Решение № 1031 от 13.03.2019, Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, ….03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря

***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5849 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявена искова молба от „Л.“ АД, ЕИК ***, представлявано от ***, срещу „К.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде поставено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 1723,59 лв., от които 1410,83 лв. – главница, представляваща стойността на получени, но незаплатени от ответника лаково-бояджийски продукти по фактури ********** от 01.12.2015г. и ********** от 14.04.2016г., както и сумата от общо 312,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата.

В исковата молба се излага следното:

Основанието за възникване на отношението между страните е наличието на заявки от страна на ответното дружество за доставка на стока, въз основа на които се издават проформа фактури, в конкретния случай с номера 95243 и 95624. Банковите преводи се извършват въз основа на проформа фактурите, а при получаване на стоката се издава фактура. През 2015г. на ответната страна са доставени и фактурирани стоки на стойност 11 429,10 лв., като извършените плащания по банков път са на стойност 9806,94 лв., с наложен платеж – 378,24 лв. и остатък от предходен аванс -5,89 лв. Общо заплатената сума е на стойност 10 191,07 лв. Към 31.12.2015г. дължимата и незаплатена от ответника сума е в размер на 1238,03 лв., която е потвърдена от длъжника на 11.03.2016г. с потвърждение на вземания и задължения на разчети към 31.12.2015г. На 01.12.2015г. по проформа фактура с номер 95243 е извършено плащане на сумата от 1413,12 лв., с която от процесната фактура с номер 105750 на стойност 1413,12 лв. е погасена сумата от 169,20 лв. През

2016г. са доставени и фактурирани стоки на стойност 706,56 лв. На 13.04.2016г. е извършено заплащане по проформа фактура с номер

95624 на стойност от 533,76 лв., с което задължението по фактура с номер 109344/14.04.2017г. е погасена за 533,76 лв., а непогасената сума е останала в размер на 172,80 лв. Сочи се, че общодължимата сума е в размер на 1410,83 лв., като задължението е потвърдено с потвърждение на вземания и задължения на разчети към 31.12.2016г.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответната страна, като книжата са били редовно връчени на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК.

Първо по делото заседание е проведено на 21.02.2019 год., като редовно призованият ответник на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК, не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направили искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

Съобразно изхода на спора, направените своевременни искания и представените доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата страна в размер на 654,44 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „К.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „Л.“ АД, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 1723,59 лв., от които 1410,83 лв. – главница, представляваща стойността на получени, но незаплатени от ответника лаково-бояджийски продукти по фактури с номер ********** от 01.12.2015г. и номер ********** от 14.04.2016г., както и сумата от общо 312,76 лв., представляваща сбор от лихви за забава върху главницата за периода от 14.04.2015г. до 20.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 1346 от 26.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2771/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА

„К.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Л.“ АД, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от общо 654,44 лв., представляваща сбор от сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: