Решение № 240 от 02.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. С., 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Ап. -. С. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600518 по описа за 2022 година С присъда от 02.03.2022 г. на ОС-Враца, постановена по НОХД № 251/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимите А. Б. А. /с ЕГН **********/ и М. Ц. Д. /с ЕГН **********/ са признати за ВИНОВНИ в това, че на 05.08.2020 г. за времето от 18,00 часа до 20,30 часа в с.

***, в съучастие като съизвършители в мазе на нефункциониращо бивше източно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ умишлено са умъртвили В. П. С. на 40 години от с. ***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 вр чл. 54 НК са осъдени, както следва:

-подсъдимият А. Б. А. - на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б." а" ЗИНЗС.

-подсъдимият М. Ц. Д. на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б."а" ЗИНЗС.

С присъдата на основание чл.59 ал.1 т.1 НК е зачетена изтърпяната част от наказанието по мярка за неотклонение "задържане под стража" и за двамата подсъдими, считано от 08.08.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата подсъдимите А. Б. А. и М. Ц. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Н. С. Д., М. С. П. и Г. С. И. по 10 /десет хиляди/ лева, на К. С. Й. - 30 /тридесет хиляди/ лева обезщетения за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва 1 считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част до пълния размер предявените искове са отхвърлени.

С присъдата подсъдимите А. Б. А. и М. Ц. Д. са осъдени да заплатят на пострадалите Н. С.

Д., М. С. П., Г. С. И. и К. С. Й. сумата 2000 /две хиляди/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С присъдата всеки един от подсъдимите А. Б. А. и М. Ц. Д. е осъден поотделно да заплати по сметка на ОД МВР Враца сумата в размер на 7761.41 лева направени разноски по ДП и по 601.02 лева-направени разноски в съдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт, както и солидарно да заплатят държавна такса в полза на Врачански окръжен съд 2400 лева.

С присъдата е постановено веществените доказателства чифт черни на цвят маратонки, къси панталони, сини на цвят с етикет с надпис "M.N. JEANS" и бежова на цвят тениска с надпис „Умбро" да се върнат на подсъдимия А. Б. А., а веществените доказателства 1 бр. черни на цвят къси панталони, с бял кант с надпис „TRUST", 1 бр. синя на цвят тениска; чифт сини на цвят маратонки, с бяла подметка марка „RUNNER’S" и сини на цвят боксерки, с бяло-син ластик да се върнат на подсъдимия М. Ц. Д..

С присъдата е постановено отнемане в полза на държавата и унищожаване чрез изгаряне, след влизане на присъдата в законна сила, по отношение на останалите веществени доказателства.

Срещу така постановената присъда в осъдителните й части спрямо подсъдимия М. Ц. Д. е постъпила въззивна жалба от защитника му - адвокат Г. Г. - с оплаквания, че е постановена в нарушение на материално-правните и процесуално-правните разпоредби. В жалбата се сочи също, че необосновано, неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства окръжният съд погрешно е определил подсъдимия Д. като извършител на деянието и че по тази причина го е осъдил само въз основа на предположения, без наличието на категорични и несъмнени доказателства в подкрепа на обвинението за извършено такова престъпление.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба на адвокат Г. Г., защитник на подсъдимия Д., се излагат доводи, че за да признае подсъдимия М.Д. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.116 ал.1т.6 пр.2 и 3, вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, окръжният съд е приел фактическа обстановка, различна от действително установената от доказателствата по делото, като е приел за установени обстоятелства, които в действителност не са доказани по несъмнен и категоричен начин, превратно е тълкувал доказателства по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, като в отделни и съществени елементи не се е произнесъл и не е посочил доводи по повдигнатото обвинение, с което е нарушил разпоредбата на чл.14 ал.1 и чл.102 от НПК.

Сочи се, че в мотивите си първият съд приема на базата на възприетите фактически обстоятелства и констатации и въз основа на анализа на доказателствения материал поотделно и в логическа взаимовръзка от обективна и субективна страна,че подсъдимите А.

2 и Д. в съучастие като съизвършители на 05.08.2020 г. за времето от 18.00 часа до 20.30 часа в с.***, в изоставено мазе на училище „Св.Св.Кирил и Методий“ умишлено са умъртвили В.

