Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 276/2025
Вид
Решение № 70
Подписан
18.05.2026
Състав
Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Я. Д. Я.в

Членове:

Даниела П. К.а

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Я. Д. Я.в Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600276 по описа за 2025 година

С присъда №35/16.05.2025г. по нохд №1705/2024г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимите М. И. Р. и Я. И. Р. за виновни в това, че на 14.08.2022 г. в с. Градинарово, общ. Провадия, в съучастие помежду си като съизвършители умишлено умъртвили Ж.Ж.Г., поради което и на основание чл.115, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.54 от НК им наложил наказания лишаване от свобода за срок от седемнадесет години – на М. Р., и осемнадесет години на Я.

Р., като ги оправдал по първоначално предявеното им обвинение п о чл.116 ал.1 т.6 пр.2, вр. чл.115 от НК убийството да е извършено по особено мъчителен начин за убития. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС съдът постановил подсъдимите М. Р. и Я. Р. да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК било зачетено времето, през което подсъдимите М. Р. и Я. Р. са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите М. И. Р. и Я. И. Р. като са осъдени да заплатят солидарно : - на гражданския ищец И. Ж. Ж. ЕГН ********** сума в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат 1 на престъплението по чл.115 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата до пълния му размер от 150 000 лв. като неоснователен; - на гражданския ищец Н. Ж. Ж.

ЕГН ********** сума в размер на 100 000 лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.115 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата до пълния му размер от 150 000 лв. като неоснователен

В тежест на подсъдимите са възложени и разноските по делото, както и държавната такса върху уважените граждански искове. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.М. Н. в качеството й на защитник на подс.М. Р., в която се правят възражения за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал, за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане към въззивния съд за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, алтернативно се иска намаляване на наказанието.

Постъпила е въззивна жалба и от адв.Д. П. в качеството му на защитник на подс.Я. Р., в която също се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения, за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, алтернативно се предлага намаляване на наказанието.

Подадена е въззивна жалба и от адв.Т. Р. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Н. Ж.. Жалбата е бланкетна, изразява се в найобщ вид недоволство от оправдателната част на присъдата, без да се отправя към въззивния съд каквото и да било искане.

В съдебно заседание защитниците на подсъдимите поддържат жалбите си – настояват за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно – за намаляване на наказанията.

Частният обвинител Н. Ж. и повереникът й адв.Т. Р. поддържат също жалбата, като вече към съда се отправя искане – подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 НК.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище жалбата на частното обвинение да бъде уважена – т.е. да се 2 постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по първоначално предявеното им обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 НК.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:

Жалбите на подсъдимите са частично основателни, а тази на частното обвинение - неоснователна.

І.Установява се от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимите М. И. Р. и Я. И. Р. са братя близнаци и живеели в с.

Градинарово, обл. Варненска, в различни домакинства. На 13.08.2022 г. вечерта възникнал конфликт между подс. Я. Р. и Ж.Г. от с. Градинарово, при който последният счупил стъклата на автомобила на Я. Р.. Същата вечер М. Р. и Я. Р. неколкократно се обадили на тел. 112 за да уведомят полицията за счупването на стъклата на автомобила, като в единия от разговорите М. Р. споменал, че може да „надупчат“ Ж.. Ж.Г. бил задържан от полицейските служители и след това освободен. На следващия ден – 14.08.2022 г., подс. М.

Р. бил извън града, в с. Друмево, където консумирал бира. Я. Р. отново го потърсил, не го намерил, но разбрал, че ще се прибере скоро. Тогава облякъл работен гащеризон и яке, сложил в джоба си нож, отвертка и ръкавици и се отправил към дома на майка си да изчака М. Р.. След като той се върнал двамата решили да намерят пострадалия Г. и да му потърсят сметка за стореното. Подс.М. Р. бил облечен с дънки и риза с къс ръкав – подходящо за времето облекло, а Я. Р. – със зимно яке и панталон, тип работни дрехи, оранжеви със светлоотразителни ивици по тях. Обут бил с работни обувки, тип войнишки кубинки. Я. Р. взел със себе си дървена сопа (греда), която била дръжка от брадва, а М. Р. както обикновено носел със себе си нож, прибран в кания на кръста му – факт добре известен на брат му . С колата на М. Р. минали през дома на пострадалия Г., но не го открили. Решили, че може би е на центъра на селото и се насочили натам. Когато братята пристигнали на центъра на с. Градинарово там били множество техни съселяни – свид. Д. К., свид. О.Т., свид. К. И., свид. Г.П., свид. К. С., свид. А.А., свид. А.А., свид. В.Т., свид. Р. Я.в, свид. С.И., свид. Е.А., свид. А.С., свид. С.К. и свид. М. И.. Подс.

