Решение № 256 от 05.10.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Добрич, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200215 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. П., ЕГН ********** от гр. Д., против НП № 25-0851-000004/27.01.2025 г., издадено от Началник Група ОД на МВР Добрич, СПП Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

С жалбата се иска отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от жалбоподателя.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител изразява становище по жалбата, като я намира за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка и като прецени събраните доказателства и 1 становищата на страните, намира за установено следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, посочен като присъствал на описаното нарушение и при съставяне на акта, който надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „нямам възражения” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения (обяснения) по акта пред наказващия орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

В съставения на 01.01.2025 г. АУАН сер. GA № ... на жалбоподателя е вменено като нарушение, че на 01.01.2025 г. около 08.31 ч. в гр. Д., при движението си по бул. „...“ в посока изхода за гр. Б. управлява л. а. „...“ с рег.

..., като на кръстовището с ул. „...“ преминава на червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно производство обаче изложените в АУАН факти не са били потвърдени по безспорен и категоричен начин. Това е така, 2 тъй като и актосъставителят и свидетелят, посочен като очевидец на описаното в АУАН нарушение, са заявили в хода на съдебното заседание, че не си спомнят подробности по случая.

Така напр. актосъставителят М. Г. Г., след като се е запознал с АУАН е заявил следното: „Не се сещам много за случая. Подписът на актосъставител е мой. Бяхме излезли от КАТ на кръстовището на бул. „...“ с Г. М.. Автомобилът се движеше срещу нас, в обратна посока от светофара на бул. „...“ посока КПП Б. Тогава забелязахме, че автомобилът преминава на червен сигнал. Колегата Г. М. беше с мен в автомобила. Аз бях водач на служебния автомобил.“ Св. М. от своя страна пък заявил, че е минало доста време и изобщо нищо не помни.

Въпреки че АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които в достатъчна степен да подкрепят направените в него констатации.

Така напр. видно от показанията на актосъставителя, патрулният автомобил се е намирал в противоположната посока на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя и от показанията на полицейските служители, доколкото те са посочили, че ние си спомнят подробности, не може да се установи как те са установили или приели, че жалбоподателят е преминал на червено. Логично е те да не са имали пряка видимост към секцията на светофара, важаща за насреща движещите се автомобили и да са стигнали до извода за извършване на вмененото нарушение по друг начин – анализирайки сигналите на уредбата, от който анализ да се извежда, че П. е преминал на червен сигнал. В обстоятелствената част на обжалвания АУАН също липсва подобно описание и изводи от страна на актосъставителя.

Следователно, доколкото от доказателствата по делото не би могло да се установи по безспорен и категоричен начин, че наказаното лице е извършило вмененото нарушение, то съдът приема, че същото се явява недоказано, доколкото констатациите в АУАН не се явяват подкрепени от показанията на свидетелите Г. и М..

Съдът счита, че показанията на двамата полицейски служители не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

В конкретния случай, по делото не бяха събрани безспорни доказателства, че жалбоподателят П. е преминал на забранен светлинен сигнал през процесното кръстовище. Това е така, доколкото полицейските служители не са видели сигнала с очите си, а поради липсата на спомен у тях не би могло да се изведе логична връзка между останалите сигнали в светофарната уредба и сигнала, важащ за жалбоподателя.

Горният анализ на свидетелските показания възпрепятства съда да приеме за безспорно доказано описаното в АУАН административно нарушение. Доколкото всяко съмнение се тълкува в полза на наказаното лице, 3 съдът следва да отмени обжалваното НП поради недоказаност.

Предвид изложеното дотук, съдебният състав намира, че вмененото на С. Т. П. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.

Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.

Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание на жалбопдоателя, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са били сторени разноски.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0851-000004/27.01.2025 г., издадено от Началник Група ОД на МВР Добрич, СПП Добрич, с което на С. Т. П., ЕГН ********** от гр. Д., за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4