Определение № 4 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 902/2025
- Вид
- Определение № 4
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Виктория Росенова Стоилова, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№4 гр. С., 07.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600902 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Х. Б. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия П. М. Б., срещу определение на Районен съд - И., постановено на 10.11.2025 г. по н.о.х.д. № 164/25 г., с което в хода на разпоредителното заседание е прието, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като е оставил без уважение възраженията на защитника в тази насока.
В частната жалба се поддържа, че при обвинение по чл. 216, ал. 1 НК за унищожаване на чужда движима вещ, каквото е настоящото, следва да бъде уточнено дали вещта е съществувала към момента на извършване на деянието, което не е било сторено с обвинителния акт. На следващо място намира, че в обвинителния акт следва да бъде посочено освен, че движимите вещи са собственост на конкретни лица, по какъв начин е възникнало правото им на собственост и въз основа на какво правно основание, т.е. по какъв начин е придобито то. Оспорва изводите на съда в насока, че правото на собственост ще бъде предмет на установяване хода на съдебното следствие. Посочва, че въпросът за собствеността по отношение на двете постройки предмет на обвинението – павилион и кафе-сладкарница е бил засегнат от Апелативен съд – С. в решението му за възобновяване на производството, противно на приетото от първоинстанционния съд. На последно място твърди, че в обвинителния акт не е посочено кога и въз основа на какъв договор подсъдимия Б. е придобил собствеността върху недвижимия имот. С изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното 1 производство, посочени от защитника.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на обжалване отделно от присъдата и от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съдебното производство по н.о.х.д. № 164/25 г. по описа на Районен съд – И. е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу П. М. Б., с повдигнато обвинение за престъпление чл. 216, ал. 5, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
Производството пред първоинстанционния съд е второ по ред, с оглед постановеното Решение № 125 от 19.03.2025 г. по н.д. № 1582/2024 г. на Апелативен съд - С., с което е възобновено производството по ВНОХД № 678/2023 г. на Софийски окръжен съд, отменени са постановеното по посоченото дело решение, съответно потвърдената с него присъда по НОХД № 357/2022 г. на Районен съд – И. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – И. от стадия на разпоредителното заседание.
С обжалваното определение, постановено в хода на разпоредително заседание от 10.11.2025 г., съставът на Районен съд - И. се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като е приел, че делото му е подсъдно, както и че не са налице основания за прекратяване или спиране на производство, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито заседание по общия ред. Обсъждайки въпросите по чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания, като в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да засягат правата на обвиняемия или пострадалия. Съдебният състав в мотивите си е посочил, че в обвинителния акт ясно са посочени собствениците на инкриминираните недвижими имоти, а именно павилион с площ 30 кв.м., изграден в имот пл. № 1696, в кв. 79 по плана на гр. И., както и намираща се на същия адрес и долепена до павилиона кафе-сладкарница, със застроена площ от 52.50 кв.м. Съдът е посочил, че въпросът за това как и на какво основание е придобита собствеността по отношение на вещите е въпрос, който следва да бъде разгледан в хода на съдебното следствие, като основанието не следва да бъде изрично посочено в обвинителния акт, а е достатъчно да се посочи, че вещите са чужда собственост.
Предназначението на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на 2 защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.
От обективна страна деянието по чл. 216, ал. 1 НК притежава няколко специфични характеристики. Предмет на това престъпление против собствеността може да бъде всяка движима или недвижима вещ, която не е собственост на дееца. Вещ, собственост на дееца не може да е предмет на това престъпление /изключение от това разбиране се съдържа в състава на чл. 216, ал. 2 НК/. В настоящият случай, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс. Б. са чужди недвижими вещи, индивидуализирани като павилион с площ от 30 кв. м., изграден в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град И., на стойност 3 600 лв., собственост на И. И. П.., Й. Г.М., Л. Г. П. и Е.Р. П., както и кафе - сладкарница със застроена площ от 52,50 кв. м., изградена в имот пл. № 1696, в квартал 79 по плана на град И., на стойност 12 600 лв., собственост на И. И. П.., Й. Г.М., Л. Г. П. и Е.Р.
