Решение № 685 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20211100901881 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, вр. с чл. 127 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищците И. И. П., ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И. П., ЕГН **********, действащи чрез Р. И. П., ЕГН ********** – майка и техен законен представител, чрез адв.В., твърдят, че са деца и единствени наследници по закон от първи ред на покойния си баща И.И. П., ЕГН ********** - бивш жител на град София, починал на 28.03.2021 г. Поддържат, че до смъртта си И.И. П. е бил съдружник в ответното дружество – „В.“ ООД, ЕИК *******, като е притежавал 25 дружествени дяла по 50 лева всеки, възлизащи на 1250 лева или 25 на сто от капитала на „В.“ ООД.

Излагат, че с молба с вх. № 19316 от 25.06.2021 г. и тримата ищци са заявили, че приемат наследството на баща си под опис, като изрично са заявили и че приемат под опис по 1/3 идеална част от стойността на притежаваните приживе от наследодателя 25 дружествени дяла по 50 лева всеки, възлизащи на 1250 лева или 25 на сто от капитала на „В.“ ООД.

Поддържат, че по тяхна молба е образувано гр.д. № 37021/2021 г. по описа на СРС, 89 с-в, по което е постановено окончателно Решение № 1891 от 27.07.2021 г., с което е допуснато приемане на наследство под опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН по отношение на стойността на притежаваните приживе от наследодателя им 25 дружествени дяла по 50 лева всеки, възлизащи на 1250 или 25 на сто от капитала на „В.“ ООД, при равни квоти от по 1/3 идеални части за всеки един от ищците. Твърдят, че стойността на притежаваните приживе от баща им дружествени дялове възлиза на 6 000 000 лева, предвид следните обстоятелства: на 30.06.2006 г. С.И.К. и И.С.К.-А. са учредили в полза на „В.“ ООД право на строеж върху 1

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ по скица от 863 кв.м., представляващ по скица ПАРЦЕЛ УПИ V-630 /пети за имот планоснимачен номер шестстотин и тридесет/ за квартал 4 по плана на гр.София, местността „Витоша - ВЕЦ СИМЕОНОВО“, с граници по скица: улица, парцел IV-631, улица и парцел VI-629, за построяване на следните жилищни сгради: жилищна сграда Блок А, с гаражи и подпокривно пространство на две нива, триетажна жилищна сграда Блок Б, с подпокривно пространство на две нива и 5 гаража във вътрешния двор между блок А и блок Б, съгласно одобрени архитектурни проекти. Сочат, че от бъдещите имоти на единия от собствениците на земята - С.К., са дадени като обезщетение: 1/ *******/ Магазин 1, блок Б; 4/ ******* а на другия учредител на правото на строеж - И.К.-А. са дадени като обезщетение: 1/ ******* Твърдят, че към 2008 година сградите са били напълно завършени и са с административен адрес: гр. София, ул. „******* (ул. „Проф *******). С нотариален акт № 108, том III, peг. № 39773, дело № 508 от 2008 г. на нотариус А. Чакъров, учредителите на правото на строеж - С.К. и И.К.-А., са прехвърлили на „В.“ ООД 82.036% идеални части от правото на собственост от посочения по-горе урегуилиран поземлен имот. Твърдят, че построените имоти са продадени на различни лица, а като се вземат предвид и тези, дадени като обезщетение - има данни, че са отчуждени следните имоти: Блок А: апартамент 3, апартамент 4, апартамент 5 (на ет. 0), апартамент 5 (на ет. 3), апартамент 5 (на ет. 4) , ателие 1, ателие 2, ателие 3, ателие 4, ателие 5, ателие 6, гараж 1, гараж 2, гараж 3; Блок Б: апартамент 2, апартамент 3, апартамент 4, апартамент 22, ателие 1, ателие 2, ателие 3, ателие 4, ателие 6, ат. 7, ателие 8, ателие 9, ателие 10, ателие 12, ателие 14; гараж 1; гараж 2 , гараж 3; гараж 4, гараж 5, гараж 6. Общо са били отчуждени 35 самостоятелни обекта в двете сгради, от които девет апартамента, седемнадесет ателиета и девет гаража. Поддържат, че всички останали обекти продължават да са собственост на „В.“ ООД. Ищците твърдят, че чистата стойност на актива на ответното дружество е 24 000 000 лева.

Молят на основание чл. 125, ал. 3, вр. с чл. 127 ТЗ, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „В.” ООД, ЕИК ******* да заплати на всеки от тримата ищци сума от по 2 000 000 лева, представляващи стойността на притежаваните приживе от баща им И.И. П. 25 дружествени дяла, всеки с номинал от 50 лева, от капитала на „В.” ООД, към 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Претендират присъждане на минимално адвокатско възнаграждение за оказвана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 36 ЗА.