М. Р. слязъл от автомобила и попитал хората наоколо дали са виждали Г., но те му отговорили отрицателно. Същевременно Ж.Г. бил до „Веселото кебапче“ – заведение за бързо хранене в непосредствена близост. М. Р. го забелязал, отишъл до автомобила, извикал брат си Я. Р., който излязъл държейки сапа, а М. Р. извадил носения от него нож. Когато Г. ги видял побягнал към училището на селото. М. Р. бил напред и държал извадения нож, а след него Я.

Р., който държал брадвената дръжка. Двамата подгонили Г.. Приближили 3 оградата на училището и Я. Р. видял, че брат му М. Р. не може да догони Г., поради това го изпреварил и хвърлил дървения сап към пострадалия с цел да го повали. Ударил го по краката, вследствие на което Г. паднал на земята. Г. тръгнал да се изправя и понечил да вземе сапа, но Я. Р., който вече бил стигнал до него, го ритнал с крак в областта на главата, с което го повалил на земята по гръб. В този момент пристигнал и М. Р., застанал/седнал върху падналия на земята Г. и му нанесъл два удара с ножа, който държал – и двата в областта на гръдния кош, вляво – един по предната предмишнична линия и един по задната предмишнична линия. Когато видели случващото се, свид. К.

И. и свид. Г.П. отишли до боричкащите се за да ги разтърват и помогнат на Г..

Свидетелите възприели нанасянето на удари с нож от страна на М. Р. по Г..

Свид. А.А., който бил студент по медицина, чул суматохата от магазина, в който се намирал. През прозореца видял пострадалия Г. да лежи на земята до оградата на училището и чул виковете на съселяните си, че същият е убит. А. се насочил към мястото на лежащия на бегом с цел да окаже първа помощ.

При пристигането на А. Г. все още бил жив - дишал, но бил неконтактен. На място до пострадалия бил и свид. К. И. като двамата обърнали Г. по гръб (който бил в ембрионална поза-по корем и със свити колене) и намокрили лицето му. Свид. А. видял прободна рана в областта около гърдите на Г.. Свид.

И. също възприел прободни рани по тялото на Г.. Състоянието на пострадалия се влошавало, пулсът му се забавял докато не изчезнал съвсем. След пристигането на свидетелите на място братята се запътили спокойно обратно към автомобила си като застанали отстрани на кебапчийницата. Свид. К. се приближил до тях и отнел сапа от ръцете на Я. Р.. Размахал го пред М. Р. и поискал да разбере къде е ножа. Оръжието все още било в дясната ръка на М.

Р., който го пуснал на земята по команда на свид. К.. Последният затворил подс.М. Р. в тоалетната в близост и се върнал при Я. Р. за да не избяга докато дойдат органите на МВР. Я. Р. стоял спокойно и не правил опити за бягство или укриване. Свид. О.Т. се обадил на телефона 112 за да съобщи за случилото се. На местопрестъплението пристигнали екипи на СМП и полицията.

Полицейските служители задържали двамата подсъдими. Лекарите констатирали, че Ж.Г. е починал.

ІІ. По жалбата на подсъдимите и защитата

Жалбите на подсъдимите, подадени от защитниците им, имат много общо помежду си – и в двете се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при оценъчната дейност на съда, за нарушение на закона, допуснато с постановяване на осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими при липса на категорични за това доказателства, както и за явна несправедливост на наложените наказания.

И двете са частично основателни – що се касае за възраженията за явна 4 несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.

