Решение № 187 от 10.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ямбол, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500240 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юрк. Т. С. против Решение № 260023/16.05.2022 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. № 1009/2019 г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на М. И.

Б. с ЕГН ********** от гр.*******, със съдебен адрес в гр.*********, адв. В.М., на основание чл.178, ал.1, т.З, вр. с чл. 187. ал.5. т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред, преди изм. ДВ бр.

50/2020г./ следните суми: сумата от общо 1419.72 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.12.2016г.31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.12.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 139.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите /за периода от 31.12.2016г. до 31.09.2019г./ по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда - 31.12.2019г., както и направените от последния разноски по делото в размер на 439.11 лева, както и ДТ и разноски за вещо лице по сметката на ЯРС. С посоченото решение не е уважено искането на въззиваемия М. Б. за заплащане на разноски по делото над уважения размер от 439, 11 лв. до претендирания такъв от 1200 лв.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, със заявен аргумент за неправилно прилагане и тълкуване на нормативната уредба, регулираща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд на служители, чийто служебни правоотношения попадат в приложното поле на ЗМВР. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Оспорва се подхода на първоинстанционния съд към приложимия материален закон с довод за неправилен прочит на системата препращащи 1 норми, заложена в КТ, доколкото в специалните ЗДСл и ЗМВР не се съдържа непряко препращане към нормите на КТ при неуредените в тези закони случаи. Изтъква се, че в специалните закони само в изрично обособени нормативни хипотези е кодифицирана система от конкретни преки препращащи норми към КТ, /напр. чл.38а, ал.3 ЗДСл, чл50а,ал.2 ЗДСл, чл.180, ал.1- ал.4 ЗМВР/. Твърди се, че по законова делегация на специалните закони, в случая на ЗМВР е приета : Наредба № 8121з776 от 29.07 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която е действала за процесния период и именно тя е приложимата поднормативна рамка към съдържанието на правоотношението на ищеца с оглед неговото качество на държавен служител по см. на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР.

Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР ,а наредбата приета на осн. чл.187, ал. 9 ЗМВР не създава основание за превръщане на нощния труд в дневен, нито е предвиден коефициент за преобразуването на нощни часове в дневни. Предвид еднаквата нормална продължителност на работното време през деня и през нощта по ЗМВР, се получава коефициент 1, или за правоотношенията на държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен. В защита на тази правна теза се посочва, че разпоредба за превръщане на часовете нощен труд в дневни с коефициент 1, 143 не съществува в относимата към исковия период наредба, което е в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът претендира за относимост на постановеното решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. образувано по преюдициално запитване от районен съдЛуковит. Отделно от това навежда, че дори и при прилагане на трудовите норми по КТ, уреждащи заплащането на нощен труд, а не специалният ЗМВР, коефициент за преобразуване на нощни часове в дневни не е предвиден, като в тази връзка се прави позоваване на чл.20 Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация , регламентираща, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв.

Отправя се упрек за немотивираност на решаващия извод в първоинстанционния съдебен акт, с който e прието, че при преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. В тази насока противостоящата защитна обосновка се извлича от фактическото твърдение в исковата молба, че времето, за което се претендира заплащане на извънреден труд, попада в рамките на 24- часовите дежурства на ищеца,положени по график, респ. отсъства нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, ако същата се ползва от правна помощ във въззивното производство, тъй като не е налице фактическа и правна сложност по делото. Формулирано е и искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия М. Б., и същият не е взел становище по оплакванията, изложени в жалбата.

В о.с.з., проведено на 04.10.2022 г. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От юрисконсулт Т. С. е депозирана Молба вх. № 4102/09.09.2022 г., с която е заявено,че поддържа въззивната жалба, с която цели отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове,ведно с подробни доводи по същество. Заявява възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и отправя претенция за присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. В.М. е постъпила Писмена защита вх. № 4054/07.09.2022 г.,в която е обективирана мотивирана позиция за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на въззивника на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство с приложен към същата списък на разноските по чл. 80 ГПК и пълномощно, инкорпориращо ДЗПЗС.

2

След внимателен преглед на обективираните във въззивната жалба и в отговора защитни аргументи и възражения,тяхната съпоставка с със събрания доказателствен материал съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Правилно и в унисон със съпоставката в контрадикторните позиции на страните първостепенният съд е извел като безспорна фактическата констатация, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемият е работил по служебно правоотношение при ГДГП, заемайки длъжността "ВСА-ТОИ-пожарникар" при РС "ПБЗН- гр.Елхово към ГД "ПБЗН-МВР".

Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22. 00 до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която при формулиране на отговори на поставените задачи е използвала протоколи и графици за дежурства РС "ПБЗН" МВР-Елхово, счетоводни документи, предоставени на вещото лице от ответника, видно от които за периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови работни смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. /8 часа на смяна/, т. е. и през нощта – общо 1332 часа /представени и в табличен вид в колона 6 на Таблица 1Приложение №1/. Вещото лице е мотивирало извод, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1332 часа, преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 1522,48 часа, като разликата между положения нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 190. 48 часа. Според експертните констатации дължимото и неизплатено допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1419, 72 лв., изчислено на база основното месечно възнаграждение за отчетния период и съобразно разпоредбата на чл.

187, ал. 6 от ЗМВР. Съгл. специализираните установявания в ССчЕ обезщетението за мораторна лихва върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 139, 06 лв.

На база така установените фактически положения и при стриктно спазване на процесуалните правила, заложени в правната уредба на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора пред ЕРС, както и е съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, дължимата от въззивния съд проверка на правилността на атакуваното решение е обвързана с формулираните в жалбата оплаквания, като в границите на служебните си контролни правомощия на въззивната инстанция проверява валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.

В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно, допустимо, а разгледано по същество, намира същото за правилно и изчерпателно мотивирано, във вр.с което ЯОС на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на атакувания съдебен акт. В допълнение ЯОС формира следните аргументи:

Първоинстанционният съд е дал вярна и точна правна оценка на лимитирания с исковата молба петитум, индивидуализирайки законосъобразно материалноправната квалификация на обективно съединените осъдителни искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал.6 ЗМВР - за заплащане на неизплатено възнаграждение за извънреден труд и с правно основание чл. 86 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от момента когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на исковата молба. Исковете са допустими, а при преценка по същество - основателни.

Спорните между страните въпроси пред въззивната инстанция са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ 3 и НСОРЗ- в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

На първо място, в пределите на установения от правната уредба на чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) нормативен регламент e установено общото правило, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Това правило кореспондира с разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, съгл. която към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Легалната дефиниция на понятието извънреден труд се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка, прилагат се минималните установени в закона размери. Продължителността на работното време в рамките на служебното правоотношение на въззиваемия е предмет на законова регулация в чл.187 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в структурата на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. От нормативния текст на чл.187, ал.3, изр. 1 ЗМВР става ясно, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. В чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР е регламентирана правната възможност при работа на смени съотв. служител да полага труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като продължителността на работното време през нощта не следва да надвишава 8 часа за всеки 24-часов период. Правната интерпретация на разпоредбата не позволява формиране на извод за постижима по нормативен път легитимация на една по-дълга продължителност на нощния труд по ЗМВР - 8 часа, с което практически да се заобикаля защитния механизъм в чл.140, ал.1 изр. 2 КТ, който утвърждава максимален предел от 7 часа за нормалната продължителност на работното време през нощта. С разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР е предвидена принципна възможност с оглед особения характер на служебната функция за полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, която възможност не изключва приравняването му към дневен труд и не дерогира привилегирования режим на приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. В подкрепа на това становище функционират система от еднозначни законови норми, даващи безпротиворечиво и вътрешно синхронизирано регулиране на обсъжданата правна проблематика, а именно нормата на чл.179, ал.1 ЗМВР, предвижаща, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.