П. С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост. Твърди се обаче, че така приетото от окръжния съд не отговаря на действителната фактическа обстановка. Акцентира се, че за да приеме горното, първостепенният съд изцяло се позовава при излагането на приетата от него фактическа обстановка на обясненията на единия подсъдим - А. и че кредитира обясненията на този подсъдим като достоверни само, защото не отричал вината си и признавал, че е осъществил по-тежката част от изпълнителното деяние. Претендира се обаче, че в същото време окръжният съд не сочи, че този подсъдим е давал няколко пъти обяснения, които нито са логични, нито са последователни, а напротив - всеки път са различни по отношение на важни факти и обстоятелства, свързани както с неговото участие в изпълнителното деяние, така и с участието на другия подсъдим. Заявява се, че именно в тази връзка се очертават редица противоречия между тях самите, така и съпоставени с други писмени и гласни доказателства и че тези противоречия не са били преодолени в хода на съдебното следствие и не дават възможност да се установи действителната фактическа обстановка. В тази връзка защитникът отбелязва и факта, че при излагане на фактическата обстановка от окръжния съд, както и при анализа на гласните доказателства, този съд изцяло е игнорирал обясненията на другия подсъдим-Д., неправилно ги е приел само за защитна позиция, без излагане на конкретни доводи защо е направил това, при положение, че същите са и логични, и последователни и през двете фази на съдебното производство. Твърди се, че игнорирането на тези съществени обстоятелства, по които дава обяснения подсъдимия Д., сочат на непълнота и необективност при анализа на доказателствата, както и че тази непълнота при установяване на фактическата обстановка е от съществено значение в настоящия случай, тъй като при така предявеното обвинение по отношение на подсъдимия Д. се касае за твърдение, че същият е извършил убийство от една страна, а от друга страна, че това е сторено в съучастие като съизвършител с подсъдимия А.. Заявява се, че тази липса на конкретика е от съществено значение, тъй като на практика същественият елемент от повдигнатото обвинение - извършване на деянието в съучастие при условията на съизвършителство - изобщо не е установен от първоинстанционния съд. Твърди се, че в мотивите на съда не е изложено становище по този изключително съществен въпрос. В тази връзка се развиват оплаквания, че от мотивите на съда не може по никакъв начин да се направи извод какви са конкретните действия на всеки един от подсъдимите, за да може да се направи извод относно формиране и реализиране впоследствие на умисъла за извършване на деянието както от обективна, така и от субективна страна именно при тази форма на съучастие. Сочи се, че този недостатък е заложен още с изготвянето и внасянето на обвинителния акт от прокуратурата, от прочита на който по никакъв начин не може да се направи извод с какви или какво действие подсъдимият Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК. Претендира се, че липсва каквото и да било описание на действия от негова страна в тази насока, респективно че липсва каквото и да било описание или пък 3 твърдение относно съизвършителството заедно с другия подсъдим, като по делото нито е установено, нито пък се твърди изобщо кой от подсъдимите каква роля е имал при осъществяване фактически на деянието при тази форма на съучастие, за което са признати за виновни; какви са били уговорките между тях; имало ли е изобщо такива; кой какви конкретни действия е извършил и извършил ли е такива, а от там да се направи и извод относно умисъла на всеки един от тях и в крайна сметка да се установи, че има извършено деяние, че то е извършено виновно и от кого. Твърди се, че на тези въпроси не е даден обективен отговор, произтичащ от всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поддържа се становище, че липсата на конкретика относно съществените факти и обстоятелства, свързани с конкретното обвинение по отношение на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, произтичаща още при изготвянето и внасянето на обвинителния акт, не дава възможност да се направи извод относно това, че подсъдимият е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъплението, за което е обвинен. Твърди се, че този порок е залегнал и в мотивите на съда при постановяване на присъдата.

С оглед така изложеното изготвилият допълнението към жалбата защитник намира, че обвинението срещу М. Ц. Д. по чл.116 ал.1т.6 пр.2 и 3, вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК не е доказано и че окръжният съд е направил едностранчив, непълен и необективен анализ на действителната фактическа обстановка, игнорирал е част от установените факти и не е дал отговор на направените от защитата възражения. По тези съображения моли присъдата да бъде отменена в частта, с която подсъдимият Д. е признат за виновен и да бъде постановена друга, с която да бъде признат за невиновен и да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу него граждански искове като неоснователни и недоказани.

Алтернативно защитникът моли, ако бъде прието, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на мотивите относно съществени факти и обстоятелства, едностранчива и некоректна оценка на установените факти и на направените от защитата възражения по съществени елементи от обвинението, да бъде отменена изцяло присъдата и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът от САП моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че от събраните доказателства безспорно може да се направи извод, че подсъдимите са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение.

Заявява, че всички изготвени експертизи и показанията на разпитаните свидетели водят до единствения категоричен извод за съпричастност на подсъдимите към извършеното престъпление и че тези доказателства се подкрепят и от обясненията на подсъдимия А..

Сочи, че е установено по категоричен начин, че двамата подсъдими са действали при общност на умисъла в извършване на престъплението, както и че видно от експертизите действията на всеки един от тях биха довели до причиняване смъртта на пострадалия. С оглед на това моли да бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд - Враца в нейната цялост.

В заседанието пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия А. Б. А. в лицето на адвокат Т. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалбата на подсъдимия М.Д. като 4 неоснователна и да бъде потвърдена присъдата на ОС-Враца като правилна и законосъобразна. Твърди, че от събраните по делото доказателства се доказва по един несъмнен и категоричен начин, че двамата подсъдими в съизвършителство са извършили посегателството върху пострадалия, в резултат на което е настъпил леталния изход. С оглед на това моли да бъде оставена в сила присъдата на първоинстанционния съд.