Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 16.06.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 56/2026
Вид
Решение № 62
Подписан
16.06.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Магдалена Георгиева Татарева Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 146, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178, ал. 1, т. 2 предл. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Панагюрище, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Административно наказателно дело № 20265230200056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН

Образувано е по жалба от П. Д. К. ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 26-0310-000128 от 24.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР -Пазарджик, РУ Панагюрище, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 022,58 евро (1999,99 лева)- за нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се акцентира върху това, че липсват доказателства за авторството не деянието, като не се установява, че именно жалбоподателят, чрез своето действие е променил конструкцията на лекия автомобил. Сочи, се че съобразно нормата на ЗДвП следва да се санкционира не водача на лекия автомобил, а лицето, което е променило конструкцията. Излага се, че е задължение на собственика да промени регистрацията на автомобила, като в конкретния случай собственик на автомобила не е жалбоподателя. Излага се, че водача на автомобила не следва да носи отговорност по реда на чл. 178, ал.

1, т. 2 предл. 2 ЗДвП, поради което неправилно е санкциониран жалбоподателя. Отправена е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят П. К., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. К., който поддържа жалбата с доводите изложени в нея.

АНО- Началник РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, редовно призовани, не изпращат представител. Постъпило е становище, в което се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба, като се моли да се 1 остави без уважение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Не се явява представител на РП- Пазарджик, ТО- Панагюрище.

Панагюрският районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Д. К. е санкциониран за това, че в гр. Панагюрище на ул.

“Райна Княгиня” управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ** **** ** собственост на Г Р, като на автомобила има монтирана газова уредба (АГУ), която не е вписана в свидетелството за регистрация на МПС, с което е извършено изменение в конструкцията без съответното разрешение.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗдвП, за което на 06.03.2026 г. св. Е. К. съставил против жалбоподателя АУАН.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 27.03.2026 г., а жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 08.04.2026 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителят Е. К. и свидетелят С С..

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 06.03.2026 г., в 22,57 часа, в гр. Панагюрище, на ул.“Райна Княгиня“, жалбоподателят П. К. е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген“, модел „Голф" с регистрационен номер ** **** ** собственост на Г Р. От представено по делото Удостоверение/протокол за първоначална проверка на уредба за ВНГ или СПГ се установява, че на процесния автомобил е монтирана уредба за втечнен нефтен газ на 01.03.2023 г., като това не било отбелязано в свидетелството за регистрация на МПС. Това било установено от полицейските служители - свидетелите Е. К. - мл. автоконтрольор към РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик и С. С. - полицай в Охранителна полиция към РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, които в този момент изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване правилата за движение по пътищата в процесния участък. Двамата служители на АНО спрели автомобила за проверка, като извършили проверка на документите и установили, че макар да има монтирана газова уредба (АГУ), това не било отбелязано на документите за регистрация. В последствие на 13.03.2026 г. собственикът на автомобила предприел съответните действия, за което били издадени свидетелство за регистрация на автомобила Част Първа и Част Втора, в които е отбелязано изменението в конструкцията на процесния автомобил.

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства чрез разпит на свидетелите Е. К. и С. С., които съдът изцяло кредитира и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства приложени към 2 административно-наказателната преписка и представените от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП са налице пропуски в описание на нарушението, които са съществени, довели до неяснота в какво се състои нарушението, поради което и са ограничили правото на санкционираното лице ясно да разбере в какво се състои нарушението. Вменено е във вина нарушение на разпоредбата на чл.

146, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията. Тъй като текстът на тази норма е бланкетен, то същото следва да се запълни с посочване на релевантния подзаконов нормативен акт, а именно НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което не е сторено.

В НП като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 предл. второ от ЗДвП, касаеща промяна в конструкцията на лекия автомобил.

Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП съдържа две алтернативни хипотези, осъществяването на всяка от които е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност: 1. Който без да спази установения ред комплектува МПС с основни агрегати от различни модели; 2. Който без да спазва установения ред променя конструкцията на МПС. За да се считат спазени процесуалните правила при издаване на НП, следва да съществува, както в АУАН, така и в НП, ясно и точно описание на конкретното нарушение, констатирано от органите, и релевирано като административнонаказателно обвинение. То следва да е идентично и в двата акта - т. е. наказанието следва да бъде наложено за констатирано в АУАН нарушение. В разглеждания случай, и в АУАН и в НП, като нарушение е посочено, че водачът управлява лек автомобил, като без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Поради това и остава неясно какво точно нарушение е извършено според административнонаказващия орган - такова по предл. 1- "комплектуване с основни агрегати МПС от различни модели" или "промяна в конструкцията на МПС" /предложение второ/. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 1618 от 19.02.2025 г., постановено по КАНД № 2598/2024 г. по описа на Административният съд – Пловдив.

3

Наред с горното следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за извършено административно нарушение. Няма никакви доказателства, че именно жалбоподателят е лицето, което без да спазва установения ред е комплектувало МПС – то с основни агрегати от различни модели или пък е изменяло конструкцията му. Не е установено лицето, което е монтирало констатираната от актосъставителя монтирана газова уредба (АГУ). В ЗДвП административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС с изменена конструкция без да е бил спазен установения за това ред или пък управлява МПС комплектувано с основни агрегати от различни модели без да спазва установения ред, не е предвидена. Не следва да се ангажира административнонаказателна отговорност за управление на МПС с променена конструкция. Отговорният субект не е водачът, а лицето, което без да спазва установения ред е комплектувало с основни агрегати от различни модели МПС – то или пък е изменяло конструкцията му. В повечето случаи това лице вероятно е собственикът му, но това следва да бъде установено с категорични доказателства, което в случая не е така.

С оглед на изложеното, издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на посоченото горе основание.

От страна на жалбоподателя се претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно е от представения договор за правна помощ и защита адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 20 евро - л. 9а от делото, като са представени доказателства и за плащане на възнаграждението- в брой. В срок е направено възражение за прекомерност на разноските от РУ Панагюрище. По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимални определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, което в конкретния случай съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата е в размер на 204,52 евро ( 400 лв.), поради което основателно се явява възражението на АНО за прекомерност на разноските, поради което следва да бъдат намалени до минималния размер предвиден за този вид работа, с оглед това, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0310-000128 от 24.03.2026 г. на Началника на РУ Панагюрище, ОДМВР - Пазарджик, с което на П. Д. К. ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание 4

„Глоба“ в размер на 1 022,58 евро (1999,99 лева), като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Началника на РУ Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик на П. Д. К. ЕГН ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*******“ № 20, сумата в размер на 204,52 евро – разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5