Решение № 11 от 09.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Стара Загора, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Румяна Ат. Танева

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000272 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ТД „М.****“ ООД против решение №44/15.05.2023г., постановено по гр.д. №774/2022 по описа на Районен съд – гр.Р., с което е отхвърлен предявения от въззивника ТД „М.****“ ООД против въззиваемия М. К. К. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД във вр.с чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 6280 лв., представляваща сума по фактура №12/12.08.2022г. за изработка, монтаж и поставяне на ПВЦ дограма, както и къртене, чистене, извозване на всички отпадъци, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №324/26.09.2022г. по ч.гр.д.№589/2022г. на Радневския РС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Развити са подробни съображения и е посочена съдебна практика. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

Претендират се разноските по делото за двете инстанции. Направено е искане да се назначи експертиза с поставени към нея задачи. Постъпила е молба становище от адв.Ч. със списък за разноските по чл.80 от ГПК.

1

Писмен отговор от въззиваемия не е постъпил.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Видно от приложеното ч.гр.д. №589/22г. по описа на РС Р., ищцовото дружество ТД „М.****“ ООД е направило искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника М. К. К. за сумата 6280лв., представляваща стойността на неплатена доставка и ремонт, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022г. до пълното й погасяване.

РС е уважил искането, като е издал заповед №324/26.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за претендираната сума.

Тъй като длъжникът не е открит на поС.ния и настоящ адрес и заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, РС е указал на заявителя да предяви иск за вземането си в 1-месечен срок от съобщението.

Предявеният иск пред РС е за установяване дължимостта на сумата 6280лв. по издадена ф-ра №12 от 12.08.2022 г. , представляваща стойността на неплатена доставка и ремонт, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022г. до пълното й погасяване, за която сума е издадена заповедта по чл.410 ГПК от Радневския РС.

В производството пред РС е представена фактура №12 от 12.08.2022 г., за която между страните не е спорно, че е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество.

От гласните доказателства, събрани от РС, се установява единствено поръчка на дограма по телефона от страна от ответника, но не и по къртене и извозване на „всички отпадъци“. Свидетелите установяват, че страните са водили преговори и ответникът е поръчал на ищеца по телефона изработка на дограма, но тези обстоятелства в никакъв случай не установяват наличието на сключено между страните облигационно отношение по договор за премахване на стара и изработка и монтиране на нова дограма с конкретни параметри и цена.

Пред настоящата инстанция е представен фискален бон към издадената от ищцовото дружество фактура №12 от 12.08.2022 г. за сумата 6280 лв.

2

От заключението на назначената пред настоящата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че след извършената справка по приложените документи по настоящото дело и справка, предоставена от счетоводството на „ТД М.****“ ООД експертът констатира, че ищцовото дружество е водило счетоводството си в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти. Процесната фактура №0000000010 /12.08.2022г., е отразена своевременно, същата е осчетоводена като платена в брой, не са налични други документи във връзка с плащане /плащания от страна на ответника М. К. К..

С оглед данните по делото, настоящата инстанция намира, че между страните е сключен договор за изработка, при който, съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Между страните е съществувало правоотношение по неформален договор за изработка.

Доколкото договорът за изработка е неформален, то писмената форма не е условие за неговата действителност. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената. Фактурата също се приема за доказателство, установяващо договора за изработка, когато съдържа в себе си всички необходими елементи от съдържанието на сделката.

Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са все обстоятелства, имащи значение за установяване на продажбеното правоотношение, във връзка с което фактурата е издадена. В този смисъл е решен принципния въпрос за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и оттам основание за плащане на уговорената цена по него - Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 454/2008г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.№ 593/2009г. II т.о., Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС, по т.д. № 206/2012г. I т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. на ВКС по т.д.№ 588/2010г. II т.о. и други. В настоящия случай фактурата съдържа всички изискуеми реквизити на чл.7, ал.2 от Закона за счетоводството – дата и място на съставяне, данни за дружествата, вид и 3 количество на стоката, стойност на сделката, начин на плащане (в брой и по банков път). Макар и неподписана от възложителя по договора издадената фактура служи за доказателство за възникване на облигационно правоотношение между страните, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В този смисъл е Решение № 47 от 08.04.2013г. на ВКС по т.д.№ 137/2012г. II т.о.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че процесната фактура - № 0000000010 /12.08.2022г., е отразена своевременно, същата е осчетоводена като платена в брой, не са налични други документи във връзка с плащане /плащания от страна на ответника.

След като фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца и е издаден фискален бон към нея, който установява извършено касово плащане по фактурата, то съдът приема, че претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана. Посочените по-горе доказателства установяват, че сумата по процесната фактура е заплатена, поради което настоящият състав на съда счита, че предявеният иск за установяване дължимостта на сумата по процесната фактура се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

РС е отхвърлил иска като неоснователен, макар и по други съображения.

Настоящият състав на съда взе предвид представените пред настоящата инстанция доказателства, тъй като в производството пред РС фактически ответникът не е участвал лично. Същият е бил призоваван при условията на чл.47 от ГПК и бил представляван от особен представител. В производството пред настоящата инстанция ответникът е упълномощил лично адвокат, който да го представлява пред въззивната инстанция, участва лично в производството пред ОС, като представи и находящите се в него доказателства – екземпляр от издадената във връзка с договора фактура, както и фискален бон към нея за заплатената сума. Предвид представените пред настоящата инстанция доказателства, съдът направи изложените по-горе правни изводи за неоснователност на предявената претенция.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС Р. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 8 7 7 лева, 4 представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №44/15.05.2023г., постановено по гр.д.

№774/2022 по описа на Районен съд – гр.Р..

ОСЪЖДА ТД „М.****“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Р., кв. ****, да заплати на М. К. К., ЕГН ****, с адрес гр. Р., ул. **** сумата от 877лв. /осемстотин седемдесет и седем лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5