Решение № 123 от 27.03.2024, Софийски градски съд

Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Настоящото производство е образувано в Софийски градски съд по постъпило искане от Софийска градска прокуратура за допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА, издадена на ********** г. от съдия-следовател в районен съд – Бамбер – Федерална Република Германия, по производство № 5 Gs 403/2022 г., с цел провеждане на наказателно преследване срещу израелския гражданин Д. Г. – искано лице, за извършено престъпление по § 263, чл. 1, ал. 3, изр. 2, т. 1, ал. 5, § 22, § 25, ал. 2, § 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия.

В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция страните заявиха следното:

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че са изпълнени законовите условия за изпълнение на ЕЗА, поради което следва да бъде предадено исканото лице на издалата ЕЗА държава. Прави се искане за вземане мярка за неотклонение на исканото лице при допускане изпълнение на ЕЗА.

Защитникът на исканото лице – адв. Н. счита, че не са налице предпоставки за предаване на неговия подзащитен на немските власти. Заявява се, че е налице едно от факултативните основания за отказ да бъде изпълнена ЕЗА, а именно – чл. 40, ал. 1, т.

1 ЗЕЕЗА и чл. 4, т. 7 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки. Счита, деянията описани в издадената ЕЗА били извършени изцяло на територията на Република България и нямало никакви пречки разследването да бъде извършено от българските власти. Излагат се допълнителни подробни съображения за отказ да се допусне изпълнение на издадената ЕЗА срещу исканото лице. Излагайки всичките аргументи, защитникът моли да не бъде изпълнявана Европейската заповед за арест. В заключение – иска се при отказ да се предаде исканото лице на издаващата държава, да бъдат отменени и взетите срещу него мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда.

Исканото лице Г., се явява лично пред настоящия съдебен състав, наясно е със съдържанието на ЕЗА, предмет на разглеждане в настоящото производство. Заявява пред съда, че не е извършил описаните деяние в ЕЗА и изразява желание да не бъде предаван на немските власти.

В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване от негова страна на съгласие за доброволно предаване на издаващата държава, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА, и последиците от тези действия. В конкретния случай, исканото лице не дава съгласие за предаване, както и не се отказва от принципа на особеността, поради което производството по делото се провежда по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА.

Съдът като взе предвид становището на всяка една от страните по делото и като прецени всички събрани по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Д. Г., е роден на **** г., в Република Беларус, израелски гражданин, неосъждан.

С Европейска заповед за арест, издадена на ********** г. от компетентен съдебен орган на Федерална Република Германия е поискано задържане и предаване на израелския гражданин Д. Г., роден на **** г., в Република Беларус.

Според буква "б" от ЕЗА по отношение на посоченото лице има издадена заповед за арест от ********** г., издадена по дело № 5 Gs 403/2022 г. от Районен съдия 1 съдия-следовател в районен съд – Бамберг – Федерална Република Германия.

Според буква "е" от ЕЗА заповедта за арест се издава във връзка с едно престъпление. В ЕЗА е посочено, че периодът, в който е извършено престъплението, е от 01.01.2018 г. до 30.04.2022 г., като също така е посочено, че отделните деяния са извършени в няколко града на територията на Федерална република Германия и в гр.

София, България, като ощетените лица са се намирали на територията на издаващата страна Германия и на много други страни. Посочено е също така във "Факти и обстоятелства" че исканото лице е бил на ръководна длъжност в престъпна група, в която извършителите обединили усИ.та си за съвместно и продължително извършване на измамни действия по смисъла на така наречената измама при кибертърговия.

Посочени са най-малко 17 случая в идеална съвкупност.

В раздел I към буква "е" от ЕЗА, са отбелязани три извършени престъпления "участие в организирана престъпна група", "компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите" и "мошеничество/измама".

В буква "g" от ЕЗА, е направено искане до изпълняващата държава при установяване на исканото лице, да бъде извършено изземване и предаване на намерените движими вещи в лицето и в дома му, имащи отношение към извършените престъпления.

В срока предвиден по чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА е получен и превод на български език от немски език на издадената ЕЗА срещу исканото лице.

На 24.10.2023 г., в гр. София, във връзка с постъпилите данни в шенгенската информационна система, че исканото лице Д. Г. е обявен за международно издирване с издадена ЕЗА и е проведена от полицейски служители на МВР операция по неговото установяване и задържане. Лицето е установено и задържано на 11.10.2022 г..

Постъпили са справки от ЦАИС "Съдебен статус" за липса на осъждания в чужбина (л. 74 от СП) и от НСлС за липса на данни за неприключени наказателни производства за лицето на територията на Република България (л. 80 от СП).

В настоящото съдебно производство и в прокурорската преписка има постъпили множество медицински документи във връзка с влошено здравословно състояние на исканото лице Д. Г., като са назначени и извършени няколко съдебно-медицински експертизи за установяване на здравния му статус.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото писмени доказателства, съдът формира следните правни изводи:

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ и факултативните такива, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон. При отговорите на тези въпроси, съдът упражнява и косвен контрол относно задължителната форма за валидност и минимално съдържание на ЕЗА.