До изложената по-напред и възприета и от въззивния съд фактология първостепенният съд е достигнал след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съдържащи се в гласните и писмени доказателствени средства. Резерви настоящият съд има единствено по отношение броя на ударите, нанесени от подс.Я. Р. на пострадалия Г., за което ще стане въпрос понасетне. Иначе фактическите изводи на окръжния съд са напълно споделяеми и от въззивния, тъй като намират пълна подкрепа в доказателствата по делото, които следва да се отбележи са непротиворечиви – с изключение на обясненията на двамата подсъдими, което има своето логическо обяснение.

Доколкото обаче на критика е подложена оценката на тези доказателства, то те следва да бъдат разгледани отново в тяхната съвкупност :

Гласни доказателствени средства

Деянието е извършено около 20.30 часа на 14.08.2022г. на центъра на с.Градинарово, недалеч от магазина за хранителни стоки и заведение за бързо хранене. Поради тези причини е имало много хора, голяма част от които са разпитани като свидетели и са очевидци на случилото се като са се намирали на около 30-40 метра от произшествието. Такива са О.Т., Р. Я.в, Г.П., К. И., а.

Ю., М. И., Д. К., А.А.. Както е отбелязал първият съд техните показания са последователни, и ако и да има някакви разлики в детайлите те са несъществени. Свидетелите О.Т., Р. Я.в, Г.П., К. И., а. Ю., М. И. са видели пристигането на двамата подсъдими, гонитбата на пострадалия, който като видял подсъдимите и побягнал. Всички са категорични, че Я. Р. носел със себе си сап, който хвърлил по Г. вследствие на което последният се спънал и паднал на земята. Факт, който се признава и от подсъдимите. Понечил да стане и да вземе сапа, но в този момента Я. Р. се приближил до него и му нанесъл удар с крак – с „кубинка“ както твърдят някои от свидетелите (и също се признава от подсъдимите). От удара Г. паднал по гръб и в този момент пристигнал и подс.М. Р., който застанал на гърдите му и започнал да му нанася удари.

Голяма част от свидетелите тъй като били по-далеч не възприели ножа в ръката на М. Р. – помислили, че го удря с юмруци – нанесъл според тях няколко удара. Св.К. И. (чийто показания, дадени пред съда по нохд №723/2023г. са били включени в доказателствения материал по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК) е бил най-близко до случващото се, тъй като тръгнал да помогне за прекратяването на побоя. Той и св.Г.П. (който се приближил да види какво става) видяли как М. Р. нанася удари с нож по тялото на Г.. Всъщност К. И. и св.А.А., който дошъл след него, били единствените до пострадалия и правили опит да му окажат помощ. Св.Д. К. (бивш полицейски служител) пресрещнал подсъдимите след деянието и на метри от произшествието – Я. Р. носел сапа, а М. Р. – нож. Св.К. взел от ръцете на Я. Р. сапа, а подс.М. Р. накарал да пусне 5 ножа на земята. За този съд по крайно категоричен начин е установено, че подс.Я. Р. хвърлил сапа по Г. и го спънал, след което при ставането му от земята го ритнал с крак в главата и пострадалият отново паднал на земята по гръб, като след това му били нанесени два удара с нож от М. Р.. Това се изтъква повторно, тъй като първият съд е приел, че Я. Р. нанесъл и удари с юмруци в главата на пострадалия – такива доказателства по делото не съществуват. От всички свидетели очевидци единствено Д. К. твърди, че след като и М. Р. пристигнал започнало „някакво боричкане и нанасяне на някакви удари с ръце“, но без да уточнява кой нанася ударите. С оглед показанията на останалите свидетели, някои от които са категорични, че Я. Р. след удара с крак други удари не е нанасял и стоял отстрани и гледал, следва да се приеме, че това е така. Този извод обаче не изключва участието на Я. Р. в изпълнението на престъплението. Всъщност получените от пострадалия увреждания извън причинилите смъртта прободно-порезни рани са ожулвания по външната повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица, които биха могли да са в резултат от удари с дървен сап, разкъсно-контузна рана по лявата вежда, кръвонасядания по лявата ушна мида, ожулвания по десен лакът и дясна предмишница. Последните биха могли да са получат и от падането на пострадалия, както и от ритника в областта на главата му. Т.е. не предполагат и други удари. Това детайлизиране са налага включително и поради направеното от страна на защитата на Я. Р. възражение, че освен двата удара други не е нанасял, което очевидно е така.