Решение № 260025 от 17.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260025/17.8.2020г. Година

2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд четвърти състав

На дванадесети август Година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2731 по описа за две хиляди и двадесета година.

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №

В-0046991/11.05.2020г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище *** към ГД „КП” при КЗП, упълномощен със заповед №165/18.03.2020г. на Председателя на КЗП, с което на "У.Б.“ АД е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 000 лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите.

ОСЪЖДА "У.Б.“ АД

, ЕИК ********* да заплати на

КЗП- РД Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП № В-0046991/11.05.2020г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище *** към ГД „КП” при КЗП, с което на "У.Б.“ АД е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата се сочи, че

НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не са описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Като място на нарушението е посочено единствено гр. Варна, което не представлява изпълнение на изискванията на закона. Не става ясно и как е определена датата на нарушението.

Отхвърлени са възраженията на дружеството без обосновка, с което практически се обезсмисля подаването на възражения срещу АУАН. Не става ясно как е преценена тежестта на нарушението, както и защо не е преценено, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Изразява се позиция, че АУАН е издаден след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН.

Счита се, че НП противоречи на материалния закон. Съобразно чл.27 от ЗКНИП кредиторът може да събира допълнителни такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Оценката на кредитоспособност не е свързана с усвояване и управление на кредита, а представлява самостоятелна услуга.

Дори и оценката на кредитоспособността на потребителя да е вменена в задължение на банката, никъде в закона не е уредено кой покрива разходите за тази оценка. На потребителя е била предоставена възможност да се запознае с договора и последния е подписан с ясното съзнание, че такава такса се дължи.

В случай, че законодателят действително е искал да забрани на банките да събират такса за такава оценка, то това би било изписано изрично в закона.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на дружеството.

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.

Представител на въззиваемата страна не се явява. В молба е изразил становище , че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 19.07.2019г. в КЗП постъпила жалба от Х. Й., в която потребителката изразявала съмнение в коректността в отношението на „У.Б.“ АД по повод на сключен договор за ипотечен кредит.

По повод постъпилата жалба св. А. извършила на 19.08.2019г. посещение на място в офис на „У.Б.“ АД, ***.

При извършена проверка на търговския обект , служителката на КЗП РД Варна – св. А. , с КП№К-2667263/19.08.2019г. дала нареждане да бъдат предооставени за проверка документите във връзка с кредита на жалбоподателката Й..

При проверка на представени на 30.08.2019г. документи от страна на дружеството, св. А. установила, че в погасителния план е описана и изискана такса от 291 лева.

Относно тази такса от „У.Б.“ АД била изискана информация.

На 12.11.2019г. в КЗП постъпило разяснение , че таксата представлява еднократна комисионна за определяне степента на кредитния риск.

Тъй като св. А. приела, че с изискването на такава такса е нарушен чл.27 ал.2 от ЗКНИП, на 18.11.2019г. съставила акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение било описано приетото за установеното нарушение, както и била посочена и цифрова квалификация по чл.27 ал.2 от ЗКНИП.

За дата на извършване на нарушението била приета датата, на която бил сключен договорът за банков ипотечен кредит- 29.03.2019г.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, като в срока за възражения били депозирани такива, но били приети за неоснователни.

По административнонаказателната преписка били приложени копия от постъпилата жалба от потребителя; договор за кредит; погасителен план; констативни протоколи; становище от дружеството и др.

Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, описана от служителите на КЗП е била възприета изцяло. На описаното нарушение е била дадена правна квалификация по чл. 27 ал.2 от ЗКНИП на осн. чл.80 ал.1 от същия закон е било определено административно наказание имуществена санкция в минимален размер.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – показанията на св. А.; копия от постъпилата жалба от потребителя; договор за кредит; погасителен план; констативни протоколи; становище от дружеството и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Приложените по делото копия от постъпилата жалба от потребителя; договор за кредит; погасителен план; констативни протоколи; становище от дружеството и др. представляват безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки изисканата от страна на дружеството такса от потребителката. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Закона за защита на потребителите.

Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение като при определяне размера на административното наказание са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства и наказание е било наложено в минимален размер.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :

В жалбата се сочи, че

НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не са описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Като място на нарушението е посочено единствено гр. Варна, което не представлява изпълнение на изискванията на закона. Не става ясно и как е определена датата на нарушението.

Съдът не констатира да е допуснато соченото нарушение, като в НП, се съдържа описание на обстоятелствата, от които се извеждат елементите от състава на нарушението. Същото е конкретизирано по време и място на извършване, като са посочени и доказателствата, които го потвърждават.

В съдържанието на НП изрично е посочено място на нарушението в гр. Варна, както и е посочена дата 29.03.2019г. като дата на нарушението.

Изводите на наказващия орган относно датата на нарушението напълно се споделят от въззивния съд – това е именно датата на която е бил сключен договора за кредит между потребителката и дружеството.

С посочването като място на извършване на нарушението гр.

Варна в достатъчна степен са били решени въпросите, касаещи подсъдността на делото, като следва да се отбележи и ,че в АУАН и НП освен вписването на населеното място е посочен и конкретен офис на дружеството, където е била извършена проверка.

Счита се, че са отхвърлени са възраженията на дружеството без обосновка, с което практически се обезсмисля подаването на възражения срещу АУАН.

С посочването , че приема възраженията за неоснователни , наказващия орган е изпълнил изискването за минимално съдържание на НП. В съдържанието на НП нямат място подробни мотиви защо такива възражения са били преценени като неоснователни. Очевидно, издавайки НП и санкционирайки извършителя на нарушението, наказващият орган в достатъчна степен категорично е заявил позицията си по отношение на въпросите има ли извършено административно нарушение, кой е негов извършител и подлежи ли на имуществено санкциониране по силата на закона.

Счита се, че на става ясно как е преценена тежестта на нарушението, както и защо не е преценено, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че „У.Б.“ АД следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c829bdae-85a7-4655-8a78-6b123405f493