че ищцата е въвела корекция в поредността на исковата като се сочи, че исковете са три в поредността в която ще бъде посочена по-долу. Изрично е уточнено,че искът за унищожаване на сделката като сключена поради крайна нужда и явно неизгодни условия е трети по ред евентуален.