Акт № 180 от 28.10.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Тетевен, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330101157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.

Образувано е по искова молба на П. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. *******, община Тетевен, ул. „***********“ № 11, чрез адв. П. САК, срещу Ф. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, област Ловеч, ул. „***********” № 6.

В исковата молба се твърди, че ищецът С. е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 14386.****.* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село *******, Община Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Гераня“, с площ от 2147 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята при неполивни условия: 9, номер по предходен план: 044001. Сочи се, че ищецът не разполага с документ за собственост, като до скоро имотът бил със статут Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал.

1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, издаден от ПК гр. Тетевен.

Твърди се в исковата молба, че родителите на ищеца С. не са го заявили за възстановяване. Майка му Д. М. С. и баща му А. И. С. не го заявили, защото винаги са го считали за свой, като без прекъсване са го владели. Те го били наследили от своите родители и го владели непрекъснато повече от 70 години. Придобили го по давност с изтичането на дългата придобивна давност от 10 години. Обработвали го и построили дървена стопанска постройка в него.

Твърди се, че след смъртта на А. И. С., съпругата му Д. М. С. продължила да обработва процесният имот, като засаждала и отглеждала картофи и различни видове зеленчуци. Престанала да го обработва през 2022 г., когато се разболяла и физически не можела да работи. Около 2 години имотът стоял необработен, като съответно обрасъл с нежелана растителност - трева и храсти. През 2024 г. грижата за имота била поета от ищеца П. С.. Пролетта той изчистил имота от растителността. Поправил дървена постройка - навес.

Изчистил я. Поправил покрива. От тогава до момента го обработвал като садял и отглеждал 1 плодове и зеленчуци. Ходел почти всеки ден в него. Сочи, че никой до момента не оспорвал владението му, тъй като всички знаели, че имота е негов. Заявява, че през цялото време Ф.

А. С. не е владяла имота, не е ходила в него, не го е обработвала, не се е грижила за построената в него стопанска постройка. Не е ходила в имота, дори когато се е стопанисвал от тъщата й Д.. До 2024 г. имотът бил владян от Д. М. С., а след пролетта на 2024 г. владението и грижите върху имота продължили от сина й - ищецът П. С..

Ищецът заявява, че на 30.05.2026 г. Ф. А. С. срещнала П. С. и му казала, че се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, на основание придобивна давност и владение продължило повече от 10 години на процесният имот.

Ищецът останал учуден, защото не бил виждал Ф. С. да ходи в имота и да прави нещо в него. Точно обратното самият той го владеел. Бил я виждал само да минава по улицата пред имота. Сочи, че ответницата никога не го е владяла - Ф. С. е снаха в семейството и тя никога не е обработвала процесния имот. Още повече, че те по роднински се били разбрали П. С. да отстъпи дела си в наследствената къща, която останала след неговите родители, а брат му А.

А. С., който е съпруг на Ф. С. да му отстъпи дяла си в поземления имот с идентификатор 14386.****.* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село *******.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС да приеме за установено, че по отношение на ответницата Ф. А. С., ЕГН **********, че П. А. С., ЕГН **********, е собственик на 1/3 (една трета) идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 14386.****.* (четиринадесет хиляди триста осемдесет и шест точка четиридесет и четири точка едно) по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село *******, Община Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Гераня“, с площ от 2147 кв.м.

На следващо място ищецът моли съдът отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от 26.05.2026 г. - № 131, том първи, рег. № 906, HOT. дело № 121 от 2026г. на нотариус Ивайло Иванов с рег. № 305 на Нотариалната камара, район на действие PC Тетевен.

В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от Ф. А. С., ЕГН **********, чрез адв. С. от ЛАК, с който отговор ответницата изцяло оспорва предявената искова претенция.

Сочи се от ответницата, че не отговаря на истината твърдението на ищеца в исковата молба, че „винаги е владял“ процесният недвижим имот. Твърди, че се снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка за собственост № 131, том I /първи/, рег. № 906, HOT. дело №121 от 2026 г. на Нотариус Ивайло Иванов, с рег. № 305, на Нотариалната камара, с район на действие - PC Тетевен. Твърди се, от ищцата, че се касае за поземлен имот с идентификатор 14386.****.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в Местност „Гераня”, с площ от 2147 кв.м.

На следващо място ответницата заявява, че за да се снабди с този нотариален акт, е спазила закона, като е представила всички необходими документи, а свидетелите са доказали, под страх от наказателна отговорност, че именно Ф. С. е владяла в продължение на повече от 10 години имота, което е известно на всички живущи в района. Заявява, че нито едно твърдение на С. в ИМ за владение от негова страна и липса на основание за давностно владение от страна на ответницата не е вярно. Сочи, че С. никога не е владял лично или чрез друго лице имота. Не го е ползвал, не е правил ремонти на стопанската постройка. Не познава имота. Известно е на ответницата, че между ищеца П. С. и съпруга й А. С. никога не е имало уговорки, нейният съпруг да му отстъпи дела си в поземлен имот с идентификатор 2

14386.****.*, а и не й е известно, съпругът й да има документ за собственост на идеални части от имота. Сочи, че от приложените към ИМ доказателства, които в действителност са приложенията към Нот. акт за собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № 131, том I /първи/, рег. № 906, нот. дело № 121 от 2026 г. на Нотариус Ивайло Иванов, с рег. №305, на Нотариалната камара, с район на действие - PC Тетевен не става ясно, какво доказва ищеца пред съда - придобиване по наследство или по давност.

Отделно от изложеното, за ответницата не става ясно, защо ищецът С. иска да бъде отменен изцяло Нотариалния акт, след като претендира само 1/3 идеална част. Следвало да посочи, кои са лицата, които трябва да са собственици на останалите 2/3 идеални части, а ако това не е ответницата, другите лица следва да бъдат конституирани като страни по делото.

Съдебният състав със свое Определение № 458 от 11.08.2026 г., по настоящето дело е изготвил доклад по делото, приет от страните без възражение. С доклада по делото съдебният състав е определил правната квалификация на предявените искове, като такива по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата Ф. А. С., ЕГН **********, че П. А. С., ЕГН **********, е собственик на 1/3 (една трета) идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 14386.****.* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село *******, Община Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Гераня“, с площ от 2147кв.м., както и предявена претенция по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка за собственост № 131, том I /първи/, рег. № 906, HOT. дело №121 от 2026 г. на Нотариус Ивайло Иванов, с рег. № 305, на Нотариалната камара, с район на действие - PC Тетевен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установи се, от представените по делото доказателства, че ответницата С. се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка за собственост № 131, том I /първи/, рег. № 906, HOT. дело №121 от 2026 г. на Нотариус Ивайло Иванов, с рег. № 305, на Нотариалната камара, с район на действие - PC Тетевен. Касае се за поземлен имот с идентификатор 14386.****.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *******, община Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в Местност „Гераня”, с площ от 2147 кв.м.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 44 от 03.06.2026 г., издадено от кметство с. *******, община Тетевен, област Ловеч се установи, че починалите А. И. С., починал на 07.08.2015 г. б.ж. на с. ******* и Д. М. С., починала на 17.04.2025 г. б.ж. на с.

*******, са оставили наследниците П. А. С., настоящият ищец, Р. А.а С. и А. А. С., починал на 03.01.2022 г., оставил за свои наследници преживяла съпруга – Ф. А. С., настоящата ответница по делото и две деца Р. А.ова Бочева и Алина А.ова А.а.

За изясняване на обективната истина по вещният спор, както и с оглед защитните тези на страните в производството съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели.

Свидетелят М. Е. И., заяви пред съда, че познава П. С. и неговите родители. Имали имот в с. ******* в местността „Герана“ наследство от дядо му. Имота е близо до имот на свидетеля. Свидетеля сочи, че имота е застроен, строил го е майка и баща на П.. Една колиба и сайван са застроени, там си гледал кравите баща му. Свидетелят не може да каже кога са строени тези постройки, горе-долу 1986-1987 г. До смъртта на бащата и майката на П. С., те стопанисвали имота, а след смъртта им свидетелят е виждал П., че го чисти, но не 3 знае на кой е целия имот. Баща му починал през 2015 г., майка му 2025 г. П. го чистил след смъртта им. Свидетеля познава Ф. тя му е първа братовчедка. Сочи, че тя изобщо не е ходила на този имот. Свидетелят заяви, че имотът се ползвал от бащата и майката на П. докато починали, друг там не е ходил. Баща му спял там. Баща му направил сайван там си гледал кравите и овцете. Баща му на П. постоянно живеел там след като си направил колибата и сайванчето. Имал и друга къща, но там не е спал, той си спял на колибата. Жена му спяла в къщата, където си живеят и ходела при него да работят имота. Баща на ищеца починал 2015 г. след 2015 г. никой не гледал животни. Майка му ходела да го работи, чистила, копаела, садяла царевица, картофи. Свидетеля не можа да каже дали Ф. се е грижила за майката на П.. Майката на ищецът починала 2025 г., това е майката на П. и майка на съпругът на Ф..

Свидетелят М. А. Г., сочи, че познавал родителите на П., много трудолюбиви хора били. Имотите им били на разстояние едното на 500-600 м, другото на 150 м и като минавал да си накоси за кравата сенце и минавал покрай тях. Сочи, че бащата на ищецът С. лично си направил самалъче и оборче. Сочи, че жена му и майка на ищеца, си обработвали земята.

Знае свидетеля, че това място било по наследствено на майката на ищеца. Свидетеля сочи, че бащата на ищеца П. С. е строил оборче. Баща му ползвал имота, имал крава, майка му обработвала земята. Сочи свидетеля, че след смъртта на бащата на С., майка му постоянно ходела, била много трудолюбива. П. минавал и някой път карал малко сено от време на време. Свидетеля заяви, че човекът, който изградил самалъка имал двама синове единият е ищецът С., а другият починал. Другият имал съпруга, свидетелят я виждал няколко пъти.