Решение № 228 от 27.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100502299 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 35563/27.05.2022 г. , от „АРКЛИ" ООД, ЕИК 205704804, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул.

„Бенковска“, № 27 срещу Решение № 1106/18.04.2021 г., постановено по гр.д. № 8047/2021 г., на ВРС, XLIII с., с което е прието за установено, че „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Г. Живков", № 22, е титуляр на вземане, в общ размер от 2277.52 лв., от които: - сумата 745.00 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11248/2014 г., на ВРС, и прехвърлени с Договор за цесия от 15.04.2015 г.; - сумата 596.44 лв, съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9775/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 29.01.2015 г.; - сумата 543.12 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11256/2014 г., на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 23.04.2015 г.; - сумата 392.96 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9759/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 16.04.2015 г., по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков", № 22, партер-вътрешен двор срещу „АРКЛИ" ООД, ЕИК 205704804, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Бенковска“, № 27 и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, ЕИК 202585622, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна – „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК 103533691 и подпомагаща първия от 1 ответниците, страна – „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202745272.

Въззивникът счита атакуваното решение за недопустимо, в условията на евентуалност неправилно. Сочи, че в полза на „КНМ Груп“ ЕООД са издадени изпълнителни листи за спорните вземания като той е добросъвестен техен приобретател и се позовава на легитимирация ефект на СПН на съдебните актове и издадените по тях изпълнителни листи. Счита, че „титулярство на вземането“ не сред фактите, подлежащи на установяване чрез предявения иск. Излага, че липсва правен интерес от предявения иск, тъй като той произтича от самото качество на ищеца като страна по договор, а в настоящия случай липсва правоотношение между ищеца и ответниците.

Поддържа се възражение за недопустимост на иска поради едностранното извънсъдебно разваляне на процесния договор, като се излага, че действието на правопораждащия юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е прекратено. Посочва, че произнасянето на съда по въпроса дали сключеният договор законосъобразно е бил развален или не, не може да бъде предмет на установителен иск и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като по този начин съдът го санира, независимо от това дали прекратяването е правилно или не.

По отношение оплакването за неправилност на обжалваното решение излага, че е налице твърдяната недействителност на договорите, тъй като с тях са цедирани вземания, които са бъдещи и евентуални с оглед на датите на сключване на договорите. Договорите за цесия били и нищожни поради липса на основание, тъй като липсвали доказателства от страна на ищеца да са били изпълнени поетите задължения по предварителните уговорки. Счита, че уговорената насрещна престация по договорите за цесия, която следвало да бъде изпълнена от ищеца била нищожна, поради невъзможен предмет – нямало как ищецът да назначава юрисконсулти на трудов договор в „КНМ Груп“ ЕООД. Сключените договори за цесия били накърняващи добрите нрави, тъй като разликата между прехвърляното благо и уговорената цена била в пъти.

Счита за неоснователно възражението на ищеца за недействителност на цесиите, с оглед разпоредбата на чл. 452 ГПК. Разпоредбата създавала непротивопоставимост спрямо взискателя на извършени от длъжника прехвърляния на запорираното вземане след налагане на запора, а това не била недействителност в материално-правен смисъл.

Сочи, че ВРС погрешно е приел, че меродавна за титулярството на вземането, е датата на уведомлението за извършената цесия. Посочва, че нито един от договорите за цесия няма достоверна дата спрямо останалите участници в производството. Сочи, че уведомлението за цесия не е елемент от фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите на задълженото лице като цедираното вземане се прехвърля в момента на сключване на договора. По същество, моли за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност последният да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Интейк" ЕООД, депозира отговор, с който се излагат съображения за допустимост на обжалваното решение. Въззиваемият обосновава правния си интерес от подаване на установителния иск с установяване на титулярството на спорно между трима цесионери, черпещи права от един и същ праводател, действал като субституент в исков процес. Посочва, че постановеното решение по спора 2 между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга спрямо ответника, но въпросът за титулярството между субституента и правоприемниците не е разрешен предвид това, че никой от тях не е предприел заместване на праводателя си като поради това и приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за разглеждане на иск за титулярство. Счита, че поведението на взискателя „Аркли" ООД по четирите образувани изпълнителни дела било индиция за оспорване на правото на вземане на ищеца и обуславяло интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо. Счита, че правилно ВРС е приел, че носител на процесните вземания е ищеца, тъй като длъжникът е уведомен първо за тези цесии и те са произвели действие спрямо всички трети лица. Счита възраженията за нищожност на договорите на посочените основания за неоснователни. Счита, че представеното доказателство за разваляне на договори за цесия, в действителност не може да установи разваляне на конкретните договори. По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се съдебни разноски.

