Решение № 95 от 18.03.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. К., 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100482 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – В. Г. И. от гр. К., с която иска да бъде осъден ответника – „СЕ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. К. да заплати общата сума от 2 246.66 лева, в това число сумата от 1 399.50 лева за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, сумата от 233.25 лева за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, сумата от 197.54 лева за обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ и сумата от 416.37 лева за трудово възнаграждение за месец април 2024 г.

Твърди, че на 10.03.2023 г. е сключило трудов договор с ответника, като е заемала длъжност куриер с непълно работно време от 4 часа и възнаграждение в размер на 395 лева, като не е увеличено възнаграждението при изменение на МРЗ, а ответника е декларирал пред НОИ работа на ищцата за различни часове.

Твърди, че поради нарушения на КТ е подала уведомление на 22.04.2024 г. за едностранно прекратяване на тр. правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, вр. т. 11 от КТ, като за срока на предизвестието, уговорено в договора в размер на три месеца, ответникът й дължи обезщетение.

Твърди, че при посещение на офиса на ответника от нея е искано да подпише декларация, че полагащият й се платен годишен отпуск й е изплатен, че е получила всички възнаграждения и обезщетения, както и че няма финансови претенции в това число и за платен отпуск., като след отказ да подпише декларация с такова съдържание не е получила документите при прекратяване на тр. договор.

Твърди, че без нейно изявление е освободена от работа на основание чл. 325, ал. 1, т.

1

1 от КТ – по взаимно съгласие.

Претендира обезщетение за срока на предизвестието – за три месеца, по 466.50 лева месечно /половината от МРЗ за 2024 г./, обезщетение за неизползван отпуск от 10 дни в размер на 233.25 лева, обезщетение за невръщане навреме на трудовата книжка за периода от 22.04.2024 г. до 08.05.2024 г. – седем работни дни за м.април – 148.43 лева и два работни дни за м.май – 49.11 или общо 197.54 лева, както и възнаграждение за м.04.2024 г. в размер на 416.37 лева съгласно справка от НОИ.

Иска осъждане на ответника да върне попълнената трудова книжка и останалите документи, които се дават на работника при напускане.

Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично, както и с адвокат Д. К., като поддържа предявените претенции. Ангажира писмени и гласни доказателства. По искане на ищцата е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза.

По искане на ищцата е открито производство по оспорване истинността на положени от нейна страна подписи в заповед № 989/26.04.24г за прекратяване на трудовия договор и върху справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 от КТ, поради което по искане на ищцата е допуснато извършване на съдебно-графологична експертиза.

В срока за отговор ответника не подава такъв.

В съдебно заседание ответникът представя изисканото досие на ищцата, като се представлява от адвокат С. Й., който оспорва всички искове.

Правното основание на предявените искове е чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 и т.

11 от КТ, що се отнася до иска за изплащане на обезщетение за срока на предизвестието, като в тежест на ищеца е да обозначи основанията за прекратяване на тр.договор, съгласно предвидените разпоредби, докато в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си съгласно договора и КТ. По иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск, правното основание е чл. 224 от КТ, като в тежест на ответника е да докаже ползвания отпуск от работника, както и че е изплатил дължимото се обезщетение при прекратяване на тр. договор. По иска за забавяне на документите, правното основание е чл. 226, ал. 1 т. 1 и ал. 2, като в тежест на ответника е да докаже своевременното и надлежно изпълнение на задълженията си по оформяне на документите на работника при прекратяване на тр. договор, както и отразяване на прекратяването по реда на чл. 62 от КТ.

По този иск е налице противоречие в твърденията на ответника, след като се описва забавяне на връщането на тр. книжка по работни дни за м.април и май 2024 г., а е посочено, че този иск е с правно основание по ал. 2, която създава задължение за уведомяване на органите на НАП за прекратяването на тр. договор

След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът намира от правна и фактическа страна следното:

Ищцата е ответника са се намирали в трудово правоотношение от 10.03.2023 г., когато е сключен трудов договор, съгласно който ищцата е заела длъжност „куриер, служба офис“, с месторабота гр. С. или други места без уточнение или начин на определянето им, 2 като договора е сключен за 4-часов работен ден при възнаграждение 395 лева месечно, което следва да бъде изплатено до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася.

Договора е сключен за неопределено време, като е уговорен 6-месечен изпитателен срок в интерес на ответника. Уговорено е предизвестие за прекратяване на договора от три месеца.

На 22.04.2024 г. ищцата е подала уведомление до ответника за прекратяване на трудовия договор на основани чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – „работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване“, като в уведомлението е посочен и основание по т. 11 – „работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие“.

Трудовото правоотношение е прекратено на 26.04.2024 г., считано от същата дата, за което е издадена заповед № 989 от същата дата, като е вписано основание за прекратяването – „взаимно съгласие“. Налице е подпис на ищцата, удостоверяващ получаване на заповедта.

Уведомлението за прекратяване на тр. превоотн. е подадено на 26.04.2024 г. от ответника до НАП, като е налице подпис на ищцата, удостоверяващ запознаването й с справката за прието уведомление. Според приложената служебно от съда справка от ТД на НОП трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на 22.04.2024 г.

Ищцата е започнала работа на друго място на 08.05.2024 г.