С отговора на исковата молба ответникът „В.” ООД, ЕИК *******, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че изложените твърдения не отговарят на фактическото положение и на обективната истина, както и че не са подкрепени с доказателства.

Не оспорва, че ищците са единствени наследници по закон от първи ред на починалия съдружник И.И. П.. Не оспорва, че той е починал на 28.03.2021 г., с което на основание чл.

125 ал. 1, т. 1, предл. първо от ТЗ е било прекратено членственото му правоотношение в дружеството, съответно ищците като негови наследници по закон са провели процедура по 2 приемане на наследството на баща си под опис, включително и по отношение на притежаваните приживе от наследодателя им дялове в ответното дружество.

Намира, че по смисъла на чл. 125 ал. 3 от ТЗ оценката на стойността на дела на починалия И.И. П. следва да се направи на база балансовата стойност към 31.03.2021г., като се вземат предвид обстоятелствата от значение за определянето на тази стойност, по-конкретно, оценката на дела на починалия съдружник следва да се определи при съпоставка на актива на счетоводния баланс (дълготрайни материални активи, други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и пасива (задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). Намира, че ако сумата на актива е по-висока от пасива, разликата - чист актив, се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала.

Счита, че претендираният размер е напълно необоснован и не кореспондира с балансовата стойност - базира се единствено на голословни твърдения на ищците, неподкрепени с никакви доказателства. Сочи, че видно от ТРРЮЛНЦ, дружеството не е осъществявало дейност през 2021 г., 2020 г., 2019 г., 2018 г.

Поддържа, че чистият актив на дружеството е отрицателна величина (-237 000 лева) и към двата отчетни периода, поради което предявените искове се явяват неоснователни, необосновани и недоказани и моли да бъдат оставени без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно релевантните за спора факти относно възникването на членственото правоотношение между И.И. П. - наследодателя на ищците и дружеството, както и притежаваните от него 25 дружествени дяла всеки с номинал от 50 лева, установяващо се и от вписването в ТР. Не е спорно, че същият е починал през месец март 2021 г., както и относно наследствените права на ищците, установяващо се от приобщените документи.

Ищците са приели наследството на баща си по опис, в това число стойността за посочените дружествени дялове съгласно Решение № 1891 от 27.07.2021 по гр.д. № 37021/2021, 89 с-в на СРС.

Спорът се концентрира до това каква е балансовата стойност на дружествените дялове, притежавани от покойния И. И.ов П..

По делото е прието заключение на съдебно оценителна експертиза, както и съдебно счетоводна експертиза – основна и допълнителна. Макар допуснати като комплексна експертиза, съгласно заявлението на експертите поставените задачи не изискват съвместно заключение. Съдът кредитира заключенията, като те ще бъдат обсъдени в контекста релевантните по делото факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 127 от ТЗ, всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на 3 дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

В съответствие с правилото на чл. 125, ал.3 от ТЗ имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Съобразно трайната практита на ВКС, законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството, като дружественият дял е различен от ликвидациония такъв (Решение № 64 от 09.06.2009 по т.д. № 504/2008 на ВКС II ТО). Делът се определя въз основа на т. н. чист актив /без собствения капитал, резерви и финансов резултат/, а направената парична вноска не се включва в компонентите при определя на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участие на съдружника съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. При съставянето на междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобИ.е, себестойност, справедлива цена, която е цена според приложимите счетоводни стандарти /така решение № 64 по т. дело № 504/08 г.. решение № 224 по т. дело№ 765/2008 г.. решение № 81 по т. дело № 809/2010 г.. решение № 87 по т. дело № 468/2011 г.. решение № 120 по т. дело № 781/2011 г„ решение № 10 по т. дело №

502/2010 г„ решение № 100 по т. дело № 665/2011 г. на ВКС, ТК/. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала - чл. 127 ТЗ. В този смисъл, под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ. независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му (решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г.. I т. о., ТК) Следователно определянето на стойностно изражение на дружествения дял следва да се извърши при съпоставяне на актива и пасива, като в първия намерят отражение дълготрайните материални активи, другите нематериални и краткотрайни материални активи, а във втория - задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, като получената положителна величина се разпредели в съответствие с дела в капитала.

4

В контекста на горното, съдът не споделя доводите на ищеца за определяне стойността на дяловете по пазарната им стойност, доколкото е налице нормативно разрешение за начина на тяхното изчисление. В съответствие с това приетото заключение на съдебно оценителна експертиза е ирелевантно. Дори да е налице разликата между балансовата стойност на активите и пазарната им такава, счетоводно тя се отчита като преоценъчен резерв.

Доколкото зад преоценъчния резерв на дружеството не стоят реални негови активи, поради което и същият не следва да бъде отразяван в счетоводния баланс към релевантния по чл.125 ал.З ТЗ момент ( Решение № 71 от 18.12.2017 г., II Т.О. на ВКС).