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт във Федерална Република Германия.

Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице, като в нея формално са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването й. Попълнени са относимите параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейската заповед за арест, следователно формално отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, като това не освобождава настоящия съдебен състав да извърши съдебен контрол за наличие на основанията за отказ и факултативните такива, вкл. дали не са допуснати нарушения 2 при издаването на ЕЗА.

Налице са предпоставките по чл. 36, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА.

1.Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата ЕЗА държава с лишаване от свобода;

2. Европейската заповед за арест е издадена за деяния, съставляващи престъпления и по НК на Република България – чл. 212а, чл. 321, ал. 3 и чл. 209 и сл.

НК, като по законите и на двете държави за тези деяния се предвижда наказание "Лишаване от свобода" не по-малко от три години;

3. Не се изисква двойна наказуемост.

Не е необходима гаранция по чл. 41, ал. 2 ЗЕЕЗА, тъй като за престъплението, за което се иска предаване не е предвидено наказание доживотен затвор.

Не са налице и абсолютните три предпоставки за отказ от допускане на предаване, посочени в чл. 39 ЗЕЕЗА, а именно:

1. Престъплението, за което е издадена заповедта, следва да е амнистирано в България и същевременно да попада в нейната юрисдикция;

2. Да е нарушен принципът non bis in idem – да е постановена окончателна присъда за същото деяние или тя да е изтърпяна, или да не може да се приведе в изпълнение в друга държава - членка или в България;

3. Лицето да е малолетно.

Съдът при извършена проверка на факултативните основания по чл. 40, ал. 1 и ал.

2 ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнение на ЕЗА намира, че исканото лице Г. не е привлечено като обвиняем и не е подсъдимо в Република България, както и не е прекратено в Република България наказателно производство за описаното в ЕЗА престъпление; давностният срок за наказателно преследване за описаното в ЕЗА престъпление не е изтекъл съгласно българското законодателство. Настоящият съд не е уведомен за постановена присъда за описаното в ЕЗА престъпление и че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление в държава, която не е членка на ЕС, или че присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено.

Съдът установи обаче, че са налице две отделни самостоятелни основания за отказ да бъде изпълнена Европейската заповед за арест срещу израелския гражданин Д. Г., а именно:

На първо място, с оглед на отразените обстоятелства в ЕЗА, като време, място, степен на участие на исканото лице Г. и липсата на по-подробното им описание, следва да се постави на преценка въпросът дали престъпленията, за които се иска предаването Г., не са извършени изцяло или частично на територията на Република България.

Мнозинството от настоящия съдебен състав намери и установи от прочита на ЕЗА, че в случая е налице съществено факултативно основание за отказ да се изпълни ЕЗА по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА (чл. 4, т. 7, б. "а" от Рамковото решение). При внимателно запознаване с издадената Европейска заповед за арест, нейното съдържание и събраните доказателства по делото, е видно, че реално фактическият състав на престъплението или отделни негови елементи са осъществени изцяло на територията на Република България. Действително престъплението "измама" е резултатно и същото се довършва в момента на настъпване на имуществената вреда, но в тази посока липсват каквито и да било данни, твърдения или доказателства в ЕЗА, а формално и декларативно е посочено единствено, че има ощетени лица на различни места на територията на издаващата държава и други страни, но без никаква 3 допълнителна конкретика в тази насока. Следва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че от прочита на фактите и обстоятелствата не може да се установи с какви действия исканото лице е осъществило престъплението "измама", понеже такива действия е споменато да са извършвани от други лица, които реално са въвеждали в заблуждение пострадалите и по този начин са ги измамили. В случая очевидно се касае за продължавано престъпление, при което възбуждането и поддържането на заблуждение у пострадалите се е осъществявало изцяло на територията на Република България. Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от собственика на последното, като в този казус липсват такива наведени твърдения в ЕЗА. При измамата решението на собственика да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано със създаването на невярна представа относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност, като е посочено изрично, че такива действия са осъществени от други две лица, но не и от исканото лице.

Мнозинството в този съдебен състав намира, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, престъпленията, за които е издадена процесната Европейската заповед за арест, са подсъдни изцяло на българския съд тъй като местата на извършените деяния са на територията на Република България.

Териториалният принцип предвижда, че Наказателния кодекс на Република България се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България, като не съществува уговорка това правило да се дерогира в случай на международноправен акт или договор, ратифициран от българската държава. Това е един фундаментален основополагащ се принцип за осъществяване на наказателното правосъдие на Република България, който принцип не може да бъде дерогиран и съдът винаги служебно следи за него във всяко едно съдебно производство, като тази норма засяга обществения ред и съставлява интегрална част от суверенитета на Република България. Законодателят е възвел и дал правна възможност за преценка от българския съд дали да допусне предаването или да го откаже при изцяло или частично извършване на престъплението, за което е издадена ЕЗА, на територията на Република България, като съдът намери, че посочените деяния са извършени изцяло на територията на Република България и по конкретно, в гр. София.