Подпомагащата въззиваемия страна „Енерго - Про Продажби" АД, изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Излага доводи по допустимостта на предявените искове и по тяхната основателност. По същество моли за потвърждаването на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание, чрез процесуални представители, въззивникът, въззиваемият и подпомагащата го страна поддържат изложените в жалбата и отговорите, оплаквания, доводи и възражения.

Подпомагащага въззивника страна, чрез представляващия по Закон, изразява становище за основателност на въззивната жалба.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „ИНТЕЙК" ЕООД иск с превно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията му с „АРКЛИ" ЕООД и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, че е носител на вземане в общ размер от 2277.52 лв., от които: - 745.00 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11248/2014 г., на ВРС, и прехвърлени с Договор за цесия от 15.04.2015 г.; - 596.44 лв, съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9775/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 29.01.2015 г.; - 543.12 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11256/2014 г., на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 23.04.2015 г.; - 392.96 лв., съдебноделоводни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9759/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 16.04.2015 г.

Ищецът твърди, че процесните вземания, които му били цедирани с посочените договори за цесия, са с произход съдебно-деловодни разноски, присъдени за първа инстанция в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по 4 бр. дела – гр.д. №№ 11248/2014 г., 9775/2014 г., 11256/2014 г. и 9759/2014 г., след приключването на които били издадени изпълнителни листи в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.

Твърди, че цедирането на процесните вземания било извършено в изпълнение на уговорките, постигнати между ищеца и „КНМ Груп“ ЕООД, на 23.12.2014 г. в подписана Спогодба – анекс. Излага, че на 05.05.2021 г., бил уведомен от „Енерго-Про Продажби“ АД, че същият е получил ПДИ по изпълнителни дела, образувани за събиране на процесните 3 вземания, по които обаче като взискател бил конституиран първия ответник – „Аркли“ ЕООД. Установено било, че последното дружество черпи правата си от същия праводател – „КНМ Груп“ ЕООД, по силата на сключени на 03.01.2021 г. 4 бр. Договори за цесия, с предмет същите вземания. Поддържа, че надлежно е придобил вземането, тъй като съобщаването на длъжника е извършено още през 2015 г. По отношение на ответникът „Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД сочи, че дружеството подписало сключената на 23.12.2014 г.

Спогодба-Анекс в качеството на солидарен длъжник, а отделно, това дружество е предявило извънсъдебни претенции за вземането, с твърдения, че е носител на процесното вземане; че ищецът не е носител на същото, тъй като адв. Кр. Т. нямал представителна власт да сключва договори за прехвърляне на вземане от името и за сметка на „КНМ Груп" ЕООД. Допълнително сочи, че договорите легитимиращи като носител на вземанията първия ответник не са породили транслативен ефект, тъй като носител на вземанията след уведомяването на длъжника, е ищеца. По изложените обстоятелства обосновава правния си интерес от предявения иск.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Аркли" ЕООД е депозирал писмен отговор, в който изложил редица съображения за недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност на иска.

Твърди недопустимост на предявения иск, тъй като установяване на факта, кой е титуляр на едно вземане, не бил сред фактите, по отношение, на които е допустимо провеждане на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Релевира възражение за недействителност на сключените между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, договори за цесия, тъй като били в резултат на постигната нищожна уговорка в т. 6 на други договори от 23.10.2014 г., в която било закрепено задължение за продажба на бъдещи, невъзникнали и неопределяеми вземания. Релевира и възражение за погасяване на правото за предявяване на иск за вземанията по давност.

В границите на срока по чл. 131 ГПК , ответникът „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че да е носител на процесните вземания, по силата на договори за прехвърлянето им от 09.04.2015 г., 30.01.2015 г., 21.04.2015 г. и 14.04.2015 г. от цедента „КНМ Груп" ЕООД. Счита, че Спогодбата - анекс от 23.12.2014 г. е недействителна и не го обвързва. Сочи, че адв. Кр. Т. нямал представителна власт да сключва договори за цесии, спогодби и арбитражни клаузи от името на „КНМ Груп" ЕООД. При тези доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.

Подпомагащата ищеца страна „Енерго-Про Продажби" АД, изразява становище по същество за основателност и доказаност на предявените искове, поради което следва да бъдат уважени.

Подпомагащата ответника страна „КНМ Груп“ ЕООД, депозира писмено становище за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представените преписи от Решения по гр. д. №№ 11248/2014 г., 9775/2014 г., 11256/2014 г. и 9759/2014 г., всички по описа на ВРС, се установява, че са уважени предявени искове от „КНМ Груп" ЕООД за осъждането на „Енерго4 Про Продажби" АД, да върне получени без правно основание, суми, представляващи стойност на извършена корекция на сметка за електрическа енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел. Енергия, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Видно от съдебните актове е и, че в полза на „КНМ Груп" ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, са присъдени сторените разноски по делата. Не е било предмет на спор и издаването на изпълнителни листи за сумите.