П . . Без значение за съставомерността на престъплението е, чия е собствеността на вещта, като достатъчно е да бъде установено, че тя е чужда за дееца. В достатъчна степен в обвинителния акт са конкретизирани вещите предмет на престъплението, които според внеслия обвинителния акт прокурор са чужди недвижими вещи, собственост на конкретни лица, съответно посочени в обвинителния акт. Непосочването на конкретно правно основание, въз основа на което пострадалите лица са придобили вещите, предмет на престъплението, по никакъв начин не нарушава процесуалните права на обвиняемия, съответно не представлява съществено процесуално нарушение.
Този въпрос подлежи на установяване в хода на съдебното следствие, посредством събирането на доказателства, а за съставомерността на деянието е достатъчно да се установи, че деецът не е собственик на вещите.
На следващо място несъстоятелни са възраженията, изложени в частната жалба относно това, че от обвинителния акт не ставало ясно дали вещите, предмет на престъплението, са съществували към момента на извършване на деянието. В обвинителния акт са посочени конкретните действия на подсъдимия, които според прокурора са били насочени и довели до унищожаване на недвижимите вещи, съществували към момента на извършване на деянието – 20.05.2018 г. От друга страна тяхното състояние към момента на извършване на деянието, е установимо посредством събирането на доказателства в хода на съдебното следствие, което ще бъде проведено по делото.
Противно на застъпеното с частната жалба, и по мнение на настоящият съдебен състав въпросът за собствеността не е бил засегнат от Апелативен съд – С. в решението му за възобновяване на производството. Установените 3 основания за възобновяване не се отнасят до пороци в обвинителния акт, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съответно да са препятствали възможността му за защита. В решението са изтъкнати единствено нарушения извършени съответно от първоинстанционния и въззивния съд при разглеждане на делото по същество.
Последното възражение на защитата, за това че в обвинителния акт не било посочено, въз основа на какъв договор подсъдимия Б. е придобил собствеността върху недвижимия имот, е напълно необосновано. На първо място това обстоятелство е конкретно посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, но дори и да не беше сторено, не би могло да доведе до процесуално нарушение, което да ограничава процесуалните права на обвиняемия, доколкото се касае за придобито именно от него право на собственост.
След самостоятелна проверка на обвинението в цялост, настоящият въззивен състав не съзря други пороци на обвинителния акт, които да предпоставят връщането му в предходната фаза на процеса.
В заключение се налага изводът, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба подадена срещу него – да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд - И., постановено на 10.11.2025 г. по н.о.х.д. № 164/25 г., с което в хода на разпоредително заседание е оставено без уважение направеното искане на защитника на подсъдимия за прекратяване на производството по делото и връщането му на РП – Е. П. за отстраняване на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правата на защита на подсъдимия П. М. Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№4 гр. С., 07.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600902 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Х. Б. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия П. М. Б., срещу определение на Районен съд - И., постановено на 10.11.2025 г. по н.о.х.д. № 164/25 г., с което в хода на разпоредителното заседание е прието, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като е оставил без уважение възраженията на защитника в тази насока.
В частната жалба се поддържа, че при обвинение по чл. 216, ал. 1 НК за унищожаване на чужда движима вещ, каквото е настоящото, следва да бъде уточнено дали вещта е съществувала към момента на извършване на деянието, което не е било сторено с обвинителния акт. На следващо място намира, че в обвинителния акт следва да бъде посочено освен, че движимите вещи са собственост на конкретни лица, по какъв начин е възникнало правото им на собственост и въз основа на какво правно основание, т.е. по какъв начин е придобито то. Оспорва изводите на съда в насока, че правото на собственост ще бъде предмет на установяване хода на съдебното следствие. Посочва, че въпросът за собствеността по отношение на двете постройки предмет на обвинението – павилион и кафе-сладкарница е бил засегнат от Апелативен съд – С. в решението му за възобновяване на производството, противно на приетото от първоинстанционния съд. На последно място твърди, че в обвинителния акт не е посочено кога и въз основа на какъв договор подсъдимия Б. е придобил собствеността върху недвижимия имот. С изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното 1 производство, посочени от защитника.