Платежната ведомост за възнаграждение за месец май 2023 г., изготвена с дата 31.07.2024 г. ищцата е обозначена с възнаграждение от 390 лева. С идентично възнаграждение ищцата е обозначена и в платежни ведомости за тр. възнагр. за м. 07.2023 г, за м.08.2023 г., за м.11.2023 г., за м.12.2023 г.. допълнително възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности. Последното изменение е с доп. споразумение от 15.01.2021 г.

Представено е допълнително споразумение към тр. договор, от 02.01.2024 г., съгласно което трудовото възнагр. на ищцата се променя от 390 на 470 лева, като няма следи от подпис на ищцата, но практически след началото на 2024 г. на ищцата е начислявано възнаграждение върху корекцията от началото на годината.

По време на работата си при ответника ищцата е ползвала неколкократно неплатен отпуск като в същото време е провеждала обучение, като в множество случаи е работила повече от четири часа дневно.

В неизвестен момент, след подаването на уведомление от ищцата за прекратяване на т. правоотн., е била извикана в счетоводство на ищеца, където е отказала да подпише представена й декларация, с която заявява, че няма никакви вземани за възнаграждение, за отпуск и за обезщетение от ответника, като при това отиване е била придружавана от св. А.М. М. и на която е показала снимка на представената, но неподписана декларация. Вероятно това не е момента, в който на ищцата са били връчени препис от заповедта за прекратяване на тр. правоотн., както и справката от НАП за прието уведомление за прекратяване на тр. правоотн.

По отношение на оспорването на подписи на ищцата върху заповед за прекратяване и справката от НАП съдът е приел заключение на ВЛ по допусната съдебно-графологична експертиза, съгласно което подписите на тези доказателства са получени лично от ищцата.

Аргументите на съда да приеме за обосновано и компетентно заключението на ВЛ са посочени в протокола от с.з. и не следва да бъдат повтаряни, като се отбележи, че намира за неоснователно оспорването от процесуалния представител на ищцата. Поради това следва да бъде оставено без уважение направено оспорване на истинността на писмени доказателства - заповед № 989/26.04.24г за прекратяване на трудовия договор и върху справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 от КТ от 26.04.2024 г. в частта за подписването им от В. Г. И..

При тези факти съдът намира предявените от ищцата искове за допустими, а по същество основателни със следните аргументи по всяко от претендираните вземания.

По отношение на претенцията за обезщетение за неспазено предизвестие. Искът е основателен изцяло, след като в цитираните изрично месеци ответникът е начислявал трудово възнаграждение на база месечно такова в размер на 390 лева, докато в договора /включително и в екземпляра представено от ответника/ е посочено, че трудовото възнаграждение на ищцата е в размер на 395 лева. Не е работа на съда да издирва причините за това действие на ответника, но то е факт и може да обоснове несъмнен извод, 3 че от страна на ответника не е заплащано дължимото трудово възнаграждение на ищцата. В съответствие с този извод е основателно уведомлението на ищцата от 22.04.2024 г. до ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание посочената разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,, а именно поради неплащане на договореното трудово възнаграждение, което без съмнение може да се приравни на законовото определеното забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Поради това основателно ищцата е заявила прекратяване на трудовия договор на посоченото основание и договора се счита за прекратен с отправяне на уведомлението.

Предвид договорките за срока на предизвестието, на основание чл. 221, ал. 1 от КТ ищцата има право да получи от ответника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, тоест за три месеца. Съдът не приема за правилно определеното от ВЛ по ССчЕ обезщетение на това основание, което е в размер на 1 170 лева, след като макар и да е определено при спазване на законовото изискване за меродавност на последното брутно трудово възнаграждение – за пълен отработен месец, то предвид измененията в МРЗ за брутно трудово възнаграждение следва да се счита възнаграждение в размер на 470 лева, какъвто основен размер на трудовото възнаграждение е приет от работодателя с подписано от него допълнително споразумение от началото на 2024 г. Основанията да не се приеме заключението на ВЛ в тази част е факта, че месечната заплата до края на 2023 г. на ищцата е в размер на 395 лева, а това, че ответникът не е спазвал това има за последица прекратяване на трудовия договор на посоченото от ищцата основание. Не може обаче да се приеме, че обезщетението ще се отчита по размер от 390 лева, който работодателя е използвал в нарушение на трудовия договор, а второто основание на съда е факта, че предвид измененията в МРЗ за страната не може поради липса на пълен отработен месец за няколко месеца преди прекратяване на трудовото правоотн., на основание чл. 228 от КТ да се използва за изчисление несъответен на закона размер на основното трудово възнаграждение, което в случая е и брутно поради липса на начисления за прослужено време или за извънреден труд. Освен това от страна на ответника са представени ведомости за отработени 21 дни през м. февруари 2024 г. /колкото са работните дни през този месец/, поради което е неоснователно ползването на м. декември 2023 г.

Поради това съдът намира, че е правилно да се използва сумата от 470 лева за определяне на това обезщетение, или да приеме, че дължимото по това перо е сумата от 1 410 лева, но с оглед заявеното с ИМ се претендира сума от 1 399.50 лева, каквато следва да бъде присъдена предвид диспозитивното начало, като тази сума съответства на трикратното възнаграждение в размер на половината от МРЗ за страната.